Майкъл Скот
Некромантът (37)

Глава 37

Огромните гарвани Хугин и Мунин, всеки от тях голям колкото кон, пикираха към Дий и Вирджиния Деър, разтворили широко острите си нокти. Нарежданията бяха ясни: да вдигнат двамата безсмъртни високо във въздуха и щом се озоват над Темза, да пуснат жената в реката за наказание, че е помагала на Магьосника.

Доктор Джон Дий блъсна Вирджиния на една страна, тя се хлъзна по замръзналия басейн и флейтата излетя от ръката й. Магьосника се опита да побегне, но се подхлъзна и краката му загубиха опора. Това падане му спаси живота.

Двата чудовищни гарвана се врязаха в леда и ноктите и клюновете им го пробиха. Хугин изчезна под водата със стреснат крясък и миг по-късно се появи отново сред взрив от блестящи късчета. Мунин се хлъзна по гладката повърхност, като се мъчеше да се задържи.

Дий се изправи неуверено и застана, олюлявайки се, докато ледът се трошеше навсякъде около него. Усети как водата се просмуква в скъпите му обувки и в пристъп на гняв удари силно с крак по повърхността. Тя замръзна отново, като плени Хугин отчасти под водата и обездвижи краката на Мунин.

Воят на кукубутите вече бе по-близо.

Докато Дий премине по заледения басейн и стигне до Вирджиния Деър, тя се бе надигнала на крака и бе взела флейтата си.

— Време е да вървим — отсече той.

Огромната глава на Мунин се завъртя рязко към тях и той опита да клъвне с острия си като копие клюн минаващите покрай него безсмъртни. Дий бръкна под палтото си и извади меча. Когато го размаха във въздуха пред гигантската птица, оръжието запращя и по каменното му острие заигра червено-син огън. Гарванът дръпна бързо глава, а после клюнът му се отвори и затвори.

— Магьоснико.

Гласът, който се разнесе откъм птицата, бе дрезгав от рядка употреба. Говореше на древния език на Дану Талис.

При този звук Вирджиния Деър спря изумена.

— През живота си съм виждала немалко странни неща…

— Хугин и Мунин притежават дара на Човешката реч — напомни й Дий. Вдигна меча. Острието засвети по-ярко, щом го доближи до главата на птицата, и червено-сините искри се отразиха в огромните й очи. — Но не мисля, че в момента с нас говори гарванът — добави той, като улови погледа на птицата и се зае внимателно да я изучава.

— Магикер^[1]…

— Не, това е нещо по-старо, нещо нечисто — рече тихо Дий. Внезапно замахна с меча и тежкият катинар, заключващ входа към Портата на предателя, падна разсечен.

— Говори Один, господарят на гарваните. Не можеш да ми избягаш. Няма място в това Сенкоцарство, където би могъл да се скриеш от мен.

— Съжалявам, ако съм унищожил Сенкоцарството ти, но можеш да си направиш друго — започна Дий.

— Ти уби жената, която обичах.

Дий се канеше да се обърне, но спря и погледна пленения гарван.

— Съжалявам и за това. Тя беше воин; загина храбро в битка.

— Знаеш ли какво е да загубиш някого, когото обичаш, Магикер?

Изненадан, Дий отговори честно.

— Да, знам. Погребал съм жените и децата си. Гледал съм ги как остаряват, сбръчкват се и умират.

— Ще унищожа твоя свят, Дий, преди да унищожа теб. Ще убия всичко, което ти е скъпо.

— Вече нямам много неща, които да са ми скъпи.

— Дори тази жена ли?

Изведнъж Дий замахна към птицата и върхът на острието сряза едно-единствено черно перо на шията й.

— Не ме заплашвай — изръмжа той. — Побеждавал съм те и преди. Пак ще го сторя. — Той вдигна меча пред очите на гарвана. — А последния път нямах това!

— Той е толкова опасен за теб, колкото и за мен — рече Один през устата на птицата. После нададе ужасен кашлящ звук. На Дий му трябваха няколко секунди, за да разбере, че Древния се смее. — Това е мечът, който уби Хеката; мисля, че той ще бъде и твоето падение, Магикер.

— Докторе, трябва да вървим. — Вирджиния го хвана за ръката и го издърпа през отворената порта в по-малкия басейн. — Неприятно ми е да прекъсвам бъбренето ви, но си имаме компания, многобройна компания, и в нея няма нито един дружелюбно настроен. Освен това, теб може да те искат жив, но същото не важи за мен.

Воят на кукубутите се носеше навсякъде около тях, ехтеше и отскачаше от камъните.

— Какво ще правим сега? — попита Деър. — Имаш план, нали?

— Да, този — каза Дий, като хвана меча и го заби с върха надолу в замръзналия басейн. Ледът се строши, водата засъска, вдигайки пара, а после двамата пропаднаха в мастиленочерните дълбини.