Кристин Макгуайър
Докато смъртта ни раздели (36)

35

Областна администрация

Четвъртък, 29 юни, 10:45

— Няколко пъти те търсих — каза Уолт Ърхарт, когато Дейв Гранц влезе в кабинета му. — Мисля, че най-после разполагаме с нещо. Погледни тук.

На бюрото му като цветно ветрило бяха разпилени снимки, но не с обичайния за полицейските фотографии формат, а шейсет и пет милиметра. На снимките се виждаха мъже в ежедневно облекло, някои по бански, застанали пред колата си или на фона на сгради, по всяка вероятност от Сан Франциско.

— Откъде ги взе?

— От отдела по оглед на местопрестъплението ги прибрали от дома на Картър — обясни Уолт. — Да виждаш някой познат?

Дейв вдигна рамене.

— Не бих казал.

Ърхарт се ухили.

— Така е, защото когато се запозна с тях, не приличаха много на себе си. — Посочи с пръст снимката на слаб, около петдесетгодишен мъж, застанал до друг, малко по-нисък и пълен мъж с черна къдрава коса. — Отляво е Картър — обясни Ърхарт, — а отдясно — Питър Валенсуела.

Дейв рязко вдигна глава.

— Значи са се познавали?

— Както изглежда, да, и то доста добре. Ето, тук отново са те. Тука също.

— Ами на останалите снимки? Ето, пак Валенсуела. А този кой е?

Ърхарт се усмихна.

— Надявах се сам да се досетиш — каза той. — Това е Ханлън.

— Това означава, че…

— Чакай — Ърхарт вдигна ръка, — има още нещо.

— Казвай.

— Изпратихме информацията за нашите запалителни устройства в Информационния център за бомбени атентати на ФБР. Оказа се, че от Шерифската служба на Санта Клара са съобщили за убийство, което почти напълно съвпада с убийствата на Ханлън, Валенсуела и Картър. От Центъра ни изпратиха техния доклад по факса. На девети юни е открит труп на мъж, Лорънс Сатърфийлд изгорен по същия начин като нашите приятели, само че в Саратога. Както вече ти казах: същият стил, същите съставки на запалителното устройство. В доклада пише още, че има свидетели, които са видели Сатърфийлд в деня на убийството в компанията на млада жена.

— Да му се не види — каза Дейв — точно това дойдох да ти кажа, Уолт. В блока на Валенсуела е имало жена — видели са я да напуска сградата няколко минути преди да започне пожарът.

Ърхарт повдигна вежди.

— Откъде имаш тази информация?

— От стареца, който се опитал да загаси огъня, Ед Хъч.

Ърхарт се намръщи.

— Защо не ни е казал, когато го разпитвахме?

— Сторило му се, че не е важно. Просто се разминал с една жена във фоайето.

— Значи тя не живее там?

— Казва, че не я е виждал преди. Но точно тук е най-интересното, Уолт. Друг човек, Бил Майнър, е срещнал жената на улицата, след като излязла от сградата. Той обаче се кълне, че е видял мъж, облечен като жена.

Ърхарт безмълвно се вторачи в Дейв и след малко каза:

— Господи, Дейв, сигурен ли си? — Той тежко се отпусна на стола. — Искаш да кажеш, че е травестит?

— Уолт, помниш ли какво каза доктор Нелсън за доминиращата страна? Всичко съвпада — и садомазохизмът, и приковаването за леглото, и белезите от камшик…

— Добре, да предположим, че си прав — каза Ърхарт. — Откъде да започнем да търсим тази… този мъж?

— Нали от отдела по оглед на местопрестъплението са намерили в дома на Картър бележник с адреси? — напомни му Дейв.

Ърхарт кимна.

— Бинго! — извика и подхвърли на бюрото тънък бележник в кожена подвързия.

— Ти ли ще ми кажеш, или искаш сам да се убедя? — попита Дейв.

— Има ги и Ханлън, и Валенсуела. А също така нашият стар приятел Ейнджъл Флорес.

— Ейнджъл Флорес? Господи! Ама, разбира се! — извика Гранц. — Ето го, нима не виждаш? Това е нашият мистериозен травестит. Трябва да е той. Твоите хора са решили, че е жена заради обявата „астролог“. Вероятно това е само прикритие. Това е начинът, по който тя… той осъществява своите сексуални контакти.

— Искаш да кажеш, че според теб Ейнджъл Флорес може да се окаже бомбеният атентатор?

— А ти имаш ли по-добро предложение?

— Да кажем, че си прав. Тогава коя е била набелязаната жертва в съдебната зала?

— И аз дълго се чудих, докато не си спомних какво беше казала Рошел Фийлд. Тя ме попита: „Защо винаги трябва да страдат добрите? Защо никой не изпраща бомби на лошите?“. И тогава си помислих, че може би целта е бил Хъдсън.

— Но… Хъдсън е хетеросексуален — възрази Уолт, — нали?

— Ти си мислиш така. Ние всички мислим така. Ами ако не сме прави? Ако е бисексуален? Уолт, ако съществува някаква връзка между него, Хъдсън, Валенсуела или Картър, тогава всичко си идва на мястото.

— Какво искаш да направя? — попита Ърхарт. — Да отида в затвора и да го попитам?

Дейв поклати глава.

— Той има адвокат, Уолт, а това усложнява нещата. Освен това първо трябва да поговорим с един друг човек.

— Да нямаш предвид Ейнджъл Флорес? — попита Ърхарт. — Нали ти казах, че поне десетина пъти се опитвахме да я открием и напразно…

След малко усети, че си говори сам. Дейв си беше тръгнал.