Емилио Салгари
Капитан Темпеста (24)

Заговорът

Докато в кабината херцогинята мислеше върху новото положение, татко Щаке в хамбара пращаше по дяволите Мохамед и всички негови верующи ту в ада, ту на дъното на морето. Той гърмеше като турска бомба:

— Пленен! — викаше той и се удряше по главата. — И Бог, и кръстът ли ни изоставиха? Това е вече скандал! Няма ли край да има това турско щастие? По-нататък не може така да върви. Бога ми, господин Перпиняно, човек не знае каква вяра да хване!

Поручикът седеше мълчалив и съвсем не мислеше да му отговаря. Другите също мълчаха.

— Що мълчите като мишки, бе? Или искате да ни откарат в замъка и да ни набучат на колове?

Бога ми, аз съвсем съм против тая работа. Не! Аз няма да се оставя като краставо магаре да правят с мене каквото им се иска…

— Но, татко Щаке, какво искате да правите? — запита най-после Перпиняно.

— Аз ли? — извика старецът. Ще вдигна във въздуха галерата с всички нехранимайковци на нея, с изключение на нас.

— Тогава защо се бавиш! — каза подигравателно Ел-Кадур.

— Мислиш, че не мога да подпаля барут, полска и пясъчна мишко?

Ел-Кадур искаше да отговори, но Перпиняно го спря:

— Изкажете се, татко Щаке. Какво искате да опитате?

— Галерата да полети във въздуха преди да стигнем Хюсиф.

— И аз искам това, но как? Имате ли план за това?

— Разбира се. Само ми липсват инструменти.

— Какви?

— Няколко лоста, един чук и едно длето, с които да отворим дупка в средната греда на кораба. Ще нахлуе вода и галерата ще започне да потъва.

— Но ние нямаме нито едно ножче даже, татко Щаке.

— За съжаление, господин подпоручик.

— Тогава аз имам по-добър план — обади се Никола Страдиото, който дотогава не беше отварял уста.

— Говори, гърко! — каза татко Щаке. — Твоите съотечественици минават за най-хитрите хора на изток.

— Турците взеха оръжието ни, но забравиха да вземат фитила и огнивото.

— Чудесно! Ако имах тютюн, щях да си запаля лулата — надсмя се старецът.

— Но може и един кораб да се запали — отговори съвсем сериозно гъркът.

Татко Щаке подскочи от радост.

— Нали ви казах, че гърците са най-хитрите хора? — извика той и се удари по главата. — В черепа ми има мозък колкото на патица!

— Действително ли мислите да подпалите галерата, Никола? — запита Перпиняно.

— Да, господине, това е единственото средство да се попречи на по-нататъшното плуване на кораба.

— Не бихме искали ние самите да се пържим в огъня — каза Перпиняно.

— Аз не мисля да запалвам най-напред средната греда — каза гъркът. — Ще трябва най-добре да намерим някоя пролука, за да стигнем до склада на въжетата и резервните платна. С общи усилия ще можем да разбием капака над нас.

— Ами ако вън стои някой на пост? — запита го подпоручикът.

— Ще му отрежем гръкляна — каза татко Щаке.

— Кога мислите, че може да стигнем до залива? — попита Перпиняно.

— Не преди полунощ — отговори гъркът. — Тихият вятър няма да се усили. Аз познавам тукашните ветрове.

— А херцогинята? А виконтът? Ще можем ли да ги спасим?

— Брегът не е далеч. Лодки има на борда и без големи трудности ще стигнем брега. Там ще ни помогне Дамаският лъв. Робът му навярно вече е при него.

— Ти си чудесен човек, бе, гръцка лисицо! — се възхити татко Щаке. — Я сега да разгледаме и опитаме капака.

Те станаха, и тъй като в хамбара влизаше една слаба светлина през един процеп, лесно намериха капака, който водеше към дока. Татко Щаке бе вдигнал ръка, за да опита да го вдигне, и той се поотвори.

— Те не са го заключили! — извика той учуден.

— Не, защото аз отместих запора — се обади един глас.

И тримата викнаха едновременно:

— Родоотстъпникът!

— Вярно, родоотстъпникът! — каза полякът. — Той идва от името на херцогинята да ви освободи.

Той слезе по тясната стълба и се изправи пред тримата мъже, които го гледаха учудени.

— Вие идвате… да ни спасите? — запита татко Щаке, подпрял ръце на хълбоците си. — Вие?… Уважаеми господине, желаете да се шегувате, а? Тази шега скъпо ще я платите! Аз ви го казвам!

Полякът повдигна рамене и се обърна към подпоручика:

— Кажете на хората си да стоят готови при капака. Каквото ви съобщя, не трябва турците да го знаят. Касае се и до моята кожа.

— Това се казва невероятна случайност — каза татко Щаке.

Полякът се престори, че нищо не е чул, и продължи:

— Вие имате фитил и огниво?

— Да — отговори Никола.

— Значи? — запита той Перпиняно.

— Тъй като вие давате честната си дума, че няма да ни предадете, то ние сме готови на всичко, стига да спасите херцогинята и виконта.

— Разбрахме се, значи?

— Да, господин капитан.

Ренегатът обърна гърба си към тримата, изкачи стълбата и после затвори капака.

След половин час дойдоха двама моряци, придружени от четири войника, и донесоха яденето: маслини, черен хляб и солено месо.

След като похапнаха, подпоручикът предложи да си полегнат, защото силите им ще са нужни. Те налягаха по стари насмолени платна и скоро заспаха. Пръв се събуди татко Щаке:

— По дяволите! Заспали сме като заклани. Ставайте, сънливци!

— Готови ли сте? — запита след малко подпоручикът.

— Готови! — отговориха всички.

— Да вървим!

Те пипнешком тръгнаха, като се държаха един за друг. Татко Щаке вървеше пръв, защото се беше похвалил, че вижда и в тъмното. Стигайки до капака, той го натисна и отвори.

— Така значи — мърмореше си той. — Изглежда, че действително съвестта мъчи полското куче.

Няма що.

Той пръв се промъкна през отвора и се вслуша в тъмното. Изглеждаше, че нямаше никой, а освен това и никакъв фенер не светеше наоколо. На горния док се чуваха тежките крачки на часовоя и пляскането на вълните.

— Изглежда, че недостатъчно ни пазят — каза татко Щаке. — Хванете се за ръце и първия турчин, който ни се изпречи, ще го хванем за гърлото.

Ала умната, здраво ще трябва да се пипа, та вик да не изскочи от него.

Той пипнешком се упъти към бакборда. Перпи-няно се беше хванал за палтото му, а след него, ръка за ръка, да не се загубят в тъмнината, следваха Никола и гърците. Най-после те стигнаха до вратата на склада. Той намери ръчката и без голяма мъка я отвори.

— Браво! Вероотстъпникът си държи на думата. Сега вие останете тук и ми дайте огнивото и фитила.

— Ето, кормчийо — отговори Никола. — Пра-ханта е съвсем суха и веднага ще хване.

— Добре. За половин минута всичко ще бъде готово. Никой от вас да не мърда и да не говори!

Той пълзешком влезе в склада, който беше пълен със сандъци, въжета, синджири и завити платна.

— Всичко е хубаво насмолено и накатранено — каза си той и запали праханта. — Един огън ще се вдигне, та ще опърли и полумесеца даже.

Той намери една бъчва с катран, взе кълчища, потопи ги вътре, запали ги после и ги хвърли върху платната и в самата бъчва. Като видя, че се образува вече гъст дим и после пламък, излезе от склада.

— Бързо в хамбара! След половин час всичко ще гори!