Иван Жеглов
Хитър Петър и син (10)

С твоите камъни, по твоята глава

Една птичка пролет не прави. Така онази малка поука едва ли би променила характера на малкия Иван, би изкоренила от него плевелите на мързела. Затова няколко дни по-късно Хитър Петър се престорил на болен, повикал сина си и го помолил:

— Болнав съм нещо, момчето ми, пък след някой дена трябва да сеем. Ха иди на горната нива да почистиш камъните от нея!…

— Добре, тате! — отвърнал на драго сърце Иван, взел в торбата хляб и лук и се запътил към къра.

Дали защото нивата скоро е орана и още се чернеела, камъните се сторили на Иван много повече отколкото друг път. Но няма що. Захванал се с работа. Когато бил на единия край, той хвърлил камъните в нивата на съседа Стойно. Малко по-късно му било удобно да ги хвърля в нивата на Каратодор и най-сетне ги запращал в нивата на Хаирсъза. Едва надвечер, той се изправил пред бащината нива и доволно се усмихнал като видял, че в нея не се белеел нито един камък.

— Е, как е, сине? — попитал вечерта бащата. — Вярвам, че добра работа си свършил днес.

— Свърших, тате! Един камък няма в нивата. Ако искаш, още утре можем да сеем.

— А имаше ли други хора да сеят?

— Не, нямаше.

— Значи раничко е още. Пък трябва и аз да се пооправя.

След пет-шест дни бащата и синът се приготвили за сеитба. Натоварили каручката със семе, цяло гърне с боб и големия бъкел с вода и отишли. Още щом стигнали, Хитър Петър се хванал за главата:

— Какво си чистил, сине! Та камъните сега са много повече отколкото преди.

Погледнал Иван и на свой ред се учудил. Как е възможно! Та аз всичко изчистих. Наистина сега камъните са двойно и тройно повече. Не разбирам как е станало това… Бащата обаче се досещал и побързал да го попита:

— Я ми кажи, сине, как свърши тая работа?

— Ами как… Като бях близо до Стойновата нива, хвърлях камъните там. Сетне в нивата на Каратодор и накрая в нивата на Хаирсъзина.

— С твоите камъни по твоята глава, Иване, казва народът. Ти смяташ, че тия хора са по̀ будали от тебе, та ще търпят нашите камъни в нивите си. Още на другия ден те са ги върнали обратно. Дори заедно с нашите, са хвърлили и техните камъни. Затова сега аз ще си ида у дома, а ти се захващай и мисли къде ще слагаш камъните, та да не пречат на никого. — И Хитър Петър се яхнал на каручката, ударил две пръчки на магарето и поел към село.

— Но защо не ми остави гърнето с боба — викнал след него Иван. — Аз до довечера не мога ги изчисти… Какво ще ям?…

Но бащата се направил, че не го чува и продължил пътя си.