Иван Жеглов
Хитър Петър и син (2)

Възкръсналото магаре

Веднъж, като се връщал с магарето от пазар, Хитър Петър срещнал на края на селото Мито Дюлгерина.

— Аман-заман, Петре, помогни, че чорбаджи Ставри на съд ще ме дава.

— И какво му дължиш на тоя обирджия?

— Абе те не бяха много, ама нали пустата лихва е голяма, та надвишила майката.

— И колко са сега парите?

— 1000 гроша. Не са малко за сиромах като мен.

— Много са, наистина, но ще гледам да те оправя някак. Иди си сега у дома и чакай. Като свърша работата, ще те подиря. Само едно ще искам от теб. Ето ти магарето ми и го скрий в обора си за два-три дни. Храни го там, пои го, но не го показвай навън.

— Добре, Петре.

Взел Петър дисагите от магарето и пеша се запътил към селската кръчма. Насред път срещнал Киряк Тодор, който като го видял, направо се уплашил:

— Що ти е, Петре?! Да не си нещо болнав?

— По-зле от болнав, Тодоре. Да е болест, минава. Ама магаре да ти умре, връщане няма. От де пари за ново магаре?

Съжалил го Киряк Тодор, бръкнал в пояса си, извадил кесията и му дал една жълтица.

— Знам, че с толкова няма да се оправиш, ама все ще помогне. Но ако слушаш мен, най-добре е да идеш в кръчмата. Всеки като ти даде по малко и ще събереш една хилядарка.

— То и аз за там съм се упътил. Вярвам ще се намерят и други добри люде като теб…

Докато стигнал кръчмата Хитър Петър станал още по-блед и прегърбен. И хората го срещнали изненадани:

— На маларичен изглеждаш, Петре… — пръв се изплашил кръчмарят Спас. — Лани и моя баща беше жълт като теб и за месец само отиде на оня свят.

— Аз съм за там отдавна — отвърнал му като с последни сили Петър, — ама Господ не ме иска. Вместо мен, той магарето ми прибра. А такова хубаво магаре беше. И добра работа ми вършеше. Самичко си знаеше пътя, та нощем и да съм заспал връз самара, право вкъщи ме откарваше.

— Ц-ц-ц… — съжалиха го хората. — Да намериш такова магаре 1000 гроша няма да ти стигнат. Но не се кахъри. Ела, седни между нас, дръпни му една ракия, пък ще видим…

Седнал Петър на опразненото място на пейката, донесъл Спас юзчето с ракия и като гаврътнал половината, заговорил пак тъжно-тъжно:

— Абе то такова магаре, че не може да се намери, не може. Но каквото и да е, вземам го, пък аз ще го науча на каквито си искам мурафети.

Пръв развързал кесията си чорбаджи Ставри:

— Ето ти от мен три жълтици! Няма да ти искам полица да ми подписваш. Даром ти ги давам.

Кръчмарят издърпал чекмеджето:

— Една жълтица от мен!

— И от мен една — протегнал ръка Иван Дъргела.

— Аз пък две ще ти дам! — не останал назад чорбаджи Михо.

Тъй до вечерта Петър събрал 1000 гроша, че и повече и веднага отишъл у Мито Дюлгерина. Дал му парите и си взел магарето. И нали било тъмно, никой не видял. Затворил го в обора си и два дни не го пускал навън. Добре, ама стрина Петровица не знаела това и на третия ден пуснала магарето на двора. Минал случайно Иван Дъргела и като видял старото магаре на Хитър Петър, първо помислил, че е възкръснало, но като разбрал, че тук има лъжа, право в кръчмата отишъл. Казал пред всички, че са излъгани от Хитър Петър и те люто му се заканили. И най-много чорбаджи Ставри, макар че вече си бил взел парите от Мито Дюлгерина.

Вечерта като се прибрал от къра и видял магарето сред двора, Хитър Петър едва не се поболял.

— Защо си го пуснала!? — скарал се той на жена си. — Нали съм казал пред всички, че е умряло.

— Че аз от де да знам… — изплашила се стрина Петровица. — Що не ме предупреди?

— То станалото, станало — зауспокоявал я Петър. — Ами я слушай какво ще ти кажа. Сега аз ще се запилея с него по градове и села и като дойдат да ме търсят, ще им речеш ето що: Петър отиде по пазарищата да дири семе за карачелия. Сетне ще го насее из кайряка, ще чака челията да порасне, та като минават от там овце, да си закачват вълната. Той ще събира тая вълна, сетне ще я продаде, та да ви върне парите. Разбра ли ме?

— Разбрах, мъжо…

— Ха сега, повтори го.

Стрина Петровица повторила думите му, той яхнал магарето и се запилял бог знае къде. Когато след месец се върнал, през което време съселяните му няколко пъти питали за него, Петър докарал ново магаре и пълни дисаги със семе за челия. Вързал добичето за черницата и влязъл в кръчмата с дисагите на рамо. Всички наскачали като го видели, но той ги успокоил като свалил дисагите пред краката си:

— Не се тревожете. Семе съм донесъл бол и бол и скоро ще си оправим сметките.

— Само туй не прави! — рекъл от името на всички чорбаджи Ставри. — Ако напълниш къра с бодил, от туй по-голямо зло за селото не ще сториш. Иди още сега и хвърли семето в реката и никакви пари няма да ни връщаш. Ако ние те чакахме цял месец, то не беше заради парите, а за туй пусто семе, от което се подплаши цялото село.

— Тъй да бъде, чорбаджи, но за да повярвате, че семето наистина ще иде в реката, нека го хвърли Мито Дюлгерина, а не аз. И за туй добро, което ще сторя, бих се задоволил само с една ракийца.

Тъй Хитър Петър помогнал на бедния си съселянин и на селото, та да го споменават с добро и след смъртта му.