Иван Жеглов
Хитър Петър и син (19)

Камък върху детето

Веднъж на Гергьовден познати на Иван Хитров го поканили на гости. Посрещнало го детето им, около седемгодишно момиченце.

— Къде са майка ти и татко ти? — запитал той, след като влязъл в стаята и усетил приятната миризма на печеното агне.

— Излязоха — казало смутено детето, — защото един чичко щял да дойде да изяде агнето.

— Този чичко няма да дойде, защото е болен — отговорил Иван Хитров и седнал на миндера.

Момиченцето тозчас излязло на двора, откъдето гостенинът дочул гласчето му:

— Майко, татко, елате! Чичкото се бил разболял и няма да дойде.

Влезли майката и бащата и що да видят — Иван Хитров седял спокойно на миндера, кръстосал крак върху крак и пушел цигара.

Майката се затюхкала:

— Ти като не се обади, помислихме, че няма да дойдеш. Затова не заклахме агнето.

Тогава Иван Хитров рекъл да я успокои:

— Не е късно и сега да го заколим… Аз умея от тая работа и ще помогна. Бързо ще стане. Вместо за обед, за вечерта ще го ядем.

Майката усетила остри тръпки по тялото си, но лека-полека дошла на себе си и казала истината:

— Агнето е в печката. Не разбра ли, че исках да се пошегувам. — И се обърнала към мъжа си: — Дай да слагаме масата! Такъв скъп гост имаме…

Иван Хитров прегърнал момиченцето и спокойно казал:

— Едва ли ще ми е сладко сега и на мен да ям от вашето скрито агне. Но знайте, че казаната дума е хвърлен камък. Този път камъкът падна върху главата на детето ви, защото го учите да лъже.

И си излязъл.

След още няколко такива случки името на Иван Хитров взело да се носи от уста на уста сред хората. И може би за него щеше да се говори толкова, колкото и за баща му, ако зла участ не беше го сполетяла тъкмо в неговата зрялост. Веднъж както си карал магарето из пътя, изневиделица насреща им се задало нещо непознато върху четири гумени колела. Магарето се стъписало и, нали си е инат, нито напред, нито назад. Черното чудовище, което днес с радост назоваваме „Мерцедес“, връхлетяло отгоре им и отминало. Останало сираче внучето на Хитър Петър, което също се казвало Петър. Дали и то ще е така остроумно като дядо си и баща си? Ще видим, когато порасне.