Кристин Макгуайър
Докато смъртта ни раздели (10)

9

Върховен съд, Отдел №8

Вторник, 20 юни, 10:00

Седнала пред масата на обвинението, Катрин Маккей се обърна и погледна към съдебната зала. Зад бариерата от орехово дърво пейките за публиката бяха заети от репортери, фотографи, снимачни екипи и обикновени зрители. Сред тях тя разпозна неколцина редовни посетители на съдебни дела, или както ги наричаха — „съдебните фенове“. Зад двойната врата дежурният от охраната на съда беше преградил пътя на закъснелите, които упорито се блъскаха и шумно изразяваха недоволството си, но той също не отстъпваше.

В минутите непосредствено преди началото на процеса напрежението в залата осезателно се повиши и всички участници се подготвяха да изпълнят своите задължения. Катрин видя как съдебната секретарка Катлин Хевил с отмерени и точни движения постави чист лист хартия в пишещата машина. Останала доволна от работата си, тя се изправи, сложи ръка на тила си и отметна назад прошарените си руси коси, като плъзна разсеян поглед на залата. След това отново седна и безизразно се загледа напред. Катрин си помисли, че съдебните секретари, които водеха протоколите от заседанието, бяха просто невероятни. За външния наблюдател те сигурно изглеждаха разсеяни, дори небрежни, но у тях се криеше чудовищната способност да възпроизвеждат „на запис“ с абсолютна точност всяка произнесена по време на процеса дума, независимо от произношението, лошата дикция или диалекта на говорещия.

Внезапно шумът в залата се засили и сред зрителите се понесе шепот: помощник-шериф въведе в залата обвиняемия Ричард Хъдсън. Той бе облечен в карирана риза с яка, извадена над памучния пуловер, и тъмнокафяв панталон. Приличаше на амбициозен млад чиновник. Катрин си помисли, че Мартин Белкър определено се бе постарал да осигури колкото се може по-ненатрапващ се външен вид на клиента си. Ако Хъдсън си беше сложил официален костюм с вратовръзка, отношението към него със сигурност щеше да бъде съвсем различно. А сега съдебните заседатели щяха да го възприемат като един от многото обикновени млади жители на Санта Рита. Всичко това бе неотменна част от изтънчената игра, наречена правосъдие.

Предполагаше се, че всеки, обвинен от държавата в извършване на сериозно престъпление и когото непрекъснато споменаваха като „подсъдимия или обвиняемия“, се превръща в жертва на натрапчива презумпция за вина. За да смекчи това впечатление, съдебната система бе предприела опит, макар и не докрай успешен, да покаже обвиняемия по време на процеса във възможно най-добра светлина.

Катрин често се чудеше дали съдебните заседатели имат представа докъде се простират усилията на служителите на съда да представят обвиняемия като обикновен човек, ако не и явно невинен. Ето например Ричард Хъдсън. Половин час преди да се яви в съда, двама души от охраната са отишли в килията му в областния затвор, претърсили са го на голо, след което са му сложили белезници на ръцете и на краката и за да ограничат още повече възможността му за движение, допълнително са прекарали верига, която започваше от белезниците на ръцете, минаваше през кръста и завършваше при краката. Облечен в обичайното оранжево затворническо облекло, съпроводен от тежковъоръжен конвой от шерифството, той трябваше да премине през охраната на затвора, където го извеждаха срещу подпис, за да го преведат от другата страна на улицата в сградата на съда.

После го отвеждаха на едно място, наречено и от служителите на закона, и от затворниците „гробниците“, поставяха го в отделна килия, освобождаваха го от оковите, сваляха му затворническото облекло и го преобличаха в цивилни дрехи, донесени сутринта от неговия адвокат. Ако се предполагаше, че съществува опасност обвиняемият да направи опит за бягство — както в случая с Ричард Хъдсън — под панталона му поставяха метална гривна, отново за да се ограничи свободата на движение.

След това преоблеченият и обезопасен обвиняем се превеждаше по вътрешните коридори на съда до съдебната зала, като пред вратата се отстраняваха всички външни белези за ограничаване на неговата свобода.

И едва когато съдията преценеше, че външността на обвиняемия е достатъчно благопристойна — в рамките на възможното при тези обстоятелства — в залата бяха допускани съдебните заседатели. (По този повод прокурорите се шегуваха, че обвиняемият обикновено изглежда доста по-прилично от адвоката си.) Тези правила се спазваха винаги и ежедневно, независимо от продължителността на процеса.

„Само ако съдебните заседатели подозираха истината“ — помисли Катрин, докато Хъдсън вървеше към масата на защитата отдясно на бариерата с отпуснати покрай тялото ръце, празен поглед и безизразно лице. Той въздъхна дълбоко, седна на мястото си и се загледа право напред. Цялото му поведение казваше: „Защо ме принуждават да преживея всичко това?“. Белкър добре бе инструктирал клиента си.

Катрин премести поглед към съдебния пристав Крис Тейлър, който бе въвел подсъдимия, и проследи как той се върна на обичайното си място до вратата, отляво зад съдийската маса. Някой беше споменал, че Тейлър се готви за сержантски изпит. Като всеки служител в шерифството той беше задължен да дава дежурства в охраната на съда по ротационен принцип. Сега Крис изглеждаше опитен, експедитивен и внушаващ доверие служител на съда, който на пръв поглед нямаше нищо общо с разтрепераното от ужас хлапе, което Катрин бе разпитвала една нощ преди години. Тогава той се бе отзовал на обаждане на 911, направено от Карън Истърхауз, жертва на изнасилване. Отскоро назначен в полицейския патрул, той за пръв път се сблъскваше със случай на насилие и докато Катрин разговаряше с него, все още бе в шок. Сега тя забеляза как Тейлър се стегна и се досети, че съдията всеки момент щеше да влезе в залата.

— Дейв, готов ли си? — попита Катрин. Без да си губи времето, Бентън бе уредил назначението на Дейв към делото. Катрин се чувстваше по-спокойно, когато знаеше, че той е до нея.

— Разбира се — прошепна той. Ако не се намираха в съда, с удоволствие би се протегнал, за да стисне успокояващо ръката й. Но тук не можеше да го направи. Не само защото не беше удобно; винаги когато се намираше в съда, Катрин беше изключително делова. Това бе едно от нещата, които най-много харесваше у нея — способността да бъде силна, решителна и изцяло погълната от това, което ставаше в съдебната зала, докато извън нея спокойно проявяваше своята безспорна женственост.

— Всички да станат! — високо обяви Тейлър. — Започва заседанието на осми отдел на Върховния съд на щат Калифорния под председателството на негова чест Джес Огъстъс Уудс.

Докато произнасяше тези думи, вратата отдясно се отвори и съдия Уудс с развяваща се черна тога величествено премина покрай ложата на съдебните заседатели и се настани на коженото кресло. Той бе едър човек с широки рамене и огромни ръце. Косата му беше тъмна, а дълбоко поставените черни очи не пропускаха нищо от това, което ставаше в съдебната зала.

— Седнете.

Щом съдебните заседатели и публиката отново заеха местата си, съдията смъкна очилата на носа си и кимна на съдебната чиновничка Кати Радина, която веднага се изправи.

— Във Върховния съд на щата Калифорния, във и от област Санта Рита, народът на щата Калифорния се явява ищец срещу Ричард Джон Хъдсън, по дело №CP1432 — започна тя с ясен, добре поставен глас, който достигаше до всеки ъгъл на залата. — Народът на щата Калифорния обвинява Ричард Джон Хъдсън в престъплението опит за убийство, а именно: нарушение на параграф №664/187 на Наказателния кодекс, тъй като Ричард Джон Хъдсън съзнателно, противозаконно и предумишлено е извършил опит за убийство спрямо следните личности: Виктория Митън, Джейн Соренсен и Мариан Браунинг. Подпис: Харолд Бентън, областен прокурор. Обвиняемият е подал молба за признаване на невинност по отношение на предявените обвинения.

Съдебната чиновничка седна на мястото си, съдията Уудс вдигна глава и премести поглед последователно от съдебните заседатели към масата на защитата, а след това и към Катрин и Дейв Гранц.

— За протокола — обяви той, — съдът приема предложението на обвинението да бъдат отстранени свидетелите. Инспектор Гранц е назначен за следовател на обвинението и има право да остане в залата.

Според установената практика свидетелите оставаха извън съдебната зала, докато не бъдат призовани да дадат своите показания. Предложението да бъдат отстранени беше обичайна процедура преди всеки процес и се подаваше или от защитата, или от обвинението — а често и от двете страни — за да се избегне влияние или смесване с показанията на останалите свидетели.

— Добре, госпожо Маккей — каза съдията Уудс, — готова ли сте да произнесете своята уводна реч?

— Да, ваша чест.

— Слушаме ви.

Катрин веднага остави чашата с вода, от която бе отпила, докато говореше съдията, стана и се изправи пред съдебните заседатели. Това бе нейното бойно поле. И от тази битка, както във всички битки в живота си, Катрин имаше намерение да излезе победител. За обвинителя всеки нов случай започваше с натрупване на неясни факти, откъслечна информация, част от която имаше отношение към делото, а друга — не. Неговата задача бе да изгради от този информационен масив свързано и убедително представяне на истината, което да бъде разбрано от съдебните заседатели. Днес те за пръв път щяха да се запознаят с фактите по делото. Катрин трябваше да им разкаже една история, която имаше начало, развитие и край. При това най-много за един час. И по-добре от всеки друг.

Тя се огледа. Освен една-две приглушени реплики между репортерите и тихото бръмчене на климатичната инсталация в залата не се чуваше нито звук.

— Добро утро, дами и господа — обърна се Катрин към дванайсетте мъже и жени, седнали зад преградата в ложата на съдебните заседатели и към тримата резервни членове на комисията, които седяха отпред. Те обърнаха погледите си към нея в очакване на следващите й думи.

— Днес искам да поговорим за болестта СПИН — започна тя и замълча, за да подсили ефекта. — За Синдрома на придобитата имунна недостатъчност. Това е болест, която се причинява от вирус — ХИВ вирусът, който прониква в имунната система на човешкото тяло и го лишава от защита дори срещу най-елементарни заболявания, с които незаразеният организъм лесно се справя. След като вирусът проникне в тялото, развитието на болестта към смъртен изход е необратимо, безпощадно и неизбежно. Няма ваксина. Няма лечение. Няма надежда. За жертвата прогнозата е винаги една и съща: смърт.

В заседателната зала беше настъпила пълна тишина.

— Преди една година обвиняемият Ричард Хъдсън е бил диагностициран като болен от СПИН. Разбира се, той е знаел — тъй като е бил предупреден от своя лекар — че болестта, от която страда, се предава по полов път, както и че е заразна и смъртоносна.

Катрин говореше бавно, произнасяше ясно всяка дума и непрекъснато местеше поглед от лице на лице, за да установи контакт с всеки съдебен заседател. Искаше той да разбере, че се обръща пряко към него, но в същото време внимаваше да не задържа погледа си прекалено дълго и да го накара да се почувства неудобно.

— Въпреки това, наскоро, след като научил, че има СПИН, той започнал да изпраща в местния таблоид „Коустъл Таймс“ тъй наречените „обяви за запознанства“ — обяви, предназначени за хора, които търсят нови партньори с надеждата да установят дълготрайна връзка.

Катрин отново замълча. Този път, за да си напомни, че от това как щеше да разкаже историята, зависеше дали съдебните заседатели щяха да разберат, че участниците в случилото се са обикновени хора като тях; че хората, на които е нанесена вреда, са хора като тях; и че точно поради този факт хора като тях трябва да раздадат правосъдие.

— Обвиняемият се запознал с Виктория Митън чрез обява, която бил пуснал в „Коустъл Таймс“. Определили си среща в сладкарница в центъра на града, а след това излизали няколко пъти след работа. Един ден той я поканил на вечеря в дома си. След като пийнали, казал, че от години не е имал връзка с жена; уверил я, че няма от какво да се страхува, тъй като наскоро си бил правил тест за СПИН във връзка с лека операция и резултатът бил отрицателен. Няколко пъти имали сексуални контакти, без да използват предпазни средства. След това подсъдимият й се обадил и й казал, че е болен от СПИН. Тя била потресена и учудена, че той е излъгал за нещо толкова важно. Той отговорил, че не бил виновен за проявената от нея глупост. Тя го помолила да й помогне. Казал й, че ще намери всичко необходимо в „Жълтата книга“, и затворил телефона. След няколко седмици Виктория Митън си направила тест и резултатът бил положителен. Била заразена със СПИН.

Катрин си погледна часовника. „Не бързай. Имаш достатъчно време“ — напомни си тя. Всички погледи в залата бяха съсредоточени върху нея.

— Джейн Соренсен отговорила на подобна, макар и написана с други думи, обява във вестника. Съгласила се да се срещне на кафе с обвиняемия в същата сладкарница, където преди често се отбивали двамата с Виктория Митън. Госпожа Соренсен била предпазлива: в продължение на цял месец двамата се срещали само на обществени места и едва след това тя приела поканата за вечеря в дома му. До този момент не била съобщила адреса си. Обвиняемият й казал, както преди това бил казал на Виктория Митън, че от няколко години не е поддържал интимни отношения с жена и че във връзка с незначителна хирургическа процедура наскоро си бил правил тест за СПИН, и резултатът бил отрицателен.

Хъдсън поискал от Джейн Соренсен няколко пъти да прави с него орален секс без предпазни средства. Оралният секс бил единственият вид сексуален контакт между тях. Наскоро след това, по същия начин както бил постъпил и с Виктория Митън, Хъдсън най-безцеремонно прекъснал връзката, като този път уведомил, че има СПИН по пощата. След четири седмици, както и след още четири, Джейн Соренсен си правила тестове за СПИН. Резултатите били отрицателни. Засега не била заразена. Но засега.

Катрин си пое дъх. Не беше необходимо да преиграва; виждаше, че съдебните заседатели попиваха всяка нейна дума.

— Както предишните две жени, Мариан Браунинг също отговорила на обява в „Коустъл Таймс“. По същия начин, както преди с Виктория Митън и Джейн Соренсен, обвиняемият й определил среща в сладкарницата на фирмения магазин за кафе в Санта Рита на Меркадо Стрийт. След няколко срещи двамата отишли на кино и после той я поканил на вечеря в дома си. Не е учудващо, че и пред Мариан Браунинг повторил същите лъжи, които преди това бил разказвал на Джейн и Виктория. Излъгал за контактите си с жени, или по-точно за липсата на подобни контакти, както и че наскоро си бил правил тест за СПИН, и че резултатът бил отрицателен.

Повтаряйки същия сценарий, който вече бил отработил с Виктория и Джейн, той осъществил сексуален контакт с нищо неподозиращата Мариан, без да използва предпазни средства. Прекъснал краткотрайните си отношения с нея абсолютно по същия начин, както с другите две жени хладнокръвно и безчувствено. Ужасена, тя веднага отишла да си направи тест за СПИН и… — Катрин направи кратка пауза — … резултатите били положителни. Мариан Браунинг била заразена с вируса на СПИН.

Когато замълча, всички съдебни заседатели се обърнаха да погледнат обвиняемия. Той се взираше безизразно напред, като леко се поклащаше на стола, все едно, че нямаше никакво отношение към това, което ставаше в залата.

— Опит за убийство от втора степен, дами и господа, означава опит за противозаконно умъртвяване на човешко същество в резултат на действие, за което се предполага, че с голяма степен на вероятност ще завърши със смърт; действие, извършено от низки, антисоциални подбуди и с безотговорно незачитане на човешкия живот.

Катрин леко се обърна, за да включи Ричард Хъдсън в полезрението си. Искаше съдебните заседатели да не изпитват никакви съмнения за кого точно става дума.

— Обвиняемият е осъществил необезопасени сексуални контакти с Виктория Митън, Джейн Соренсен и Мариан Браунинг, напълно осъзнавайки факта, че има СПИН. Сексуалните отношения, които Ричард Хъдсън е установил с всяка една от тези три жени, предполагат висока степен на вероятност, че ще доведат до тяхната смърт. Той е извършил тези действия, воден от долни, антисоциални подбуди, и е проявил безотговорно незачитане на живота на Виктория Митън, Джейн Соренсен и Мариан Браунинг.

Катрин си пое дълбоко дъх; от напрежение гърлото й бе пресъхнало. Слезе от подиума, приближи се до преградата, която я отделяше от съдебните заседатели, и се изправи срещу тях.

— Това е последният път, когато имам възможност да се обърна пряко към вас преди заключителното заседание на процеса. По време на процеса ще се огранича с разговорите със свидетелите. Фактите, които те ще разкрият пред вас, трябва да докажат казаното от мен днес. В заключителната част на процеса аз ще ви помоля да признаете обвиняемия за виновен в опит за убийство по три точки. Благодаря ви за вниманието.

Катрин се обърна да се върне на мястото си и тайно погледна часовника: беше говорила петдесет и осем минути.

— Благодаря ви, госпожо Маккей — каза съдия Уудс. — Защитата желае ли да произнесе своята уводна реч сега?

Мартин Белкър стана и помоли:

— Ваша чест, може ли да се приближим?

Съдията кимна и Катрин и Белкър отидоха до съдийската маса.

— Ваша чест, преди да ви отговоря, бих искал да се консултирам с клиента си — съобщи защитникът. — Предлагам да използвам обедната почивка, за да поговоря с него, и в началото на следобедното заседание да представя пред съда решението ни.

Усещаше се, че съдия Уудс се подразни, но умело прикри недоволството си.

— Добре, адвокате — бързо се съгласи той и с жест показа на Катрин и Белкър, че могат да се върнат по местата си. — Но държа да сте готов с отговора веднага след обедната почивка. Седнете.

— Обявявам прекъсване на заседанието за обедна почивка — обяви съдията. — Ще продължим в един и половина. Моля съдебните заседатели да заемат местата си в два часа, тъй като трябва да уредим някои технически въпроси в тяхно отсъствие.

Обърна се към съдебните заседатели и известно време мрачно ги съзерцава над очилата си.

— Дами и господа, моля ви да не забравяте факта, че по всяко време, независимо дали се намирате в съдебната зала или извън нея, вие нямате право да обсъждате случая помежду си и да допускате трети лица да ви говорят за него. Освен това през цялото време, докато не ви предам всички материали и не се оттеглите в съвещателната стая, за да вземете своето окончателно решение, аз ви задължавам много внимателно да следите обстоятелствата по делото. Благодаря ви.

Той стана и величествено се изнесе от съдебната зала, развявайки след себе си черната тога, а помощник-шериф Тейлър изведе съдебните заседатели. Катрин отново погледна часовника: беше точно единайсет и половина.

— Встъпителната ти реч беше много добра, Катрин — поздрави я Дейв, когато тя седна на мястото си. — И въздействаща.

— Приятно ми е да го чуя — отвърна тя. Както винаги след цял час подобно напрежение се чувстваше изцедена като лимон.

— Искаш ли да отидем да хапнем нещо?

— Благодаря, Дейв — каза Катрин. — Не днес. Имам да прегледам една-две папки и да проведа няколко телефонни разговора. Смятам да си взема нещо от бюфета и да хапна в кабинета. Ще се видим по-късно.

Нещо в погледа му й подсказа, че Дейв е усетил странното й настроение. Надяваше се, че ще го отдаде на напрежението. Той кимна в знак на съгласие, помогна й да си събере папките и я изведе в коридора. Посрещна ги шумна тълпа репортери от различни медии, които се опитваха да се свържат със своите редакции по телефона, или да направят пряко предаване от кулоарите на съда.

Когато тя се показа от съдебната зала, двама репортери извикаха името й, но Катрин поклати глава и отмина, без да спира. На 1 октомври 1995 година вследствие на развихрилите се страсти във връзка със сензационния процес на О. Дж. Симпсън Върховният съд на Калифорния бе издал „закон за съдебната публичност“. Обичайната гледка на прокурори, провеждащи ежедневни пресконференции на стълбите на съда, вече бе в миналото. Катрин бе изяснила позициите си пред медиите още преди началото на процеса: тя бе съгласна да повтори пред тях всичко, което е записано в протокола, както и да коментира програмата на процеса, но нищо повече. Всеки прокурор, нарушил закона за публичността, беше застрашен от дисциплинарно наказание. Освен това разискването на текущия процес пред микрофони и телевизионни камери не бе в стила й и репортерите добре го знаеха. Но тъй като днес нямаше свидетели, които биха могли да преследват, те се опитваха да получат информация от всеки, до когото успееха да се доберат.

Катрин вдигна рамене. Всеки с проблемите си.