Кристин Макгуайър
Докато смъртта ни раздели (24)

23

Върховен съд, отдел №8

Понеделник, 26 юни, 10:00

Съдът възобнови работата си по делото „Щата Калифорния срещу Ричард Хъдсън“ в осми отдел на Върховния съд в Санта Рита точно в десет. След обичайните уводни формалности третият свидетел на обвинението, Мариан Браунинг положи клетва и застана на свидетелската скамейка зад предпазния щит от плексиглас.

Катрин беше оставила Браунинг последна поради две причини. Първо, защото винаги бе предпочитала да процедира пред съдебните заседатели в хронологичен ред, а Браунинг беше последната жертва в списъка на Хъдсън. И второ, защото от стратегическа гледна точка тя безспорно беше най-впечатляващото — но и най-непредсказуемото — оръжие на обвинението. Дори сега в залата, докато се подготвяше да започне разпита на свидетелката, Катрин не беше убедена, че ще успее да се справи с този проблем.

Нейната задача бе да накара Мариан Браунинг да убеди съдебните заседатели, че е допуснала да й внушат да наруши собствените си строго спазвани принципи на здравословен начин на живот, поради което сега беше серопозитивна. Непредсказуемостта — а тя не беше за пренебрегване — идваше от факта, че Браунинг беше силно разстроена и възмутена от състоянието си и можеше да изрази чувствата си в съда по същия агресивен начин, както при предварителните им разговори.

Катрин застана отстрани на свидетелското място, така че плексигласът да не закрива свидетелката и докато отговаря на въпросите й, тя да е обърната с лице към съдебните заседатели. Спретнато облечена, ниска и с късо подстригана кестенява коса, Мариан Браунинг имаше стегнатото тяло на спортистка.

— Къде работиш, Мариан?

— В държавна клиника в центъра на града. Има още една в Еспаньола, но никога не съм работила там.

— С какво точно се занимаваш в клиниката?

— Работя като помощник-медицинска сестра.

— А би ли ни казала — подкани я Катрин — като помощник-медицинска сестра имаш ли пряк контакт с пациентите, които идват при вас, за да получат медицинска помощ?

— Естествено. Нали аз първа записвам историята и симптомите на заболяването, водя бележки по време на прегледа, провеждан от лекаря или от фелдшера, подготвям пациентите за изследвания и така нататък. Те често дори нямат здравна осигуровка и затова идват при нас. Ако са уплашени или отчаяни, старая се да ги успокоя, преди да отидат при лекаря. За мен това е основната част от работата ми и ми носи най-голямо удовлетворение.

— Добре. Беше ми казала, че често работиш вечерна смяна. Защо?

— Клиниката е отворена вечер за пациенти, които през деня са на работа или поради някаква друга причина не могат да дойдат на преглед по-рано. А аз предпочитам да работя вечерно време, за да имам повече време за посещение на фитнес центъра през деня, когато има по-малко хора.

— Разбрах, че тренираш вдигане на тежести. Би ли обяснила защо?

— Смятам, че грижите за физическата форма на тялото и хигиеничният начин на живот са основен ключ към доброто здраве. Вдигането на тежести за мен е един от начините да постигна тази цел.

— Колко вечери седмично си заета в клиниката? — попита Катрин.

— Пет, но това не означава, че съм заета винаги в едни и същи дни. Клиниката е за приходящи пациенти. Отворена е седем дни в седмицата, осемнайсет часа дневно — от шест сутринта до полунощ. Работя на смени. Една седмица съм дежурна от понеделник до петък; следващата — от вторник до събота и така нататък. По същия начин е организирана работата и на останалите от персонала, така че винаги има кой да приеме пациентите.

От следващите въпроси се изясни, че Мариан Браунинг живеела със сестра си и зет си и че вместо да плаща наем, тя помагала в домакинството и в отглеждането на племенниците си — момиченце и две момчета. Имала самостоятелна стая с отделна баня. Всяка сутрин, след като децата тръгвали на училище, тя зареждала чиниите в миялната машина, изпирала натрупаното от предишния ден пране и раздигала къщата. След това вземала автобус до фитнес центъра в съседния квартал, където прекарвала остатъка от сутринта и ранния следобед във вдигане на тежести и на тренажора. След това отново вземала автобуса и се прибирала вкъщи, и докато успее да си вземе душ, децата се връщали от училище. Тя им помагала с домашните, докато родителите се върнат от работа. След това хапвала нещо леко и вече било време да отива на работа.

— Мариан, смяташ ли, че водиш доста активен начин на живот? — попита Катрин.

— Да. Не ми остава много свободно време.

— Съгласна съм. Изморявам се само като те слушам — усмихна се прокурорката и смени темата: — Мариан, имаш ли приятел?

— Не.

Катрин взе един брой на „Коустъл Таймс“ със знака за веществено доказателство на обвинението, и го подаде на свидетелката.

— Мариан, ако обичаш, прочети на съдебните заседатели обявата, оградена с червено.

— „Не търся жената на своите мечти — започна Мариан с ясен и чист глас, — а добър приятел, с когото да мога да разговарям, да отида на кино и да прекарам няколко спокойни часа. Вие сте силна, образована и зряла жена между двайсет и седем и трийсет и седем години. Моля да ми отговорите, като приложите и снимка, на пощенска кутия 4834.“

— Ти отговори ли на тази обява?

— Да. И изпратих снимката си. До раменете.

Катрин се премести още по-близо до ложата на съдебните заседатели, тъй като беше настъпил най-важният момент от разпита, а и за да спечели малко време. Това беше изпитана техника. Така свидетелката бе принудена да гледа в нейна посока, а това означаваше и към съдебните заседатели. От друга страна, поради разстояние между тях и двете трябваше да говорят по-високо. Ако свидетелката чуваше Катрин, а тя от своя страна — свидетелката, то същото се отнасяше и за съдебните заседатели. Освен това от тази позиция Катрин имаше възможност да наблюдава дали внимателно следят разговора.

— Мариан, ще кажеш ли на съдебните заседатели защо реши да си потърсиш партньор чрез обява във вестника?

— Както вече обясних, работя вечер и нямам възможност да се срещам и запознавам с нови хора. Имам приятели, които са се запознали чрез обява, и са доволни. Реших и аз да опитам.

— Какво те привлече точно в тази обява, че реши да отговориш?

Мариан Браунинг смутено вдигна рамене.

— Вижте, аз много добре зная, че не съм някоя красавица. А там пишеше, че той не търси жената на своите мечти, а човек, с когото да сподели много по-важни неща. Предполагам отговорих, защото ми се стори, че е искрен. Искрен — внезапно повтори тя възмутено със студен гняв в гласа и се обърна към Ричард Хъдсън. — Каква ирония. Ричард Хъдсън е точно толкова искрен, колкото гърмяща змия и два пъти по-опасен.

Белкър скочи на крака още преди тя да е завършила думите си.

— Ваша чест, това е недопустимо! Госпожа Маккей провокира свидетелка, за да настрои съдебните заседатели срещу моя клиент!

— Седнете, господин Белкър! — също така рязко заповяда съдия Уудс. — От страна на обвинението не бе извършено никакво нарушение. — След това се обърна към свидетелката и се наведе така, че тя добре да вижда лицето му. — Госпожице Браунинг, зная колко ви е трудно, но вие трябва само да отговаряте на въпросите, които ви задават. Нямате право да правите каквито и да е коментари. Ясно ли е?

— Да, ваша чест — отвърна Мариан Браунинг.

Катрин си помисли, че никак не изглеждаше уплашена от забележката на съдията.

— И така, ти се запозна с обвиняемия чрез обявата, която току-що ни прочете? — продължи да разпитва Катрин. Въпреки че не беше провокирала нарочно емоционалния отговор на Мариан, той определено нямаше да навреди на целите й.

— Да. Той ми се обади по телефона и предложи да се срещнем.

В общи линии показанията на Мариан Браунинг относно последователността на събитията след първата среща с обвиняемия не се различаваха съществено от показанията на Митън и Соренсен. Казал й, че работата му е свързана с компютри. Тя не разбирала много от това, но й се сторило интересно. Няколко пъти се срещнали в специализирания магазин за кафе, предимно рано вечерта, преди тя да отиде на работа. През почивните й дни ходили няколко пъти на кино и пица. И така се срещали в продължение на две седмици, докато една вечер — веднага си пролича колко й беше трудно да го признае пред съдебните заседатели — Мариан се обадила в болницата и излъгала, че е болна, за да отиде на среща с него.

Следващата събота той я поканил в апартамента си на вечеря с домашно приготвени морски деликатеси. Също като предишните две свидетелки, и тя отбеляза колко изискан домакин бил обвиняемият и похвали кулинарните му способности. Прекарали една приятна вечер: похапнали, много разговаряли, слушали музика и пили вино. Тя рядко пиела алкохол, но при тези обстоятелства се оставила да я убедят.

— Помоли ме да му правя компания, защото искал да се отпусне — обясни тя. — Каза, че иначе му било трудно да говори за себе си.

— И успя ли да се отпусне и да говори за себе си?

Мариан кимна.

— Междувременно беше станало доста късно, защото бяхме разговаряли с часове. Без никакво предупреждение той ми разказа как, когато бил малък, на девет годинки, го изпратили в приют, защото баща му… Той бил подложен на сексуален тормоз. Оттогава повече не видял родителите си.

— Ти беше ли шокирана?

— Не, напротив. Предполагах, че му е трудно да говори на тази тема. Реших, че наистина ми има доверие, след като ми разказва всичко това.

След това той споделил с нея, че станал последовател на Махариши Махеш йога и в течение на девет години спазвал обет за безбрачие и изцяло се посветил на трансцендентна медитация.

— Обясни, че затова пуснал обявата. Бил забравил как да се държи, дори как да разговаря с жените. След това ми предложи да се опознаем по-добре, да станем интимни. Попита дали разбирам какво има предвид.

— А ти какво му отговори?

— Съгласих се. Знаех какво има предвид. — Тя отново се обърна и изгледа обвиняемия.

— Имахте ли сексуални отношения с обвиняемия същата вечер?

— Да.

— Той използва ли презерватив?

Мариан Браунинг поклати глава.

— Напомних му, че трябва да използва презерватив, а той каза: „Нали ти обясних, от девет години не съм бил с жена“. Допълни също, че наскоро си бил правил кръвна проба във връзка с някаква дребна операция и не бил серопозитивен. Бях пила. И му повярвах. Каква глупачка съм била! По-добре веднага да се бях застреляла. Поне щеше да е по-бързо, а вероятно и по-приятно.

Мартин Белкър отново стана прав, но съдия Уудс с жест му показа да седне на мястото си. След това отново се обърна към Мариан Браунинг и намръщено я изгледа.

— Госпожице Браунинг, вече ви предупредих веднъж. Вие сте длъжна да се ограничите с отговор на въпросите, които ви се задават. Изразих ли се достатъчно ясно?

Тя продължаваше да гледа обвиняемия и изобщо не го чу или предпочете да се направи, че не го е чула.

— Госпожице Браунинг! — изгърмя гласът на съдията. — Веднага отговорете на въпроса ми! Разбрахте ли какво казах преди малко?

— Да, ваша чест — беззвучно произнесе жената, без да откъсва поглед от лицето на Ричард Хъдсън. — Разбрах ви.

Донякъде умилостивен, съдията кимна на Катрин да продължи с разпита на свидетелката.

— Това ли беше единственият случай, когато сте имали сексуални отношения с обвиняемия?

Катрин никога не би го признала, но избухването на свидетелката определено нямаше да навреди на обвинението. Един от неписаните закони на съдебната зала бе, че независимо от предупрежденията на съдията съдебните заседатели никога не забравяха нещо, което бе казано в тяхно присъствие.

— Не. Случи се още два пъти. В дома му.

— След първия път обвиняемият използваше ли презерватив, когато правехте любов?

— Ние не сме правили любов, госпожо Маккей, ние правихме секс — рязко я поправи Мариан Браунинг. — А на въпроса ви — да, и двата пъти той си сложи презерватив. По мое настояване.

— Откъде беше сигурна, че ще използва презерватив, Мариан? — попита Катрин.

— Защото аз носех със себе си. Нямаше да му позволя да ме докосне без презерватив.

На лицето на прокурорката се изписа недоверие.

— Мариан, нека изясним този момент. Ти твърдиш, че си имала само един сексуален контакт без предпазни средства с обвиняемия, а след това той винаги си е слагал презерватив, така ли?

— Точно така. А това направо го вбесяваше. Казваше, че „не можел да го почувства“, и непрекъснато повтаряше, че ако наистина държа на него, трябвало да му имам повече доверие. Но аз бях твърда: без презерватив няма да има секс.

— Колко време продължиха вашите отношения с обвиняемия?

— Общо около два месеца. Но имахме интимни отношения само две седмици. Изглежда, престана да се интересува от мене, след като настоях да използва презерватив.

— И какво се случи после?

— Няколко дни след последния път, когато бяхме правили секс, той се обади. Каза, че между нас всичко е приключило и повече не иска да ме вижда.

— Това ли бяха думите му?

— Да, приблизително. Освен това ме нарече „стисната кучка“ и каза, че напълно заслужавам онова, което ме чака. В първия момент не разбрах какво има предвид. Тогава той каза: „Имам СПИН, Мариан. От една година съм серопозитивен“.

— А ти как реагира на тези думи?

Мариан погледна първо към обвиняемия, след това към съдия Уудс, който й отправи мълчаливо предупреждение с вдигане на веждите и поклати глава. Тя с видимо усилие потисна чувствата си.

— В начина, по който го каза, имаше толкова омраза, че отначало си помислих, че става дума за някаква злобна шега. Но не беше. Изглежда, той беше доволен, че е успял да ме зарази. Направих няколко опита да се свържа с него по телефона, но всеки път отговаряше телефонният секретар. Затова изобщо не си направих труда да отида лично в дома му — знаех, че е безсмислено.

— Казахте ли на сестра си?

Мариан Браунинг поклати глава.

— Не можах да го направя.

— И как реши да постъпиш?

— Отидох в клиниката в Сан Хосе, където никой не ме познава. Медицинската сестра там направи всичко необходимо. Страхувах се, въпреки че само веднъж бях имала сексуален контакт без презерватив, и знаех, че имам някакъв шанс да не съм заразена. Чувствах се по същия начин като онези нещастници, които идваха в нашата клиника — уплашена и самотна.

— И какъв беше резултатът от кръвната проба?

— Положителен. Аз съм серопозитивна.

Сега, когато очите й се напълниха със сълзи, зад самоуверената фасада пролича една уязвима млада жена. Мариан започна да рови в чантичката си, извади хартиена носна кърпичка и си избърса очите.

— Извинявайте — прошепна. — Нямах намерение да плача.

Катрин я изчака да се успокои. Беше й мъчно за нея и знаеше, че съдебните заседатели също са трогнати от историята на тази силна и чувствителна млада жена. Когато се убеди, че свидетелката се чувства по-добре, тя заяви:

— Нямам повече въпроси към тази свидетелка, ваша чест.

От момента, в който Мариан Браунинг бе положила клетва, бяха минали повече от два часа. Съдия Уудс погледна стенния часовник и обяви:

— Благодаря ви, госпожо Маккей. Сега съдът ще се оттегли за обедна почивка. Заседанието ще се възобнови в един и половина.

— Всички да станат! — извика помощник-шерифът.

Когато съдията излезе от залата, Катрин отиде при свидетелската скамейка и докосна леко Мариан Браунинг по рамото.

— Мина чудесно, Мариан — каза тя. — Благодаря ти. Когато съдът се събере отново, адвокатът на защитата ще ти зададе няколко въпроса и след това си свободна.

Мариан Браунинг кимна, за да покаже, че е разбрала думите на Катрин.

— Готова съм да продължа.

— Зная, че си готова. Само не забравяй какво ти бях казала. Той може да се опита да те обърка, да те накара да дадеш противоречиви показания. Не му позволявай. Просто отговаряй на въпросите, като винаги казваш истината, но без да даваш информация, която никой не ти е поискал. Не се опитвай да налучкваш отговорите. Ако нещо не знаеш, направо кажи. Ако не си разбрала въпроса, кажи му го. Винаги си оставяй време да помислиш, да формулираш отговора си и тогава отговаряй. И, Мариан, внимавай. Разбирам гнева ти и напълно го споделям. Но това не е мястото, където трябва да се показва.

— Ще се постарая — обеща тя и Катрин й повярва. Извини се и като остави Мариан на грижите на съдебната чиновничка, която отговаряше за свидетелите, отиде при Дейв. Обикновено за толкова много неща трябваше да подготви и предупреди свидетеля, че той надали щеше да ги запомни. Единствено можеше да стиска палци и да се надява, че всичко ще мине добре.