Иван Жеглов
Хитър Петър и син (3)

Чорбаджийска услуга

Замръкнал Хитър Петър край едно село. Почукал тук, почукал там, но нали хората били изморени от кърска работа, вече спели и не му отворили. Затова спрял магарето си на мегдана до герана и се приготвил да нощува. Ама гладно спи ли се? И рекъл да почука на една тежка чорбаджийска порта. Зер чорбаджията не се е прекършил от работа и по-лесно ще се събуди.

— Пътник съм отдалече — казал той на стопанина, проврял глава през открехната порта. — Много съм гладен, а дисагите ми са вече празни. Нищичко си нямам за ядене.

— И ние нямаме! — отвърнал троснато чорбаджията и залостил портата.

Върнал се Хитър Петър при магарето. Мислил, мислил какво да направи и най-сетне измислил.

— Ще си сваря чорба!

Наклал огън, извадил от дисагите гърнето, напълнил го с вода и го сложил да ври. Тогава отново почукал на чорбаджийската порта.

— Какво пак!? — попитал строго чорбаджията като го видял.

— Гладно сърце не заспива, чорбаджи… — отвърнал Хитър Петър. — Затова накладох огън и рекох да си направя чорба. Вярвам ще имате пет-шест пирона, та да ги сваря в гърнето.

— Виж, пирони ще се намерят…

Стопанинът влязъл вкъщи и след малко изнесъл шепа пирони. Взел ги Хитър Петър, поблагодарил му и отишъл при огъня. Сложил пироните 8 гърнето и започнал да ги вари. Чорбаджията обаче полюбопитствал да види каква ще да е тая чорба от пирони и току довтасал с момченцето си Трайко при странния пътник. Захванал да го разпитва от къде е, за къде отива, какъв занаят има, а гърнето с водата и пироните бъкало. По едно време Хитър Петър извадил от дисагите си дървена лъжица и сръбнал малко от чорбата. Ахнал от наслада.

— Хубава чорбица ще стане! Но ако имаше две глави лук и една люта чушка, още по-хубава щеше да е…

— Бягай, Трайко, до къщи и донеси две глави лук и някоя чушка! — наредил стопанинът на синчето си.

Сложил Хитър Петър лука и чушките, пуснал в гърнето и с три пръста сол и пак започнали приказка за това и онова, докато отново вкусил с дървената лъжица.

— Бре! — облизал се той. — Такава чорба никой в света не е ял! Но ако имаше малко булгур и парче сланинка да й нарежа, царска чорба щеше да е!

— Бягай, Трайко, сине, и искай на майка си паница булгур и малко сланина! — заповядал пак бащата.

Сложил Хитър Петър булгура и сланината и пак подели разговор, докато чорбата се сварила.

— Е, сега да вземем, че да похапнем, а! — рекъл хитрият българин и отсипал от гърнето в паницата, като извадил с лъжицата и няколко пирона.

— Хайде, Трайко, ние да си ходим и да оставим човека да си вечеря — казал бащата.

— А, искам чорбица… — замолило се детето. — Аз затова ли помагах толкова много…

— Хайде, хайде, ще ти дам аз на тебе една чорба!

— Е, нека опита детето. — Хитър Петър подал лъжицата на Трайко.

— Не му трябва нему! Ще вземе да глътне някой пирон, какво ще го правя сетне…

Разплакало се детето и тръгнало, дърпано за ръка от баща си. Хитър Петър се нахранил богато с топла чорба, наспал се добре и още по петляно време отново почукал на чорбаджийската порта.

— Какво още искаш, та ме будиш в тъмно — скарал се стопанинът.

— А, дребна работа… Рекох да ти си върна пироните, та когато друг път замръкна гладен пред портата ти, пак да ми услужиш с тях.