Иван Жеглов
Хитър Петър и син (6)

Приказка за патката и пушката

Хитър Петър си направил нова къща от кирпич, която се случила на един плет с богат чорбаджия. Такова съжителство той много не харесвал, но какво да се прави. И още в първите дни, чорбаджията доказал, че не е съсед за уважение.

Веднъж едно от патетата на Хитър Петър се провряло през плета и преминало оттатък. Богатият съсед, който пиел кафето си под чардака, видял това и вместо да стане и натири патето да си върви, отишъл до плета и добре запушил дупката. Вечерта Хитър Петър се върнал от нива и като разбрал, че едно от патетата го няма, протегнал врат през плета и видял патето да писука и да се щура самичко из двора на чорбаджията. Извикал два-три пъти, но никой не се обадил. На другия ден — същото. На третия — пак същото. И тъй, докато патенцето станало патка.

Най-сетне в един дъждовит ден Хитър Петър си останал в къщи и като видял чорбаджията да си пие кафето под чардака, се провикнал:

— Чорбаджи, дай си ми патето…

— Пате ли? — уж се учудил богаташът. — Ако има в двора ми пате, ела и си го вземи. Не виждаш ли, че това е цяла патка!

Хитър Петър повече не се обадил, защото знаел, че ако рече да го съди, кадията ще защити чорбаджията. И решил да търси друг начин на отмъщение. И тъй, не след дълго време, той видял през плета чорбаджията да чисти пушката си под сайванта. Но изглежда е забравил да вземе газ и когато влязъл в мазето за шишето, Хитър Петър се преметнал през плета, взел пушката и се скрил вкъщи. Върнал се чорбаджията под сайванта и като видял, че пушката я няма, доближил се до плета и се провикнал:

— Комшо, не се шегувай… Дай си ми пушката!…

Но Хитър Петър не се обадил до вечерта, като очаквал, че чорбаджията ще прехвърли патката, ако иска да си получи пушката. На другия ден богаташът отново се провикнал, но никой не се обадил. На третия ден — пак същото.

Най-сетне чорбаджията дал съседа си под съд да му върне пушката. Хитър Петър нямало какво да прави и той дал чорбаджията под съд да му върне патката.

В уречения ден двамата отишли при кадията.

— Защо не върнеш патката на човека? — обърнал се кадията към чорбаджията.

— Защото тя е дошла у нас, когато беше патенце! И аз съм я отгледал и отхранил.

— Щом е тъй твоя си е патката — казал кадията и се обърнал към Хитър Петър: — А ти защо не дадеш пушката на чорбаджията?

Хитър Петър мислил, мислил как да се оправдае, докато по едно време се усмихнал и отговорил:

— Ами че и пушката е у мене още от пищовче…

— Е, тогава — присъдил кадията, — вие сте квит. Ти ще върнеш на чорбаджията пушката, а той ще ти върне патката.

Още на другия ден Хитър Петър изял с челядта си тлъстата патка и хвърлил кокалите й през плета.