Метаданни
Данни
- Серия
- Катрин Маккей (3)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Until Death Do Us Part, 1996 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Галина Лозанова, 2002 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 3,6 (× 5 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- strahotna (2010)
- Разпознаване и корекция
- tanqdim (2013)
- Допълнителна корекция и форматиране
- hrUssI (2013)
Издание:
Кристин Макгуайър. Докато смъртта ни раздели
Американска. Първо издание
ИК „Гарант-21“, София, 2002
Редактор: Лилия Анастасова
ISBN: 954-754-022-X
История
- — Добавяне
28
Областна администрация
Вторник, 27 юни, 12:35
— Нещо ново за убийствата на Патрик Ханлън и Питър Валенсуела? — обърна се Дейв към Уолт Ърхарт.
Ърхарт се намръщи. Извади цигара и я налапа, без да я пали. Двамата се намираха в шерифската служба, в тесния кабинет на Ърхарт срещу заседателната зала.
— Абсолютно нищо — горчиво каза той. — Все едно да търкаляш стъклено топче нагоре по стъклена планина.
— Какво разбраха твоите хора за Валенсуела? — попита Дейв.
— Четирийсет и осем годишен, роден в Портланд, Орегон; живее в област Санта Рита от 1984 година. Приблизително преди шест месеца се преместил в Лагуна дел Мар. В службата странял от колегите си и нямал много приятели. Въпреки това всички се изказват доброжелателно за него.
— Трябва да открием някаква връзка между убийствата — каза Дейв. — Още нещо, освен че Ханлън и Валенсуела са посещавали гей клубове.
— Всъщност попаднахме на нещо ново — призна Ърхарт. — Докато проверявахме телефонните им разговори, се оказа, че и двамата са се обаждали на телефон, който се води на името на астроложката Ейнджъл Флорес, живееща на Мишън Хилс. Няколко пъти изпратих моите момчета на адреса, но тя не си е била вкъщи. Според съседите там рядко се появявали хора. Пуснахме данните в компютъра и нищо не намерихме: няма криминално досие, дори няма кола на нейно име.
— Нейно ли? — попита Дейв. — В испанския Ейнджъл е мъжко име. Ако беше жена, по-скоро щеше да бъде Анджела, Анджелика, Анджелина.
— Стига, Дейв, компютърът…
— Зная, автоматично проверява всички варианти. Просто разсъждавах на глас. Колко обаждания са регистрирани?
— Две при Ханлън и три при Валенсуела.
— Защо? Какво са искали от нея?
— Господи, Дейв, откъде да зная? Може да са искали финансови съвети. Четох някъде, че поне триста от най-богатите фирми, включени във „Форчън 500“, използват услугите на астролози — ухили се едрият мъж.
— А Джим Фийлд? — попита Дейв. — Откри ли някаква връзка между него, Ханлън и Валенсуела?
— Нищо — отвърна Ърхарт.
— Попита ли го дали името Ейнджъл Флорес му говори нещо?
— Още не съм. Ще изпратя някой от детективите да поговори с него.
— Няма нужда — каза Дейв. — Тъкмо съм тръгнал към тях и мога лично да питам. — Той посочи цигарата в устата на Ърхарт. — Няма ли да я запалиш?
Ърхарт извади цигарата, погледна я и я върна в пакета.
— Опитвам се да ги откажа — обясни — и затова никога не нося кибрит. Слушай, ако Джим ти каже нещо за Флорес, нали ще се обадиш?
— Нямаш проблем — обеща Дейв.