Емилио Салгари
Капитан Темпеста (26)

Престъплението на вероотстъпника

Докато Перпиняно и гърците, подпомогнати от самия Метюб, се мъчеха да направят място за херцогинята, една група моряци разкъса кордона. Полякът не беше стигнал преградата и бе откъснат от другите.

„Сега му е времето!“ — измърмори той. И извика на лекаря:

— Спаси се и не мисли за мене. Аз ще се грижа за ранения!

Когато полякът се убеди, че никой не го вижда, той скочи с виконта в морето.

Той се загуби в дълбочината… Пяна изскочи около мястото, където се хвърли и… когато той се появи на повърхността, беше вече сам.

Заплува бързо, искайки да догони някоя лодка. Ето, че една се зададе, пълна с турци.

— Карайте насам! — извика той. — Ще оставите ли еничарския капитан да загине?

Полякът беше добър плувец и с четири удара достигна лодката. Моряците го хванаха и поеха.

Минавайки край горящата галера, той видя как Ел-Кадур помагаше на херцогинята при слизането в лодката.

— Нека всички да изгорят — мърмореше той. — Само тая жена да се спаси — това ми стига. Напред, момчета!

Страшен гръм се разнесе по морската шир. Складът с барут на пленения кораб беше експлодирал. Един висок стълб от огън се издигна към небето и с трясък падна в разпенените вълни.

Полякът беше вече на брега, когато пристигна лодката с херцогинята. Тя скочи и побледняла се отправи към него.

— Къде е виконтът? — попита тя уплашено.

— Какво? — запита с учудване подлият поляк.

— Нима той не е във вашата лодка? Нали там го донесоха?

— Кой?

— Двамата турци и лекарят. На тях го предадох, след като ме нападнаха четири-пет полудели моряци, които искаха да го вземат от мене и хвърлят в морета.

— Господи! — извика херцогинята и се хвана за сърцето. — Той не е при вас?

— Но, милостива госпожо, аз трябваше лъвски да се бия с тия мизерници, които искаха да го хвърлят в морето. Даже аз паднах във водата, не виждате ли по дрехите ми?

— Значи той не е жив? — извика нещастната жена и падна в ръцете на татко Щаке.

— Херцогинята умира! — извика уплашен Перпиняно.

— Тя е в безсъзнание — каза татко Щаке. Арабинът взе на ръце херцогинята и я занесе в лодката. Перпиняно също отиде в нея. Татко Щаке остана при поляка и изпитателно го загледа.

— Кажете ми, капитане, къде оставихте виконта?

— Казах вече — отговори авантюристът. — Аз го предадох на лекаря и двама моряци.

Татко Щаке сви юмруци и със сподавен глас каза:

— Добре! Ще чакаме другите лодки.

— Всички християни ли са спасени? — запита Метюб стария кормчия.

— Всички, с изключение на един — отговори сопнато старецът.

— Кой липсва? — запита турчинът.

— Виконт Льо Хюсиер — отговори полякът. Метюб сбърчи челото си и погледна вероотстъпника.

— Нали вие го носехте на ръце?

— Да, но бях нападнат от вашите хора, които искаха да го хвърлят в морето.

— Как? — извика турчинът. — Покажете ми тия хора, и аз ще ги обеся.

— Какво мислите да правите сега, капитане? — запита полякът.

— Ние ще нощуваме тук, и аз ще пратя хора да отидат в замъка.

Старият моряк, който беше чул целия разговор, изгледа вероотстъпника, изръмжа нещо и се отправи към лодката.

— Преспивай тук, телешка турска главо — мърмореше той. — Ние си знаем работата. А и крантата до тебе, и на нея ще светим маслото.