Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Merchants of Venus, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Повест
Жанр
Характеристика
Оценка
4,3 (× 4 гласа)

Информация

Източник
sfbg.us

Издание:

Венериански търговци

Изд. Орфия, София, 1992

Биб. Фантастика №15

Художник: Димитър Янков

Печат: Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, София

Формат: 70×100/32. Печатни коли: 11. Офс. изд. Тираж: 20 200 бр. Страници: 175. Цена: 12.00 лв.

ISBN: 954-444-018-6

История

  1. — Корекция
  2. — Добавяне

XIII

Трябваше да ме кърпят и наливат с течности цели три дни, преди дори да си помислят за присаждане на нов черен дроб. В старите времена щяха да ме държат непрекъснато под упойка, но сега ме събуждаха през няколко часа, за да контролират хепатичните кризи. Мразех тази процедура, защото чувствах само болки и повдигане, а д-р Мориъс и сестрите ми досаждаха. Тайно ми се искаше миналото да се върне отново, ако изключим факта, че тогава, естествено, щях да съм мъртъв.

На четвъртия ден почти не ме болеше, освен когато се движех, и те ми даваха течности през устата, вместо по други начини.

Във Вретеното няма годишни времена, но Шарлатана си пада доста по традициите и връзките с планетата-майка. Върху стенните панели прожектираха картини с летящи бели облаци, а въздухът от вентилаторите ухаеше на зелени листа и люляк.

— Честита пролет — казах на д-р Мориъс.

— Мълчи — рече той, като помръдна две от иглите, забити в корема ми като във възглавничка, и отчете показанията. — Хм…

Сви устни, извади няколко игли и продължи:

— Е, Уолтърс, да видим какво става. Отстранихме разклонението на далака ти. Новият черен дроб функционира добре, макар че не отделя отпадъчните продукти толкова бързо, колкото би трябвало. Върнахме йонното ти ниво близо до нормалното за човешко същество и в повечето от тъканите вече има лека влага. Въпреки че… — той се почеса по главата. — Да, в общи линии бих казал, че си жив, и затова предполагам, че операцията е успешна.

— Не си прави майтап, докторе — отвърнах аз. — Кога ще изляза оттук?

— Веднага ли искаш? — попита той замислено. — Бихме могли да използваме леглото. Имам доста пациенти, готови да платят.

Едно от предимствата, когато имам кръв в мозъка си, вместо отровната супа, която доскоро го бе подхранвала, е, че мога да мисля достатъчно ясно. Моментално разбрах, че се шегува. Нямаше да съм тук, ако по един или друг начин не бях платежоспособен пациент, и въпреки че не можех да си представя по кой точно начин, искаше ми се да поостана още малко, докато го науча.

Но все пак, повече ме интересуваше как да се измъкна. Увиха ме във влажни чаршафи и ме пренесоха през Вретеното до дома на Съб Вастра. Дорота беше там преди мен и третата жена на Вастра се погрижи за нас, като ни поднесе агнешки бульон, преди да ни сложи да спим, защото имахме нужда от дълга почивка. Леглото бе само едно, но изглежда това не притесняваше Дори, пък и в момента проблемът бе чисто теоретичен.

По-късно вече не беше чак толкова теоретичен. След няколко дни на този режим се изправих на крака и се почувствах толкова добре, колкото никога по-рано.

По това време разбрах кой бе платил сметката ми на Шарлатана. За около минута се бях надявал, че съм самият аз, внезапно забогатял от плячката в нашия тунел, макар и да знаех, че това е невъзможно. Можехме да изкараме пари само на черния пазар, а и двамата бяхме почти мъртви, когато се върнахме във Вретеното, за да скрием нещо.

Така че, военните бяха пристигнали и заграбили всичко, но бяха показали, че имат сърце. Атрофирано, каменно, но все пак сърце. Бяха влезли в тунела, докато мен ме тъпчеха с гликоза в дълбокия ми сън, и много се бяха зарадвали на находката си. Получих премия за откритието. Не беше кой знае колко голяма. Но достатъчна, за да ми спаси живота. Стигаше да се изплатят чековете без покритие, които бях подписал за финансиране на експедицията, хонорарът на хирурга и разходите в болницата, и да остане тъкмо колкото да взема на изплащане собствена колиба на хичите.

Известно време се ядосвах, че не искат да ми кажат какво са намерили. Дори се опитах да напия сержант Литълнийс, когато тя дойде във Вретеното по време на отпуск. Обаче Дорота също беше там. Как можеш да напиеш една жена, когато друга те наблюдава изкъсо? Ева Литълнийс вероятно не знаеше нищо. Сигурно никой не знаеше, освен неколцина специалисти по оръжията. Но все пак трябваше да има нещо ценно, тъй като бяха ми дали парична награда и най-вече защото не ни съдиха, въпреки че бяхме навлезли в забранената военна зона. Така че двамата оцеляхме. Или по-точно, тримата.

Дори се оказа добра продавачка на перли за теранските туристи, особено когато започна да й личи, че е бременна. Тя изкарваше колкото за храна, докато не започна новият сезон. Тогава открихме, че съм станал един вид знаменитост, и го използвах, за да взема заем от банката и да купя нов въздухолет. Така че, заживяхме добре. Обещах й да се оженя за нея, ако детето ни е момче, но мисля, че ще го сторя независимо от това какво е. Помогна ми доста, особено за изпълнението на моя план там, край изкопаната шахта. Не би могла да знае защо исках да върна тялото на Кочнър, но без да спори, макар и самата тя да бе изнемощяла до припадък, ми помагаше да го натикам през люка на въздухолета.

А аз наистина много исках да взема тялото. На практика черният ми дроб не е нов, разбира се. Навярно дори не е от втора ръка. Господ знае откъде го е купил Кочнър, но съм сигурен, че не е и неговият собствен. Важното е да функционира. Макар че Бойс беше мръсник, аз в известен смисъл го харесвах и нямам нищо против, че ще нося винаги част от него в себе си.

Край
Читателите на „Венериански търговци“ са прочели и: