Колийн Маккълоу
Любимци на съдбата (20)

От октомври 80 г. пр.Хр. до май 79 г.пр.Хр.

 

 

— Налага се да заминеш за Испания — каза Сула на Метел Пий. — Има опасност Квинт Серторий да овладее целия полуостров.

Метел Пий погледна началника си с известно недоверие и дори укор.

— Няма как! — опита се той да му възрази. — Той може да има п-приятели сред лузитаните и позициите му на запад от Бетис са силни, но т-т-ти разполагаш с добри управители и в двете испански провинции.

— Наистина ли са толкова добри? — изгледа го накриво диктаторът. — И да са били, вече не са! Току-що научих, че Серторий е насякъл на парчета Луций Фуфидий, след като глупакът се е хванал на въдицата му и е дал генерално сражение. Четири легиона! С четири легиона Фуфидий не е могъл да надвие седем хиляди нещастници, от които две трети дори не са били римляни!

— Т-т-той, разбира се, си доведе римляните миналата година от Мавритания — кимна Метел Пий. — Но нима останалите са били лузитани?

— Да, най-обикновени диваци, Прасчо! Диваци, които не струват и колкото гвоздеите на един римски ботуш! Но се оказва, че са достатъчно способни да победят Фуфидий.

— Пфу, лоша работа.

Кой знае защо, Сула много се зарадва на последната реплика на Метел Пий и неудържимо се засмя. Мина известно време, преди да се овладее и да си върне сериозното изражение.

— Виж, Прасчо, познавам добре Квинт Серторий. И ти го познаваш! Ако Карбон бе успял да го задържи в Италия, може би нямаше да спечеля битката при Колинската порта, може би изобщо нямаше да се стигне до нея. Серторий е, ако не друго, то поне равен на Гай Марий, а Испания му е позната. Когато миналата година Луск успя да го изтика от Испания, вече се радвах как този жалък изменник ще завърши като наемник на мавританския цар и повече няма да ни създава главоболия. Но не трябваше да го отписвам толкова бързо. Серторий най-напред превзе град Тингис за сметка на цар Аскал, след това уби нашия Пакциан и му наследи римските войници. Сега се е върнал обратно в Далечна Испания и се е заел да направи от лузитанските диваци легионери по римски образец. Най-добре ще е ти да поемеш управлението на Далечна Испания, при това още от Нова година, няма да чакаме до пролетта. — Сула взе някакъв свитък от масата и победоносно го размаха пред очите на Метел. — Ще разполагаш с осем легиона! Така ще ме отървеш от бремето да търся земя и за тях. А ако заминеш в края на декември, ще можеш да отплаваш директно за Гадес.

— Това се казва бойна задача — зарадва се върховният понтифекс, на когото идеята да прекара известно време далеч от Рим му се струваше привлекателна — дори ако за целта трябваше да се бие срещу Серторий. Стига толкова религиозни церемонии, стига толкова безсънни нощи, прекарани в страх ще успее ли да изчете молитвите без грешка. Метел Пий отсега предусещаше как със самото си заминаване от Рим ще забрави всякакво заекване — вече се беше случвало неведнъж. Но сега той се сети за нещо друго.

— А кого ще пратиш да управлява Близка Испания?

— Марк Домиций Калвин, мисля.

— Няма ли да е Курион? Той е д-д-добър пълководец.

— Него ще изпратя в Африка. Калвин ще ти осигури по-добра тилова подкрепа. Курион е склонен да разсъждава самостоятелно — каза Сула.

— Разбирам какво имаш предвид.

— Калвин ще получи отделни шест легиона. Така двамата ще разполагате общо с четиринайсет! Надявам се, че са достатъчно, за да укротите Серторий!

— Разбира се! — увери го Прасчо. — Няма от к-к-какво да се страхуваш, Луций Корнелий! Испания е в б-безопасност.

Сула пак се засмя.

— Какво ме засяга мен това? Да си призная, Прасчо мили, изобщо не знам защо се вълнувам от Испания! Знам само, че докато се върнеш обратно, аз няма да съм между живите.

Метел Пий вдигна ръце.

— Глупости! Та ти си още млад.

— Беше ми предсказано, че ще умра насред славата и могъществото си — равнодушно изрече диктаторът. — Ще сляза от власт идния квинктил, Пий, и ще се оттегля в Мизен за последната голяма веселба, която ще организирам през живота си. Веселбата няма да е кой знае колко дълга, но смятам да й се отдам изцяло!

— Предсказанията не подхождат на римляни! — смъмри го Метел Пий. — И двамата знаем, че повечето гадатели лъжат.

— Не и този — не се съгласи Сула. — Той беше халдеец, при това гледаше на самия цар на партите.

Метел Пий сметна за по-разумно да не продължава спора; по-добре да насочи вниманието си към войната в Испания.

 

 

Което беше истина, Сула все повече ограничаваше дейността си. Беше приключил със законодателството, а новата конституция изглеждаше достатъчно добре защитена, за да оцелее и след слизането му от власт; дори разпределянето на земя между ветераните му беше стигнало до етап, при който той можеше спокойно да се оттегли и да прехвърли задачите на други. Най-накрая и Волатера беше превзета. Само Нола, най-старият и най-заклетият враг на Рим сред всички градове на Италия, още се държеше.

Сула беше направил всичко, което беше по силите му. Сенатът пазеше послушание, народните събрания бяха лишени от власт, народните трибуни бяха превърнати в обикновени чиновници, съдилищата бяха достатъчно защитени от обществен натиск, а бъдещите провинциални управители — ограничени от куп забрани. Хазната беше пълна, чилийците се оказваха принудени по необходимост да спазят правилата на счетоводството. Ако за конническото съсловие хиляда и шестстотинте жертви на суланските проскрибции не изглеждаха достатъчно предупреждение, Сула допълнително ги наказваше с отнемането на обществените им привилегии, а накрая за отмъщение обяви, че всички римски граждани, осъдени на изгнание от съдилища с конически състав, могат да се завърнат у дома.

Разбира се, Сула беше дал израз и на личните си пристрастия. Жените бяха особено недоволни от възстановяването на стария закон, според който жена, уличена в изневяра, няма право да се омъжи втори път след развода. Хазартът (към който Сула изпитваше лично отвращение) беше забранен, освен при залаганията на боксови срещи или на атлетически надбягвания: не за друго, а защото нито боксът, нито бягането привличаха голям интерес. Но най-голяма жертва стана държавният служител, когото той винаги беше презирал заради липсата му на чувство за организация, мързела му и продажността му. Затова диктаторът се погрижи да създаде правилник, който да обхваща всяка подробност от живота и работата на римските секретари, писари, деловодители, счетоводители, глашатаи, ликтори, вестоносци, калатори (помощници на жреческите колегии), номенклатори (под това наименование действаха специални служители, които напомняха на другите служители имената на гражданите), както и всички останали държавни; служители, които не изпълняваха конкретни функции и бяха наричани с общия термин „апаритори“. За в бъдеще никой държавен служител от изброените категории нямаше да знае предварително под чие началство ще служи при назначаването на новите магистрати; а и никой магистрат нямаше повече право поименно да си избира служители. Жребият се теглеше три години предварително и никоя група от служители нямаше да работи повече от въпросните три години за една и съща магистратура.

Сула измисли и нов начин да дразни сенаторите, като допълнение към вече издадената забрана да се вдига шум в залата и пренареждането на списъка за изказване. Според новия закон, който той записа на таблиците, сериозно се застрашаваха доходите на изпадащите в нужда сенатори, понеже се ограничаваха сумите, които делегации от провинциите можеха да похарчат, докато поднасят хвалебствия към бившите си управители в Рим: другояче казано, подобни делегации от провинцията нямаха повече възможност да използват случая, за да подкупват обеднели сенатори.

Сула беше прокарал пълна законодателна програма, която покриваше всички аспекти на римския публичен живот, а дори и много въпроси, които доскоро се смятаха за спадащи изключително към частната сфера. Всеки знаеше точните рамки на личното си състояние: колко има право да харчи, колко има право да получава от собствеността си, колко трябва да даде на хазната, за кого може да се ожени, от какъв съд може да бъде съден и за какво. И цялата тази огромна дейност беше плод, както изглеждаше, на един-единствен човек. Конническото съсловие беше отстранено от властта, затова пък героите от войните се радваха на немислими доскоро почести. Плебейското събрание и народните трибуни отстъпваха, но Сенатът настъпваше. Онези, които бяха близки с проскрибираните, бяха подложени на административен натиск, но хора като Помпей Велики се издигаха. Адвокатите, които досега се бяха справяли блестящо пред народното събрание (като Квинт Хортензий), трябваше да преотстъпят лаврите си на колегите, които по-добре се изявяваха в класическите съдилища (като Цицерон).

— Нищо чудно цял Рим да недоволства, но досега не съм чул нито един глас да се възпротиви — разсъждаваше новият консул Апий Клавдий Пулхер, докато двамата с колегата му Публий Сервилий Вация чакаха тържественото новогодишно заседание на Сената.

— Просто законите на Сула са в огромната си част практични и благоразумни. Той се оказа същинско чудо! — отговори Вация.

Апий Клавдий кимна в съгласие. Вация знаеше истинската причина за подобна апатия: колегата му не беше добре със здравето след завръщането си от безплодната обсада на Нола, която ръководеше вече десета година. Клавдий Пулхер беше на всичко отгоре вдовец с шест деца на главата, които всички се славеха като твърде невъзпитани, склонни да разрешават личните си проблеми в смъртоносни побоища из улиците на града.

Вация изпитваше известно съчувствие към него, затова го потупа по рамото.

— Хайде, Апий Клавдий, погледни с по-голяма увереност в бъдещето! Знам, че пътят беше дълъг и труден, но ти вече достигна върха!

— Няма да съм го достигнал, преди да възстановя отнетите богатства на семейството — възрази мрачно Клавдий Пулхер. — Тази гад Филип ми отне всичко и го предаде на Цина и Карбон… А Сула още нищо не ми е върнал.

— Трябваше да му напомниш. Знаеш, че е затрупан с работа. Защо не участва в търговете с имотите на проскрибираните?

— Ако си спомняш, стоях пред Нола.

— Догодина ще те пратят да управляваш някоя провинция, така ще си върнеш всичко изгубено.

— Ако здравето ми позволи.

— О, Апий Клавдий! Стига толкова мрачни мисли! Ще оцелееш!

— Не мога да съм сигурен — отговори той. — Като си знам късмета, сигурно ще ме пратят в Далечна Испания да сменя Пий.

— Няма, няма, обещавам ти — увери го Вация. — Ако не смееш сам да се обърнеш към Луций Корнелий, аз ще поговоря с него! И ще го помоля да ти даде Македония. Тя винаги ще донесе няколко торби със злато и ще ти осигури сключването на важни държавни поръчки. Да не говорим, че можеш да продадеш гражданство на някои богати гърци.

— Не знаех, че има и богати гърци — призна си Апий Клавдий.

— Навсякъде има богати хора, дори в най-бедните страни. Има хора, които са способни да трупат пари, където и да живеят. Дори гърците, въпреки политическия си идеализъм, не успяха да премахнат богаташите от родината си. Богаташът би си проправил път навсякъде, дори в републиката на Платон!

— Имаш предвид хора като Крас.

— Чудесен пример! Всеки друг на негово място би се скрил в миша дупка след онзи конфликт със Сула, но не и нашият Крас!

Намираха се в Курия Хостилия, където по изключение Сенатът щеше да проведе първото си заседание за годината. Обикновено новогодишното заседание се свикваше в храма на Юпитер Оптимус Максимус, но той още не беше ремонтиран, а големият брой на сенаторите не позволяваше да се съберат в светилищата на Юпитер Статор или Кастор и Полукс. В крайна сметка след заседанието сенаторите трябваше да се излегнат удобно на кушетки, за да отпразнуват Новата година с обилен обяд…

— Шшт! — прекъсна колегата си Клавдий. — Сула ще говори.

— Е, назначени отци — започна своята поредна реч диктаторът в очевидно добро настроение, — в основни линии цялата работа вече е свършена. Както възнамерявах от самото начало, постарах се да вдигна Рим на крака и да прокарам нови закони, които да защитят старите традиции и обичаи. И успях. Но ще продължа да изпълнявам диктаторската длъжност до месец квинктил, когато ще проведа изборите за магистрати за следващата година. Това вече всички знаете. Надявам се обаче, не смятате, че човек, натоварен с толкова власт, ще се прояви като глупак, ако доброволно отстъпи управлението. Затова и ви напомням, че ще се откажа от диктатурата едва след изборите през квинктил. Това означава, че магистратите, които ще управляват следващата година, ще бъдат последните, които лично ще избера. За в бъдеще всички избори ще бъдат свободни и отворени за желаещите кандидати. Има мнозина, които бяха недоволни от правото на диктатора да назначава магистрати, допускайки до кандидатските списъци само толкова желаещи, колкото места има за попълване. Но както неведнъж съм повтарял, диктаторът има нужда да работи с хора, които са готови да му осигурят пълна подкрепа. На гласоподавателите не може да се разчита непременно да изберат най-достойните, не е сигурно дори дали ще уважат онези, които по традиция отговарят на условията и са доказали с опита и личните си добродетели, че заслужават висши магистратури. Затова в качеството си на диктатор се постарах начело на държавното управление да застават хора, които едновременно се ползват с моето доверие и са доказали, че висшите длъжности им се полагат по право и по чест. Като например моя скъп приятел върховния понтифекс Квинт Цецилий Метел Пий: той продължава да оправдава моето доверие и да се ползва с благоволението ми, затова сега с на път за Далечна Испания, където ще се разправи с изменника на родината Квинт Серторий.

— Като че ли повтаря едно и също — прецени с критичен тон Катул.

— Защото няма какво да каже — отговори му Хортензий.

— Освен че ще слезе от властта през квинктил.

— И аз започвам вече да го вярвам.

 

 

Но още същото това новогодишно празненство, което започваше толкова обещаващо, щеше да завърши с пристигането на лоши новини от Александрия.

Часът на Птолемей Александър Млади беше ударил й началото на току-що изминалата година — втората от властването на Сула. От Александрия бе дошла вестта, че цар Птолемей Сотер Нахутеното зърно умрял, с което владенията му преминали в ръцете на дъщеря му Вереника. Макар че по наследство короната й принадлежала, според египетските закони тя нямала право да управлява сама. Затова делегацията от Александрия съвсем почтително се бе допитала до Луций Корнелий Сула, дали не би бил така добър да дари Египет с достоен владетел в лицето на Птолемей Александър Млади?

— А какво ще стане, ако ви откажа? — беше попитал той.

— Тогава Египет ще стане владение на царете Митридат и Тигран — беше му отговорил водачът на делегацията. — Престолът трябва да се заеме от представител на династията на Птолемеите. Ако Птолемей Александър не бъде провъзгласен за фараон, ще трябва да се обърнем към Митридат и Тигран, за да ни пратят по-възрастния от двамата незаконородени принцове — Птолемей Филаделф, когото наричат също така Авлет заради гръмовния му глас.

— Разбирам, че един незаконороден наследник на престола може да бъде обявен за цар по елинистическите закони, но дали същият би могъл да се смята за законен фараон? — бе попитал Сула, който бе отделил известно време да се запознае с египетските монархически проблеми.

— Ако беше син на жена от простолюдието, със сигурност не — бяха му отговорили александрийци. — Но Авлет и по-малкият му брат са синове на Птолемей Сотер и принцеса Арсиноя, царската наложница, която беше най-голямата законородена дъщеря на царя на Набатея. Отдавна имаме обичай по-нископоставените владетели на Арабия и Палестина да пращат големите си дъщери като наложници на фараона на Египет, защото подобна връзка е доста по-почтена, отколкото официалното сключване на брак между фараона и неотговарящи на ранга му княжески династии. Бащите на наложниците също имат интерес от подобни връзки, защото получават гаранции от египетска страна, че ще могат спокойно да търгуват из Арабския залив (Червено море) и с народите оттатък пустинята.

— Значи твърдите, че и Александрия, и Египет биха приели някой от незаконородените египетски принцове да стане фараон при условие, че майка му е с царствен произход?

— В случай, че не успеем да поставим на престола Птолемей Александър, това е неизбежно, Луций Корнелий.

— Но те са марионетки на Митридат и Тигран — бе рекъл замислено Сула.

— След като и двамата са женени за дъщери на Митридат, това е неизбежно. Тигран е разпрострял владенията си в непосредствена близост с границите на Египет, затова не можем да искаме от нашите принцове да се разведат с понтийските си съпруги. От името на Митридат Тигран спокойно би ни нападнал, а ние не сме достатъчно подготвени за война с такъв могъщ противник. Освен това и двете снахи имат достатъчно птолемейска кръв в жилите си, затова не бихме намерили по-добри кандидатки за египетски царици. Освен ако — хитро бе добавил египетският парламентьор, — дъщерята на Птолемей Сотер от неговата друга наложница, дъщерята на царя на Идумея, не порасне достатъчно, за да се омъжи за Авлет. Тя е наполовина птолемейка и струва повече от понтийските принцеси.

Сула рязко бе заявил:

— Оставете всичко на мен, аз ще уредя въпроса. Няма да позволим на Армения и Понт да решават съдбата на Египет!

Самият той отдавна бе намерил разрешение на въпроса, затова незабавно се бе насочил към богаташката вила на Пинцийския хълм, където живееше Птолемей Александър.

— Нахутеното зърно е мъртъв? — беше се зарадвал Птолемей Александър.

— Мъртъв и погребан. Царица Вереника управлява сама.

— Значи трябва да вървя! Трябва да тръгвам веднага! Няма време за губене!

— Ще тръгнеш, когато аз реша, нито миг по-рано — грубо го беше срязал Сула. — Седни, царю, и ме изслушай.

Негово величество беше седнал. Безкрайните му воали му придаваха вид на парцалена топка, очите му гледаха доста смутено изпод стибия, с който рисуваше не само веждите, но и скулите си — това беше желанието на Птолемей, да заприлича на жива погребална маска с изрисуваните всевиждащи очи на Озирис. Египтянинът беше боядисал в черно и клепачите си, а над клепачите беше се боядисал с бяло, така че на Сула му беше невъзможно да проникне в погледа на човека Птолемей Александър — той имаше пред себе си само някакво анонимно изображение на египетски владетел. Подобен грим, бе разсъждавал неведнъж диктаторът, имаше подчертано зловещ ефект — навярно това беше и целта.

— Не можеш да говориш на един цар като на свой подчинен — беше се възпротивил Птолемей Александър.

— Няма нито един цар на света, който да не ми е подчинен — бе му отвърнал с презрение Сула. — Аз управлявам Рим! А това ме превръща в най-великия владетел между водите на Океана и Инд. Затова ще ме изслушаш, царю, и няма да ме прекъсваш! Можеш да отидеш в Александрия и да заемеш престола. Но само при определени условия. Разбираш ли ме?

— Какви условия?

— Да си напишеш завещанието и да го оставиш на съхранение при колегията на весталките, тук, в Рим. Завещанието трябва да бъде съвсем просто. В случай, че умреш без законен наследник, ще завещаеш цялото си царство на Рим.

Птолемей Александър беше ахнал при това предложение.

— Не мога да го направя!

— Можеш да направиш всичко, което поискам от теб. Ако държиш да царуваш в Александрия… Това е цената, която искам от теб. Египет трябва да мине под римско управление, ако не се сдобиеш със законен наследник.

Очите на египтянина се бяха завъртели наляво-надясно иззад изрисуваните клепачи, плътно начервените му устни се бяха раздвижили нервно, сякаш спореха една с друга как да отговорят на римлянина. Кой знае защо, Сула се беше сетил за Луций Марций Филип.

— Добре, съгласен съм на тази цена — беше вдигнал рамене Птолемей Александър. — За разлика от останалите египтяни аз не вярвам в задгробния живот, така че не ме вълнува какво ще стане след смъртта ми.

— Прекрасен довод! — беше го похвалил Сула. — Доведох секретаря си, за да подпишеш документа още сега. Разбира се, ще използваш всички царски печати и ще се подпишеш с личния си картуш. Не искам да се разправям с александрийци след смъртта ти. — Той беше плеснал с ръце и заповядал на египетските слуги да извикат личния секретар на царя. — Всъщност има и още едно условие.

— Какво? — отчаяно бе попитал царят.

— Мисля, че притежаваш две хиляди златни таланта, депозирани в една банка в Тир. Там те стоят още от времето на баба ти Клеопатра. Митридат успя да докопа парите, които беше оставила на остров Кос, но не и това, което е било скрито в Тир. А цар Тигран все още не е успял да покори финикийските градове. Достатъчно проблеми му създават евреите. Ще оставиш тези две хиляди таланта злато на Рим.

Един поглед и царят се бе убедил, че няма място за спорове; пак беше вдигнал рамене и бе кимнал в съгласие.

Секретарят Флоскул бе дошъл, Птолемей Александър бе пратил робите си да донесат печатите и картуша, с което на бърза ръка завещанието беше изготвено и свидетелите се подписаха под него.

— Ще го внеса вместо теб — беше казал Сула на прощаване, — тъй като ти нямаш право да прекрачваш померия.

Два дни по-късно Птолемей Александър Млади бе заминал от Рим заедно с александрийската делегация и от Путеоли беше хванал кораб за Египет; по-удобно бе да се прекоси Средното море в тази му част, след което да се следва африканският бряг от Римска Африка през Киренайка до Александрия. Освен това самият египетски цар бе държал да не приближава гръцки, малоазийски и финикийски брегове, да не би агенти на Митридат или Тигран да го заловят.

Същата пролет в Рим бе дошло спешно съобщение от Александрия, в което римски агент (навярно търговец, служещ и на родината) съобщаваше за трагедията, сполетяла цар Птолемей Александър II. Като пристигнал след дългото пътешествие по море, царят се оженил за своята сестра и братовчедка едновременно Вереника. Осемнайсет дни царят си царувал мирно и тихо и прикривал нарастващата си ненавист към жена си. Но на деветнайсетия ден от царуването си рано сутринта Птолемей Александър навярно си казал, че като жена Вереника не представлява пълноценно човешко същество, и заповядал убийството на своята четиридесетгодишна жена, сестра, братовчедка и царица. Заедно със своя баща Нахутеното зърно Вереника обаче отдавна управлявала Египет, затова жителите на Александрия я обожавали. В по-късните часове на този деветнадесетия ден от царуването на Птолемей Александър II народът щурмувал двореца, извел насила царя и буквално го разкъсал на агората. Египет се оказал изведнъж без цар и без царица.

— Чудесно! — без възкликнал Сула, щом прочете докрай писмото на своя агент, и веднага беше пратил в Александрия римска Сенатска делегация начело с бившия цензор Марк Перперна. Делегацията трябваше да занесе последното завещание на цар Птолемей Александър II. По пътя обратно за дома римските сенатори имаха за задача да се отбият и в Тир, за да приберат двете хиляди таланта злато.

И от този пролетен ден до самата Нова година никой нищо не бе чул нито за делегацията, нито за съдбата на Египет. Докато не се прибра самият Марк Перперна.

— От самото начало бяхме преследвани от лош късмет — разказваше той на Сула. — При бреговете на Крит претърпяхме корабокрушение и ни плениха пирати — два месеца бяха нужни, за да съберат гръцките градове в Пелопонес достатъчно пари за откуп, накрая трябваше да продължим пътуването си към Кирена на запад и оттам покрай либийския бряг до Александрия.

— И как пътувахте? С пиратски кораб? — попита Сула, който съзнаваше колко сериозна е новината, но пак изгаряше от желание да се изсмее на глас; Перперна изглеждаше толкова състарен, толкова съсипан, толкова изплашен…

— Както правилно предположи, с пиратски кораб.

— И какво ви се случи, след като най-накрая пристигнахте в Александрия?

— Нищо добро, Луций Корнелий, нищо добро! — Перперна тежко въздъхна. — Заварихме александрийците в много по-добро положение, отколкото очаквахме. Бяха действали бързо и енергично. Знаели са много добре към кого да се обърнат, след като ликвидират Птолемей Александър.

— С каква цел да се обръщат и към кого?

— С цел да си приберат двете копеленца на Птолемей Сотер, Луций Корнелий. Веднага пратили просители при цар Тигран в Сирия да измолят освобождаването на двамата младежи едновременно: по-големият щял да управлява Египет, а по-малкият — Кипър.

— Умно, но не и неочаквано. Продължавай.

— Докато стигнем Александрия, цар Птолемей Авлет вече ни чакаше на престола, а жена му — дъщерята на цар Митридат — седеше до него под името Клеопатра Трифена. По-малкият брат, когото александрийци са свикнали вече да наричат Птолемей Кипърски, бил пратен да управлява Кипър в качеството на регент. Жена му — още една дъщеря на Митридат — била заминала с него.

— А тя как се казва?

— Митридатида Ниса.

— Цялата тази история е незаконна — навъси се Сула.

— Не и според александрийци!

— Продължавай, Перперна, продължавай! Стигаме вероятно до най-лошото.

— Е, разбира се, ние показахме завещанието и съобщихме на александрийци, че сме дошли в качеството си на официална римска делегация, за да осъществим анексирането на царство Египет към Римската империя и превръщането му в римска провинция.

— И те какво ти отговориха, Перперна?

— Изсмяха ни се, Луций Корнелий. Адвокатите им използваха няколко различни метода, за да ни убедят, че завещанието е нищожно, след което ни посочиха царя и царицата и ни уведомиха, че имат напълно законен наследник на египетския престол.

— Но те не са законни!

— Само според римските закони, говореха адвокатите, отричайки, че нашето право може да важи в Египет. Според египетското право, което според мен се състои най-вече от разпоредби, налагани според случая в една или друга ситуация, но все, с цел да защитят моментните интереси на александрийци, царят и царицата на Египет са напълно законни владетели.

— И вие какво направихте, Перперна?

— Какво можехме да направим, Луций Корнелий? В Александрия беше струпана войска! Можехме само да благодарим на родните си богове, че успяхме да се измъкнем живи и здрави от Египет.

— Много правилно — съгласи се Сула, който нямаше навика да се заяжда за дреболии, когато имаше да решава наистина важни въпроси. — И все пак факт е, че завещанието е напълно законно, следователно Египет по право принадлежи на Рим. — Диктаторът нервно барабанеше с пръсти по масата. — За нещастие Рим не може да реагира решително в този момент. Трябваше да пратя четиринадесет легиона в Испания, за да усмирят Квинт Серторий, а нямам никакво намерение да правя разходи по нова военна кампания. Не и докато Тигран си разиграва коня из Сирия, без да има кой да го спре… След като в момента партите се изтребват взаимно в гражданска война. Ти успя ли да запазиш завещанието?

— О, да, Луций Корнелий.

— Тогава още утре ще уведомя Сената какво се е случило и ще върна завещанието на весталките да го пазят до деня, в който Рим ще е в състояние да завладее Египет със сила. Мисля, че друг начин да встъпим във владение на нашето законно наследство няма.

— Египет е баснословно богата страна.

— Не ми казваш нищо ново, Перперна! Птолемеите са седнали на най-голямото гърне с жълтици на света, а земите им са едни от най-плодородните. — Сула си придаде изражение, с което сочеше, че разговорът е приключил, но накрая добави: — Предполагам, всичко това навежда на мисълта, че не си успял да прибереш златото на Птолемей от Тир?

— О, в това успяхме без особени затруднения, Луций Корнелий. Банкерите ни предадоха парите само срещу показване на завещанието. По пътя за Рим, както ти изрично ни беше заповядал.

Сула прихна да се смее.

— Добра работа си свършил, Перперна! Готов съм да ти простя юридическото поражение в Александрия! — Той стана и доволно потри ръце. — Сумата е добре дошла за хазната. Надявам се, че и Сенатът ще се съгласи. Излиза поне, че не сме си похарчили напразно парите за делегация.

 

 

Всички източни владетели създаваха усложнения — едно от наказанията, които Рим трябваше да търпи заради собствените си вътрешни неуредици. Необходимостта Сула да се завърне в родината не му беше позволила да сломи окончателно мощта на Митридат и Тигран. Той едва си беше тръгнал за Италия, когато Митридат поднови интригите си в Кападокия. Луций Лициний Мурена (управител по онова време и на Азия, и на Киликия) веднага бе започнал военни действия срещу понтийците — без знанието и позволението на Сула и в противоречие с договора от Дардан. На първо време Мурена се беше справил отлично, докато от самонадеяност не беше претърпял няколко злощастни поражения на понтийска земя. Сула се беше принудил да прати стария Авъл Габиний, за да заповяда на Мурена да се прибере обратно в границите на провинцията си. Имаше намерение да накаже Мурена заради безразсъдното му поведение, но тъкмо тогава възникна конфликтът с Помпей; затова на Мурена бе позволено да се прибере в Рим и дори да ознаменува триумф, за да постави Помпей на мястото му.

Междувременно Тигран беше използвал последните шест години, за да разшири арменското царство в южна и западна посока за сметка на царството на партите и на бързо разпадащото се царство Сирия. Беше се възползвал от ситуацията, когато научи, че старият партски цар Митрадат е твърде болен, за да се заеме с предвижданото нахлуване в Сирия, твърде болен дори да възпре нашествието на варварите масагети, които завзели северните и източните краища на собственото му царство, както и да попречи на един от синовете си, Готарзес, да узурпира властта във Вавилон.

Както самият Тигран беше предрекъл навремето, смъртта на Митрадат Партски доведе до война за партското наследство, усложнена до крайна степен от факта, че покойният владетел имаше три официални царици — двете бяха негови сестри, третата — дъщеря на самия Тигран на име Автома. Докато различните синове от различните жени на Митрадат воюваха за жалкото наследство, още една жизненоважна за царството сатрапия се отцепи — богатата област Елам, напоявана от водите на притоците на Тигър — Хоасп и Паситигър. Пристанищата на изток от делтата на Тигър и Ефрат, единствените в царството, които не се затлачваха с тиня, бяха изгубени, както и Суза, една от царските резиденции. Независимо от това, синовете на стария цар Митрадат продължаваха своята братоубийствена война.