Джулия Куин
Великолепно (21)

Глава двадесета

Ема прехапа устни и направи всичко възможно, за да остане права. Коленете й трепереха, пулсът й препускаше, а в ума й блъскаха самообвинителни крясъци. Тя затвори очи измъчено. Този път наистина бе оплескала нещата.

Чичо Хенри я гледаше така, като че ли всеки момент щеше да се взриви.

— Качи се в стаята си незабавно — отсече той и посочи с пръст към стълбите.

Очите й се разшириха и тя побягна нагоре, без да си позволи дори един поглед назад.

Застанала до Нед на първия етаж, Бел ахна, когато Ема профуча покрай тях. Тя никога не беше виждала баща си толкова ядосан.

— А ти — изръмжа Хенри, обръщайки гнева си към Алекс и напълно пренебрегвайки по-високото обществено положение на младия мъж — в моя кабинет. Ще се занимая с теб веднага след като говоря със съпругата си.

Алекс кимна отсечено и напусна антрето.

— А на двете ми послушни деца — каза Хенри, без да се обръща — предлагам веднага да отидат в стаите си. Най-добре е да помислите защо не сте счели за необходимо да информирате мен или майка си за местонахождението на братовчедка ви през изминалата нощ.

Бел и Нед пъргаво се изнесоха.

Най-накрая Хенри остана насаме със съпругата си (дори слугите мъдро бяха напуснали сцената). Той се обърна към нея и въздъхна.

— Е, мила моя?

Керълайн се усмихна уморено и обгърна ръце около себе си.

— Не мога да отрека, че се надявах това да се случи. Само се молех сватбената церемония да го предхожда.

Хенри прегърна и целуна жена си, усещайки как първоначалният му гняв стихва.

— Защо не се качиш горе и не се погрижиш за Ема? Аз ще се заема с Ашбърн.

След това той въздъхна и бавно се запъти към кабинета си. Когато влезе вътре, Алекс стоеше до прозореца със скръстени ръце и наблюдаваше оранжево-розовите отблясъци на сутрешната зора, които се прокрадваха по небето.

— Не знам дали да те изхвърля през този прозорец, или да ти стисна ръката и да ти кажа „Добре свършена работа“ — каза Хенри с уморен глас.

Алекс се обърна, но не отговори. По-възрастният мъж прекоси стаята и застана пред гарафата на масичката.

— Искаш ли уиски? — Той погледна часовника и трепна, когато забеляза, че е пет и двадесет. — Осъзнавам, че е малко рано за пиене, но това е необичайна сутрин, не мислиш ли?

Алекс кимна.

— Едно питие ще ми дойде добре, благодаря.

Хенри му напълни чашата и му я подаде.

— Седни, ако обичаш.

— Предпочитам да остана прав, благодаря.

Хенри напълни още една чаша за себе си.

— Аз предпочитам да седнеш.

Алекс се подчини.

На лицето на Хенри се появи лека усмивка.

— Предполагам, че тежиш поне десет килограма повече от мен, затова мисля да се откажа от идеята за прозореца.

— Бих се затруднил да направя същото нещо, ако бях на ваше място — каза меко Алекс.

— Би ли? Това е добре. Опасявам се обаче, че с възрастта човек помъдрява поне малко. Не съм толкова импулсивен, колкото бях преди. Както и да е, независимо от това моята племенница беше компрометирана през изминалата нощ. — Той отпи от питието си, след което погледна Алекс право в очите. — И ти заяви, че си именно този, който я е компрометирал. Трудно бих могъл да приветствам радостно това, което си направил.

— Възнамерявам да се оженя за нея — отговорът на Алекс беше непоколебим.

— А дали тя възнамерява да се омъжи за теб?

— Не още.

— Мислиш ли, че тя иска да се омъжи за теб?

— Тя каза, че няма да го направи, но в действителност ще го стори.

Хенри остави внимателно своята чаша долу и кръстоса ръце, облягайки се на ръба на бюрото си.

— Това е малко покровителствено от твоя страна, не смяташ ли така?

Алекс се изчерви.

— Преди два дни тя дойде в дома ми… без придружител… и ме помоли да се оженя за нея — отвърна той отбранително.

Хенри повдигна вежди.

— Наистина ли?

— Аз приех.

— Сега виждам, че вие двамата явно сте в отлични отношения — сухо каза той.

Алекс започна да се върти неудобно на стола си, повтаряйки си отново и отново, че чичото на Ема заслужава някои отговори. Но въпреки това цялата сцена си беше дяволски унизителна.

— Имахме някои неразбирателства. Аз, ъъъ, провалих нещата между нас. Но миналата нощ проблемите се разрешиха.

— Толкова много може да се случи за двадесет и четири часа.

Алекс се чудеше как стана така, че загуби всякакъв контрол над разговора. Той си пое дълбоко въздух и продължи, чувствайки се като нахокан ученик.

— Този път аз й предложих, но тя ми отказа, защото е такъв проклет инат.

Той изруга сърдито и се отпусна в стола си.

— Тя има труден характер, тук ще се съглася с теб, но нейният баща я повери на моите грижи. Аз приемам отговорността за семейството си доста сериозно. По-важното е обаче, че обичам Ема като дъщеря. — Той вдигна уискито във въздуха и го задържа.

— Мога ли да предложа тост за вашето предстоящо бракосъчетание, Ваша светлост?

Алекс го погледна изненадано.

— Но бъди сигурен, че давам благословията си за тази женитба не заради факта, че си прелъстил Ема, или защото твърдиш, че тя иска точно това. Аз ви давам благословията си, защото наистина вярвам, че тази женитба е най-доброто нещо за моята племенница. Мисля, че ти си един от малкото млади мъже, които са достойни за нея. Смятам, че тя ще ти бъде добра съпруга. — Тогава, почти внезапно добави. — Предполагам, че тя наистина иска да се омъжи за теб, но както ти сам каза, може да е малко ината и ние ще имаме известни проблеми, докато й го припомним. Заради вас се надявам да успеем, защото аз няма да я принудя с пистолет опрян в гърба да стигне до олтара.

Алекс леко се усмихна и пресуши чашата си с уиски.

* * *

Ема гледаше втренчено през прозореца, когато Керълайн влезе в стаята й, но не виждаше нищо от ставащото навън.

— В чудесна бъркотия си се забъркала — каза Керълайн и затвори шумно вратата.

Ема бавно се обърна, очите й блестяха от непролети сълзи.

— Толкова съжалявам, лельо. Никога не съм искала да посрамя теб или семейството ти. Моля те, повярвай ми.

Керълайн си пое дълбоко въздух. Ема се нуждаеше от спокойствие и разбиране, не от порицание, каквото тя очевидно очакваше.

— Какви са тези приказки за моето семейство? Аз виждам само нашето семейство.

Ема се усмихна плахо. Керълайн седна на стола до тоалетката на Ема.

— Изглежда трябва да се вземат някои сериозни решения, и то бързо.

— Не искам да се омъжа за него, лельо Керълайн — каза Ема прибързано.

— Не искаш? Сигурна ли си в това?

Ема отпусна рамене.

— Не мисля, че искам.

— Това е много различно.

Ема се отдръпна от прозореца, свали обувките си и седна на леглото.

— Не знам какво да правя.

— Какво ще кажеш да ми обясниш защо не искаш да се омъжиш за Ашбърн?

— Той е толкова деспотичен. Знаеш ли, че той дори не ме попита дали ще се омъжа за него? Той го заяви, сякаш е факт. Дори не го обсъди с мен!

Керълайн си пое въздух, отбелязвайки, че племенницата и отново е възвърнала обичайния си дух.

— Това се случи преди или след като ти беше, хмм… компрометирана.

Ема се извърна настрани.

— След.

— Разбирам. Не мислиш ли, че това е доста логично заключение от страна на Ашбърн, че ти, една дама от добро потекло, ще пожелаеш да се омъжиш за него, след като сте били в интимни отношения.

— Той можеше да ме попита — Ема стисна устни, но вътрешно трепна, осъзнавайки колко дребнаво звучи.

— Да — съгласи се Керълайн. — Това е доста небрежно от негова страна, но не съм сигурна, че това е достатъчно добра причина да отхвърлиш предложението му. Освен ако, разбира се, нямаш друго основание, за да му откажеш.

Ема преглътна и захапа долната си устна.

— Имаш ли?

Когато тя най-накрая проговори, гласът й едва се чуваше.

— Не.

— Е, това е начало — каза Керълайн сериозно, заставайки на мястото до прозореца, което Ема преди малко беше напуснала. — Но все пак човек не трябва да се жени за някого само защото няма никакви основания да не го прави. Трябва да има някоя и друга добра причина, за да се омъжи, не мислиш ли? — Тя прие мълчанието на Ема за съгласие и продължи. — Има ли причина, поради която сватбата ти с Ашбърн да не е единственото разумно нещо, което би могла да направиш? — Тя погледна Ема право в очите. — Опитвам се да ти кажа, че това е следващата логична стъпка, за да осигуриш бъдещото си щастие.

Ема премигна няколко пъти под внимателния поглед на леля си и кимна.

— И аз така мисля. — Керълайн скръсти ръце и попита направо. — Обичаш ли го?

Ема кимна и по страните й се стекоха сълзи.

— Осъзнаваш ли колко близо беше до това да разрушиш шанса си да се омъжиш за мъжа, когото обичаш?

Ема кимна отново, чувствайки остра болка в себе си.

— Тогава може би искаш да обуздаеш тази твоя упоритост и гордост — посъветва я Керълайн, след това седна до нея и я взе майчински в прегръдката си. — Макар че на твое място не бих го направила напълно. Ще ти е нужна част от тази непреклонност в брак с мъж като него.

— Знам — отвърна Ема, подсмърчайки.

Керълайн я целуна по челото.

— Избърши си сълзите сега, мила моя. Трябва да слезем долу и да информираме мъжете за твоето решение. — Тя се изправи и се запъти към вратата.

— Ами баща ми? — отвърна бързо Ема. — Не мога да се омъжа без неговото разрешение. А също така и компанията… — Тя осъзна, че това са жалки извинения, имайки предвид, че тя първа направи предложението, факт, който без съмнение Керълайн щеше скоро да научи.

— Мисля, че винаги си знаела, че корабната компания никога няма да бъде твоята съдба. Колкото до баща ти, ами опасявам се, че ще трябва да се довери на нашата преценка. Не разполагаме с много време за отлагане.

Очите на Ема се разшириха ужасено, когато погледът на леля й се спусна към корема й. Господи, не беше помислила, че може да е бременна!

— Виждам, че разбираш какво имам предвид.

* * *

Когато двете жени влязоха в кабинета няколко минути по-късно, Алекс и Хенри стояха в приятна тишина, допивайки уискито си. Ема присви очи леко, докато оглеждаше обстановката. Не изглеждаше така, сякаш чичо й бе губил време в приказки или в яростна защита на изгубената й невинност. Тя тихо въздъхна. Е, по-добре да започне брака си в спокойна обстановка.

— Има ли нещо, което искаш да споделиш с нас? — попита Хенри, повдигайки едната си вежда.

Ема преглътна и продължи напред, обръщайки лицето си към Алекс.

— За мен ще е чест да се омъжа за вас, Ваша светлост — тя спря и вирна брадичката си леко. — Ако благоволите да ме попитате.

Керълайн въздъхна, а Хенри завъртя очи, но Алекс не можа да възпре леката усмивка, която се появи на лицето му. Той предположи, че именно поради тази причина я обичаше толкова много.

— Ще желаеш ли от мен да падна на колене? — попита той, гледайки дълбоко в очите й.

Ема облиза нервно устни. Тонът му беше подигравателен, но вътрешно тя усещаше, че той ще го направи, ако тя го поиска.

— Не — каза, стоплена от дълбокия му смарагдов поглед. — Не мисля, че това е необходимо.

Усмивката на Алекс се разшири, когато погледът му се спусна по Ема. Тя все още беше облечена в дрехите на Нед. Изглеждаше толкова привлекателна, докато стоеше пред него с вирната брадичка и се опитваше да запази гордостта си. Той копнееше да се протегне и да прибере един кичур от нейната искряща коса зад ухото й, но присъствието на Керълайн и Хенри го накара да се откаже. Вместо това той хвана едната й ръка и я притисна към устните си.

— Ще се омъжиш ли за мен? — попита нежно той.

Ема кимна, неспособна да му отговори. Керълайн и Хенри прецениха, че тяхната работа тук е приключила и тихо напуснаха стаята, оставяйки Ема и Алекс сами.

— Прости ми, че не го направих правилно първия път — каза той тихо.

Ема усети как усмивката разширява устните й.

— Всъщност, мисля, че това беше вторият път.

Алекс кимна.

— Права си, но ако си спомняш, аз не го направих по правилния начин и първия път.

Ема въздъхна, когато си припомни ужасната сцена в салона на Алекс. Господи, нима това се бе случило само преди два дни. Струваше й се, че е минал цял един живот оттогава.

— Не, не го направи — каза тя меко. — Мисля, че трябва да оставим всичко това в миналото. Ще бъде хубаво, ако започнем нашия брак с по-оптимистична нагласа.

— Съгласен съм — отвърна Алекс, докато бавно прокарваше палеца си по ръката й. Искаше да я прегърне. Да я целуне чувствено. Но беше малко изплашен. Откога точно, не беше сигурен, но някак инстинктивно усещаше, че целият му досегашен живот се градеше на деликатен баланс, който той не искаше да разруши. Той просто стоеше там, галеше ръката й, без да знае какво да каже, чувствайки се като глупак, заради собствената си несигурност. — Ще се опитам да не съм толкова властен — каза накрая той с твърд глас.

Ема го погледна. Той изглеждаше толкова сериозен и задълбочен, че й беше много трудно да не го прегърне.

— А аз ще се опитам да не съм толкова упорита — отвърна тя.

На лицето на Алекс се появи усмивка. Той нежно я придърпа в обятията си и я притисна към едрото си тяло. Ема обви ръце около кръста му и се отпусна на гърдите му. Тя въздъхна блажено, когато почувства прекрасната топлина, излъчваща се от тялото му. Сърцето му биеше ясно и силно и тя реши, че Алекс ще трябва да прекъсне нежния момент, защото тя за нищо на света нямаше да се откъсне от прегръдките му.

Независимо колко добре се чувстваше в този момент, тя не можеше да задуши мисълта, че се омъжва за човек, който ще го е грижа за нея, но няма да й вярва. Той й беше казал, че осъзнава колко по-различна е тя от дамите във висшето общество, които непрекъснато го преследваха, но Ема се страхуваше, че някои от старите му рани бяха прекалено дълбоки. Тя не беше сигурна дали той ще може да се довери някога на някоя жена изцяло.

И освен това, разбира се, той все още не й бе казал, че я обича. Ема се скова малко при тази мисъл, но после си напомни, че тя също не му беше разкривала своите чувства.

Алекс усети промяната в нея и нежно я целуна по главата.

— Нещо не е наред ли, любов моя?

Усещайки топлината от прегръдката му, Ема се отпусна отново.

— Не, няма нищо. Просто си мислех, това е всичко.

— За какво?

— Нищо, наистина. Просто за подробностите около сватбата… — излъга тя. — Нямаме много време, за да подготвим всичко, предполагам.

Алекс бавно се отдръпна и я поведе към близкия диван, където двамата седнаха.

— Искаш ли голяма сватба? — попита той и повдигна брадичката й с пръсти, така че да гледа в очите й.

— Не. Срещнах много хора тук в Лондон, но не познавам добре повечето от тях, така че няма да се разстроя, ако не присъстват на моята сватба. Въпреки това бих искала да имам специална рокля — добави тя, изпълнена с копнеж. — И копнея баща ми да бъде тук, за да ме предаде на теб.

Алекс задържа погледа си върху нейния, търсейки някакъв знак дали тя наистина не желае огромен прием. Той видя в очите й само открита и неподправена честност.

— Съжалявам, че няма да можеш да изчакаш пристигането на баща си, но искам да се оженим възможно най-скоро. Бих предпочел да не чакам, дори докато леля ти и майка ми се разберат за аранжировките на цветята.

Ема лекичко се засмя.

— Знаете ли, това е съвсем вярно, защото благодарение на аранжировките на цветята, ние двамата се срещнахме, Ваша светлост.

— Не ме наричай Ваша светлост — предупреди я Алекс.

— Съжалявам. Изплъзна ми се. Опасявам се, че съм обучена прекалено добре в тона на висшето общество.

— Но кажи ми защо дължа върховното си щастие на аранжировките на цветя.

— Именно затова се разхождах по магазините облечена като прислужница, когато спасих Чарли от файтона. Леля Керълайн искаше да й помогна с цветната украса за бала, затова Бел и аз се скрихме в кухнята, за да се измъкнем. Облякохме дрехите на нашите прислужници, защото не искахме да изцапаме някоя от роклите си — и тогава тя добави. — Аз наистина мразя да подреждам цветя.

Алекс се разсмя с цяло гърло.

— Обещавам ти, любов моя, че в чест на нашата първа среща, ще има изобилие от цветя на сватбата ни, но ти няма да подредиш нито едно от тях.

Ема го погледна крадешком, докато той се смееше. Не можеше да се държи с нея толкова нежно, ако не я обича поне малко, нали? Тя остави настрана своите съмнения. Можеше да не я обича все още, но я желаеше много и това беше пределно ясно. Също така я харесваше. Това определено беше добро начало. Ема си пое дълбоко дъх, когато почувства у нея да се надига непозната вълна от решителност. Би могла да направи така, че този брак да проработи. Тя щеше да го накара да проработи. Трябваше да го направи.

* * *

Следващите няколко дни бяха изпълнени с трескава суетня. Алекс се опита да се придържа към първоначалната си идея сватбата да се състои следващата седмица, но след пет минути, прекарани в „обсъждане“ с Керълайн, той беше склонен да я отложи с още една седмица. Ема мъдро стоеше настрана от суматохата.

— Седмица и половина е все още ужасно малко — отбеляза Керълайн. — Но в крайна сметка заедно можем да постигнем нещо приятно. За два дни това би било невъзможно.

Час след като Алекс си беше тръгнал, вдовстващата херцогиня на Ашбърн пристигна на прага на Блайдън. Тя настоя да се включи подобаващо в приготовленията за сватбата. Никой не се интересуваше, че е седем и половина сутринта. Юджиния изглежда намираше предстоящия брак на сина си за някакво чудо и самият факт, че този ранен час е твърде неприличен, нямаше да я спре да направи всичко, за да доведе тази сватба до благоприличен завършек. След петнадесет минути с Юджиния и Керълайн Ема вдигна ръце и любезно помоли двете дами да се консултират с нея за всяко решение от изключителна важност. Тя излезе от стаята, качи се по стълбите и незабавно си легна в леглото. Все пак предишната нощ не бе спала особено много.

* * *

Ема се събуди след около шест часа и беше извънредно гладна. Някой беше успял да се измъкне от сватбената подготовка и грижливо бе донесъл в стаята й табла с парче пай и вкусен сок. Тя бързо изяде всичко от оставения върху тоалетката й поднос, след което се изкъпа и облече. След като беше прекарала цял един ден в мъжки дрехи откри, че нефритенозелената й рокля е някак неудобна, но реши, че ще е абсолютно невъзможно да продължи да се разхожда наоколо в мъжки бричове. После седна на бюрото си и написа бележка до баща си. Обясни му своите причини и му даде обещание, че ще напише по-подробно писмо съвсем скоро, за да му разкаже всичко за Алекс и сватбата.

Когато най-накрая слезе долу в три часа, Керълайн и Юджиния бяха все още там, където ги беше оставила и изреждаха всевъзможни имена, докато подготвяха списъка с гостите. Бел и Софи се бяха присъединили към тях и водеха разгорещен спор относно сватбения букет на Ема. Когато видяха, че булката пристига, те веднага прехвърлиха въпроса на нея.

— Мисля, че рози — отвърна Ема. — Вие какво мислите?

Двете жени завъртяха очи.

— Да, разбира се, но какъв цвят? — попита Бел.

— О, ами предполагам, че зависи от това какъв цвят ще избера за роклите на моите шаферки. — Бел и Софи я погледнаха очакващо и Ема осъзна, че тя ще трябва да вземе решението. — Хм, вие двете ще бъдете моите единствени шаферки, така че в какъв цвят искате да сте облечени?

— Прасковено.

— Синьо.

Ема преглътна.

— Разбирам. Е, предполагам, че в такъв случай засега ще има само бели рози в букета. Бялото подхожда на всичко. Особено на мен! — добави тя с весела усмивка. — Аз мога да се омъжа в бяло, нали? — попита тя бързо. — Знам, че това не е последен писък на модата, но имам приятелка в Бостън, която облече бяло за сватбата си и бе много красива.

— Можеш да се омъжиш в какъвто цвят поискаш — отговори леля й. — Твоята първа проба е тази вечер. Мадам Ламберт ще остане до късно вечерта, така че ще можем да получим роклята навреме.

— Това е много мило от нейна страна — измърмори Ема, чудейки се колко ли пари е предложила Керълайн на модистката за този извънреден труд. — За какво друго взехте решение?

— Ще направим венчавката в Уестънбърт, ако нямаш нищо против — каза Керълайн. — Твърде късно е, за да запазим някоя от големите катедрали в Лондон.

— Знам, че обичайно сватбата се провежда в дома на булката — вметна Юджиния, — само че ти живееш в Бостън, освен това Уестънбърт е на няколко часа по-близо до Лондон, отколкото провинциалното имение на братовчедите ти.

— Не, не, така е чудесно — отвърна Ема. — Уестънбърт е прекрасен избор и освен това скоро ще бъде мой дом.

Очите на Юджиния се напълниха със сълзи и тя взе ръцете на Ема в своите.

— Толкова съм щастлива, че ще станеш част от семейството.

— Благодаря ви — каза Ема и притисна в отговор ръцете й. — Аз също съм щастлива, че ще бъда част от него.

— Сега — подсети ги Керълайн — да се върнем на списъка с гостите. Какво ще кажете за виконт Бентън?

Ема изпъшка. Антъни Удсайд?

— Не! — извика тя.

Керълайн и Юджиния се обърнаха към нея и я погледнаха озадачено.

— Аз… Аз наистина не го харесвам — каза тя бързо. — Мисля, че ще накара Бел да се чувства неудобно.

Братовчедка й кимна в знак на съгласие.

— Много добре — отвърна Керълайн, задрасквайки името му от списъка с гостите, който беше приготвила.

— Не мога да си представя, че повечето хора ще успеят да дойдат — заяви Ема някак обнадеждена. — Това е толкова късна покана все пак, а и е на три часа езда от Лондон.

Четирите дами я погледнаха с шокирани изражения.

— Да не си се побъркала? — попита най-накрая Бел. — Повечето хора ще се претрепят, за да присъстват. Херцог Ашбърн ще се жени. Херцогът, който „не проявяваше интерес към брака“, ще се жени. Отгоре на всичко той се жени за относително малко известна жена от колониите. Това ще е най-пикантното събитие за сезона.

— Бързината само ще накара хората да бъдат още по-любопитни — каза Софи. — Събитието ще е придружено със скандалност, интриги и романтика, разбира се.

— Разбирам — отвърна Ема тихо. — Мислех, че Алекс иска малка сватба.

— О, пфу — пренебрежително възкликна Юджиния. — Аз съм негова майка и изобщо не ме интересува какво иска той. Синът ми прави сватба веднъж в живота си и аз възнамерявам да й се насладя. — Юджиния се облегна назад и Ема реши, че е безсмислено да продължава да протестира.

И наистина тя не се опита да спори през цялата следваща седмица. Просто остави вълната на сватбените приготовления да я понесе на гребена си. Единственото свободно време, което имаше, освен това за сън, който от друга страна беше крайно недостатъчен, бе, когато Нед влетя в гостната и я отведе от глутницата бъдещи и настоящи роднини от женски пол.

— Ние — заяви им той — отиваме на разходка.

Ема беше невероятно щастлива заради своето бягство и двамата отидоха с каретата право в популярен магазин за сладкиши и чай.

— Исках да ти кажа какво се случи с Удсайд — каза Нед веднага след като се настаниха на масата.

— О, мили боже — въздъхна Ема. — Почти забравих! Какво се случи?

— Той се опита да си вземе парите в петък в Уайтс.

— И?

— Аз му заявих, че не съм склонен да платя дълга си два пъти.

Ема запуши устата си с ръце.

— Ооо, Нед, не си го направил!

— Направих го. Той се изнерви и започна да прави сцена, тогава аз извадих разписката от джоба си. Изкривих вежди и го попитах как по дяволите съм си получил разписката обратно, ако вече не съм си платил дълга.

— Той трябва да е бил бесен.

— Това, скъпа моя братовчедке, е меко казано. Помислих си, че ще се пръсне. Освен това всички чуха какво се случи. Предполагам, че няма да бъде приет сред уважаваните картоиграчи с години.

— О, това е блестящо — каза Ема. — Знаеш ли, мисля, че съм станала доста злобна, защото наистина се наслаждавам на нещастието му.

— Колко неприлично от твоя страна — пошегува се Нед. — Но, Ема, това наистина е сериозно. Той беше истински бесен. Мисля, че няма да е лошо да внимаваме с него. Ще иска да си отмъсти.

Ема отпи от чая си.

— Наистина, Нед, какво може да ни направи? Да разнесе слухове? Никой няма да му повярва.

— Не знам. Просто си мисля, че трябва да сме предпазливи.

— Предпазливи, може би. Обаче не мисля, че трябва да сме притеснени. Той не е точно от типа убиец.

— О, нима?

Ема поклати глава и забели очи.

— Той е твърде изтънчен.