Кристин Макгуайър
Докато смъртта ни раздели (6)

5

Областна администрация, Санта Рита

Понеделник, 19 юни, 16:20

Телефонът отново започна да звъни и Катрин въздъхна. „Няма почивка за уморените коне“ — помисли си тя. Този път беше прекият й началник, областният прокурор Хал Бентън.

— Можеш ли да ми отделиш минутка?

— За теб винаги — отговори тя в същия тон. — Веднага идвам.

Когато влезе в кабинета на Бентън, той говореше по телефона. Областният прокурор винаги се обличаше строго официално; днес беше в безупречно скроен сив еднореден костюм, бяла памучна риза и вратовръзка на червено и сиво райе. Обърна поглед към Катрин и закри с ръка слушалката на телефона.

— След малко ще ти обърна внимание — каза той и с жест я покани да седне. — Добре, изпрати ми подробен доклад по факса и аз веднага ще ти отговоря — довърши Бентън разговора и затвори. Макар че по-голямата част от съзнателния си живот беше прекарал в Калифорния, в произношението му още се долавяше леко провлачения говор на момче от Средния Запад. — От половин час се опитвам да се свържа с тебе — обърна се той към Катрин.

— Днес програмата ми е доста натоварена. — Това беше самата истина. Имаше чувството, че откакто е дошла на работа, се намира в непрекъснато движение.

— Е, какво става с делото Хъдсън?

Спомни си как Хал обичаше да повтаря, че се надява на най-доброто, но винаги е готов за най-лошото, и поклати глава.

— Отхвърлиха предложението ми — кратко съобщи тя. — Няма да има удължаване на срока. Утре сутринта откриваме делото.

Бентън направи жест, с който искаше да каже „няма как“, и попита:

— Готова ли си?

— Ще се подготвя — обеща Катрин. — Но имам нужда от помощта ти.

— Какво мога да направя за тебе?

— Преди всичко да ми осигуриш инспектор на мястото на Джим. Засега Дейв Гранц работи с мен на доброволни начала, но искам да бъде назначен официално.

Бентън се облегна назад и спокойно я изгледа. Той беше петдесет и пет годишен привлекателен мъж със синьо-сиви очи и тъмноруса коса. След завършването на Станфордския юридически университет Бентън веднага бе назначен за заместник-главен прокурор в прокуратурата на Санта Рита, в която по онова време работеха само петима обвинители. През 1978 година той се бе кандидатирал за поста на областен прокурор и оттогава заемаше тази длъжност.

— Преди една година щях да се съглася, без да се замисля. Но личните ви отношения с Дейв променят нещата.

— При нормални обстоятелства не бих настоявала, Хал, но и двамата знаем, че Дейв е най-добрият инспектор в прокуратурата. А в момента наистина имам нужда от най-добрия.

— Надявам се да не загубим и него — малко заядливо изрече той. — Случаят е в центъра на вниманието на медиите и обществеността. Има и доста силен политически резонанс. Медиите са готови живи да ни изядат, ако не се справим. Не искам Хъдсън да се разхожда на свобода. Затова още от самото начало ти предадох случая. Ако има някой, който е в състояние да го изпрати зад решетките, това си само ти.

Бентън бе убеден, че когато й възложи някое дело, тя ще го спечели. За разлика от повечето служители на прокуратурата тя не се влияеше от напрежението, което създаваха неговите очаквания; нейните собствени изисквания към работата й в никакъв случай не бяха по-малки. Катрин отиваше на всеки процес с твърдото намерение да спечели и не се задоволяваше с частична победа. Личната цена, която плащаше, бе висока, защото тя бе непримирима към посредствеността. Освен това Катрин се ръководеше и от друго, още по-важно съображение — никога не забравяше, че само тя защитаваше жертвата. Именно оттук черпеше своята професионална страст, пълното отдаване на всеки случай, който поемаше.

— Няма да се разхожда на свобода — обеща тя. — Не и ако ми дадеш Гранц.

Бентън помисли за секунда, след което кимна в знак на съгласие, макар и без особено желание. Знаеше, че Маккей-Гранц е най-добрият екип от обвинител и следовател в прокуратурата. И след като Катрин бе казала, че личните й отношения с Гранц няма да създават проблем, значи наистина бе така.

— Добре, ще помоля Норм да освободи Гранц от всички останали случаи. Какво ново при Джим Фийлд?

— Дясната му ръка е ампутирана — отговори Катрин, като се стараеше да не издава тревогата си. — Нямало избор. Морган Нелсън познава хирурга, който го е оперирал. Според него практически нямало какво да се спасява.

— Той как го е приел?

— А ти как мислиш?

— Гадни откачалки! — възмутено извика Бентън. Катрин смаяно повдигна вежди. Харолд Бентън бе джентълмен до мозъка на костите си и никога не използваше подобен език, но сега очевидно не бе успял да се овладее. Той стана, приближи се до прозореца и се загледа в паркинга долу. — Изглежда лудите, които се разхождат свободно по улиците, са много повече от нормалните хора. Но на пръв поглед не им личи.

— Понякога и аз мисля така — съгласи се Катрин. — Някой пое ли отговорността за взрива?

Бентън поклати глава:

— Точно това е най-странното. Този, който е поставил бомба в съдебната зала, трябва да е имал някаква причина.

— Проблемът е, че вероятно нито ти, нито аз, нито който и да е нормален човек бихме приели неговата причина за достатъчно основание, Хал — каза Катрин. — Тези хора не разсъждават като нас. Знаеш го по-добре от всеки друг.

— Има ли новини от лабораторията на МП? — Бентън отново се върна към обичайното си професионално поведение. Ставаше въпрос за лабораторията по криминология при Министерството на правосъдието. Въпреки че бомбата, която бе откъснала ръката на Фийлд, се бе самоунищожила, от експлозива бяха останали миниатюрни частици, които бяха изпратени за изследване на специалистите в МП. Те със сигурност щяха да потвърдят и допълнят предварителните резултати на доктор Нелсън.

— Очаквам да се обадят всеки момент. Според доктор Нелсън става въпрос за самоделно взривно устройство. Домашно производство, недоизпипано. Груба работа. Освен това е трудно да се определи почеркът на престъпника.

— Това никак не е обнадеждаващо — мрачно изрече Бентън. — Практически е невъзможно да се проследи саморъчно направена бомба, и то без специфичен почерк.

— Остава да се надяваме, че от МП все пак ще стигнат до някакъв резултат, Хал. В противен случай се налага да работим съвсем на тъмно.

Бентън въздъхна и се върна при бюрото си.

— Така е. Имаш ли да ми кажеш още нещо?

Катрин поклати глава.

— Засега не, но ми дай малко време. Виж, трябва да си вървя. Имам доста работа във връзка с утрешното заседание.

Когато Катрин стигна до вратата, Бентън отново я повика. Тя се обърна.

— Има още нещо — каза той. — Шерифската служба организира специален отряд за разследване на експлозията. От този момент си включена в него. Гранц също.

— Хал! — възрази Катрин. — Утре започва много сериозен съдебен процес, Дейв още не е навлязъл в работата, а ти искаш да ни включиш в специалния отряд.

— Засега става въпрос само за предварителна среща. Участват още Уолт Ърхарт и Джордж Пърингтън от отдела по експлозии. Държа и ти да си там.

— Добре, Хал. — На практика Бентън беше удвоил нейните служебни ангажименти. И двамата много добре го разбираха, но нямаше как да откаже. — Очевидно нямам избор. Кога започваме?

— В заседателната зала на шерифството, в седемнайсет и трийсет.

— Тръгвам си. Преди това трябва да свърша доста работа.

— И късмет — извика след нея Бентън.

„Определено имам нужда от късмет“ — помисли си тя.