Емилио Салгари
Капитан Темпеста (17)

Двубоят

След няколко минути влезе в залата капитан Метюб и запита дръзко:

— Заповядала си да ме повикат, господарке!

— Да, трябваш ми — каза Хараджа, като запали една нова цигара и удобно се настани на дивана. — Аз се отегчавам.

— Въпреки компанията на този млад воин? — запита със слаба ирония турчинът. — С какво да разсея отегчението ви, господарке? Да заповядам ли да приготвят една лодка за разходка по морето?

— Не!

— Да уча ли с камшик слугите ти да танцуват?

— Това не ме забавлява вече.

— Да накарам ли да се бият с нукикакусти индийските боксьори?

— Може би по-късно.

— Тогава кажи сама, господарке, какво искаш?

— Искам да се убедя, дали ти си още най-добрия фехтувач на турската флота.

— Тогава трябва да наредиш да се бия с Дамаския лъв. Да го извикам ли тук, господарке?

— Той е далеч, а освен това, няма и да дойде.

— В името на Аллах! Със стените ли да се бия? Ако това би ти създало удоволствие, и това ще направя, двадесет от най-добрите мечове мога да пречупя.

— Не. Тук има един човек, който ще те надвие.

— Кой? — запита турчинът и се огледа.

Хараджа показа на херцогинята, която равнодушно седеше на масата, като че ли нищо не се отнася до нея.

— Това ли момче искаш да насъскаш срещу мене, господарке? — запита докачен турчинът.

— Аз — момче? — каза херцогинята. — Изглежда, че си забравил, капитане, че пред тебе се намира синът на пашата на Медина.

— Може би имаш право, ефенди. Но аз мислех, че господарката е избрала по-силен противник за мене.

— Още не си опитал, капитане.

Капитанът се обърна към господарката си, която спокойно продължаваше да пуши.

— Смъртта ли му желаеш? — запита турчинът. — Бъди благоразумна, господарке! Той е син на знатен паша и ще си имаш неприятности с Мустафа.

— Не те повиках за съвет, Метюб — каза внучката на адмирала. — Върши каквото ти се заповядва, и за нищо друго не мисли!

— Още при първата схватка ще убия ефендията.

— Чак пък толкова не искам от тебе — каза Хараджа. — А сега, млади ми капитане, избери си оръжие.

Докато херцогинята избираше, Хараджа направи знак на капитана да се доближи и му каза:

— Пази се! Само една капка кръв искам! Ако ми го убиеш, утре няма да доживееш изгрева на слънцето.

Метюб наведе глава и с мъка сподави гнева си. След това той премести масата, за да се отвори повече място. През това време херцогинята бе избрала три дълги италиански шпаги. Тя съвсем не изглеждаше възбудена.

— Това, може би, ще донесе освобождението на Льо Хюсиер — си мислеше тя. — Един сръчен удар и играта е спечелена. Невъзможно е турците да знаят тайните хватки на неаполската школа. Колкото той и да се прикрива, аз ще го улуча с удар отдолу нагоре.

Когато тя дойде до средата на залата, турчинът вече се беше приготвил и бе избрал също като нейната шпага, макар че би предпочел една крива сабя.

— Чудно ми е, ефенди, че може да се справиш, като арабин, с това оръжие, с което си служат само християните.

— Учителят ми беше един ренегат, капитане. С това оръжие по се познава сръчността, отколкото с кривата сабя. Освен това, храбрият трябва да знае да се бие и с оръжията на неверниците.

— Колко хубаво говориш, ефенди — каза Хараджа, като запали трета цигара. — Ако бях султан Селим, щях да те направя началник на оръжието.

— Готов ли си, Метюб? — запита Хараджа.

— Да — отговори отривисто турчинът, опитвайки гъвкавостта на шпагата. — Жадна е за кръв прибави той. — Ще заповядаш ли, ефенди?

Херцогинята пристъпи към средата, застана в отбранително положение и спусна шпагата, без да се засланя.

— Много се надяваш на сръчността си — каза смеейки се турчинът. Такова положение даже аз, като майстор, не бих го взел пред противник, чийто сили не познавам. Съвсем не се засланяш, ефенди.

— Не се грижи за мене. Нямам обичай да разговарям с противника си.

— Пази се, ефенди! — извика възбудено турчинът и веднага светкавично насочи за удар шпагата си.

Без да направи крачка назад, херцогинята, не по-бавно от него, парира удара и от своя страна нападна. Върхът на шпагата й направи една дупка в свилената салтамарка на турчина, близо до сърцето, без да закачи месото.

Метюб изпика изненадан:

— В името на Аллаха! Това момче какви чудесии прави?

Хараджа също остана зачудена от неочаквания и толкова сигурен удар, че скочи от дивана и хвърли цигарата.

— Метюб, изглежда, че си намери майстора! А преди малко казваше, че той е момче!

Турчинът побесня от яд и закрещя:

— Веднага ще го убия! Само…

Един заплашителен поглед на Хараджа го накара да млъкне.

— Мисли, какво ти казах — каза тя. — Напред, красиви ми капитане. Ти си равен на Дамаския лъв.

Херцогинята стоя няколко секунди неподвижно и изведнъж, с такъв устрем нападна противника си, че той бе принуден да отстъпи крачка назад от мястото си.

— Браво, ефенди! — извика Хараджа и с искрящ поглед обгърна херцогинята. — Повали го, красиви ми капитане!

Метюб, обаче, не бе човек, който лесно се дава, и с голяма сила нападна. Две-три минути противниците кръстосваха с голяма вещина шпагите си и парираха ударите. Най-после и херцогинята бе принудена да отстъпи от мястото си.

— Ах, ефенди! Умори ли се вече? — извика турчинът и се приготви да нанесе решителен удар.

Хараджа пребледня и вдигна ръка за спиране, но в същото време за своя изненада, видя как херцогинята плъзна левия си крак и цяла се присви на земята. В същия миг Метюб искаше да нападне, но шпагата на херцогинята бе се плъзнала отдолу нагоре, почти по цялото тяло на турчина и подпряна на лявата си ръка, тя впи острието в гърдите му.

— Парирай, ако можеш! — извика благородницата.

Метюб изохка от болка. Върхът на шпагата бе се забил в гърдите му, ако и не много дълбоко, защото херцогинята не желаеше това.

— Сразен си Метюб! — извика Хараджа и плясна с ръце. — Виждаш ли как фехтува красивият капитан?

Турчинът веднага се съвзе и протегна шпагата, за да се реваншира, но херцогинята вече се бе изправила, готова за отпор. С една кварта тя отби удара, така че шпагата на Метюб падна и той застана обезоръжен.

— Моли за милост! — извика херцогинята, държейки върха на шпагата си до неговия гръклян.

— Не! Убий ме! — изпъшка турчинът.

— Дай му последен удар, ефенди — каза Хараджа. — Животът на този човек само на теб принадлежи.

Вместо да пристъпи, херцогинята направи две крачки назад и хвърли шпагата си:

— Не, Хамид Елеонора не обича да дава последен удар на победения!

— Раната ми не е тежка, ефенди — каза турчинът. — Аз мога да се реванширам, когато ми позволиш.

— Не искам — извика Хараджа. — Стига!

После тя погледна продължително херцогинята и зашепна:

— Красив, храбър и благороден… Този младеж е по-ценен от Дамаския лъв.

Тя посочи вратата на Метюб и каза:

— Върви си и се лекувай!

— Остави да ме убият, господарке!

— Храбър си — каза примирително Хараджа. — Ти пак оставаш най-добрия фехтувач във флотата.

След като турчинът си излезе, Хараджа запита:

— Ефенди, кой те научи на това изкуство?

— Казах ти, господарке — един християнин, който бе на служба при баща ми.

— Какво си помисли, когато пожелах да се дуелираш с капитана?

— Нищо! Просто един женски каприз.

— Капризите на една лоша жена — отговори Хараджа. — Това би могло да струва живота ти, ефенди. Прощаваш ли ми?

Елеонора замълча малко и после каза:

— Предпочитам истинското сражение. Там поне се срещат един срещу друг хора от различни раси и различна вяра. Хора, които никога не са се виждали.

— Жена съм и нямам никакво занимание — отговори Хараджа. — И аз предпочитам да нападна един кораб, но какво мога да направя тук в този замък, който не се заплашва от никого, ефенди?

— Може би имаш право — каза херцогинята не намирайки друг отговор.

— Ела, ефенди. Нека по-добре, да направим разходка по покрива на замъка. Ще видиш, как здраво той е укрепен и запазен. Много мъка се е видяло, докато го превземат. Дядо ми остави в окопите на замъка повече от дванадесет хиляди трупа.

— Ще те следвам с удоволствие, господарке!

— Господарке и пак господарке! — извика Хараджа почти раздразнена. — Ти не си обикновен войник, а син на паша. Наричай ме просто Хараджа.

— Както желаеш — отговори усмихната херцогинята.

— Хайде, еле.

Те започнаха да се изкачват по стълбата към широките тераси на покрива, които бяха разположени зад бойниците. Стигайки там, Хараджа показа една кула на херцогинята.

— От там горе се открива един божествен изглед. Там ще постоим и ще си поговорим, без никой да ни смущава.