Иван Жеглов
Хитър Петър и син (8)

Професор и магаре

Доживяхме и това чудо — в нашето затънтено село да дойде жив професор.

— Аз съм професор-геолог — представил се той на кмета.

Кметът се изпъчил пред него като млад войник и попитал:

— И какво ще заповядате, господин професоре?

— Един човек за придружител и магаре с празни дисаги, които ще пълним с най-различни камъчета.

Кметът не схванал за какво ще са нужни тия камъчета, които ще тежат на гърба на добичето, но веднага се разпоредил като наредил на Хитър Петър, който тогава бил полски пъдар, да забере магарето си и да придружава професора.

Доста обикаляли двамата из канарите. Професорът човъркал с една грамадна отвертка, почуквал камънака с чукчето и сегиз-тогиз хвърлял по някое камъче в дисагите.

Дошло време за обяд. Слънцето толкова било напекло, че на Хитър Петър му станало жал като гледал как се стичала потта по лицето на професора. Затова предложил:

— Да отидем долу при изворчето, та да отпочинем и похапнем, а?

— Да отидем — съгласил се професорът, който също доста бил огладнял.

Слезли при изворчето, където имало и дебела дъбова сянка. И всеки захванал да яде своето: магарето налетяло на магарешкия бодил, професорът извадил бяла франзела и нарязана на тънки парченца пушена шунка, а Хитър Петър извадил от торбата си комат сух хляб и похлупците с шарена сол и бавно започнал да предъвква. Но този път той доста се облизвал, защото лигите му течали като гледал туй що ядял професорът и не се сещал да му даде да опита. Но нейсе.

Наобядвали се те, пийнали си студена вода, отморили се и продължили работата. Когато дисагите се понапълнили с камъни и магарето взело едва-едва да пристъпя, Хитър Петър започнал да го почуква с пръчката и да му подвиква:

— Дий, професоре… Хайде, по-живо, професоре…

След като това се повторило и потретило, явно обиден, професорът попитал:

— Абе, ти защо преди обяд не наричаше така магарето си, а сега току го повтаряш?

— Защото и магарето, подобно на професор, не се сети да ни даде от туй що ядеше на обяд. Разбра ли ме?

— Разбрах — едва чуто измърморил професорът и продължил да търси камъни, без да се обади повече.

Засрамен от грешката си, когато вечерта се върнали в селото и отишли в кръчмата, професорът не седнал на масата на кмета и бирника, както му е редът, а през цялата вечер останал заедно с Хитър Петър и често-често, усмихнати, чукали пълните си чаши с червено вино.