Иван Жеглов
Хитър Петър и син (11)

Бащината поука на помощ

Когато синът позаякнал, за да го направи човек, Хитър Петър го пазарил за чирак при един селски чорбаджия. Всяка сутрин богатият стопанин изпращал своя ратай на нивата да оре, като слагал в торбата му по малко хляб и лук. Колкото му стигали силите, Иван Хитров орал от тъмно до тъмно. Вечер се връщал гладен, капнал от умора и веднага лягал да спи. На другия ден пак така.

Веднъж чорбаджията яхнал коня и отишъл да го навести. Като видял колко малко е изорал слугата му за толкова дни, той се ядосал и му се скарал:

— Сигурно по цял ден си се излежавал под крушата!

— Крак не съм подгъвал, чорбаджи… Без душа съм останал…

— Ако е така, досега трябвало целия кър да изореш!

За да не спорят повече, Иван наумил да му напомни една приказка, която знаел от баща си. Затова му рекъл:

— Чорбаджи, едва ли ще ме разбереш. Нали ситият на гладния не вярва. Затова чуй каква приказка ще ти кажа:

„Един овчар винаги ходел с хубава гега, нашарена на огън, връхлии цървули носел, а запре ли стадото на широката поляна, изваждал от пояса си меден кавал и като засвирвал, тъй укротявал овцете, че нямало нужда да ги завръща. Но вечер и той, и господарят му се чудели как така не можело да се напълни и едно ведро с мляко. Друг овчар, който си нямал такава изписана гега, нито връхлии цървули, нито меден кавал, водел стадото ту тук, ту там, където имало хубава трева. Овцете добре се напасвали и вечер той по две ведра мляко издоявал“.

— Ха, кажи, чорбаджи, ако търсиш овчар, кого от двамата ще вземеш?

— Разбира се, че втория!

— Ето, видя ли тук как позна, а не можа да познаеш защо съм изорал толкова малко. И ние, хората, сме като животните. Нахранят ли ни повечко, повече ще е и ползата. С коричка хляб и глава лук толкова може да се изоре.

Макар и много поучителна, приказката за двамата овчари съвсем не вразумила богатия стопанин, за да дава повечко храна на ратая си. Още същия ден той го изгонил, за да си потърси друг, който да не е така умен като Иван Хитров и да не вири глава срещу господаря си.