Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Тайните на безсмъртния Никола Фламел (4)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Necromancer, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,4 (× 61 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2010 г.)
Разпознаване и корекция
проф. Цвети (2011 г.)

Издание:

Майкъл Скот. Некромантът

Тайните на безсмъртния Никола Фламел

 

Отговорен редактор: Ивелина Волтова

Компютърна обработка: Ана Цанкова

Коректор: Юлиана Василева

Преводач: Иван Костадинов Иванов

Американска, първо издание

Формат 60/84/16 Печатни коли 20

ИЗДАТЕЛСКА КЪЩА „ХЕРМЕС“ Пловдив 4000, ул. „Богомил“ № 59 Тел. (032) 608 100, 630 630 E-mail: [email protected] www.hermesbooks.com Печатница „Полиграфюг“ АД — Хасково

ISBN: 978–954–26–0919–3

История

  1. — Добавяне

Глава 22

— Това е моят приятел Ма-ка-теуи-ме-ши-ке-кекуа[1] — рече Били Хлапето, докато малката моторница се носеше през залива на Сан Франциско.

Мъжът с острите черти кимна на Макиавели.

— По-удобно ще ти е да ме наричаш Черния ястреб — каза той провлачено.

Беше облечен, подобно на Били, в избелели джинси, стари каубойски ботуши и тениска. Но за разлика от Хлапето, който бе слаб, та чак мършав, Черния ястреб бе планина от мускули. Управляваше подскачащата моторница с лекота.

Били го потупа по рамото.

— Карай натам; колата ми е на кей…

— Проверих. Колата ти я няма — рече Черния ястреб, после се изсмя високо при вида на потресената физиономия на Били.

— Открадната! Някой е откраднал колата ми! — Той се обърна към италианеца. — Ама това е… това е престъпление!

Макиавели запази лицето си безизразно.

— Обзалагам се, че Вълшебницата я е взела.

Били закима ожесточено.

— Бас държа, че си прав. Тя обаче ще я пази, нали? Тоест знае, че е класическа кола, и ще се отнася към нея с нужното внимание?

Макиавели улови погледа на Черния ястреб и трябваше бързо да извърне очи, за да не се засмее.

— Май четох някъде, че Пернел едва наскоро се е научила да шофира — рече той невинно.

Били се свлече до борда на лодката като поразен.

— Тя ще я съсипе! Ще потроши предавките и сигурно ще ожули гумите в тротоара. Знаеш ли колко трудно се намират такива бели гуми?

— Ако това е някаква утеха за теб — каза Черния ястреб с усмивка, — след около час вече няма да имаш нужда от кола. За последен път съм виждал господаря ни толкова ядосан през април 1906-а… а ти знаеш какво стана тогава[2].

Били сприхаво му се озъби.

— Е, не виждам на какво толкова се радваш. Щях да ти оставя колата в завещанието си.

— Благодаря — каза Черния ястреб и сви рамене. — Но аз не си падам по тъндърбърди. Предпочитам мустанги.

Бележки

[1] Вожд на индианците сиукси. — Б.пр.

[2] На 18 април 1906 година е било голямото земетресение в Сан Франциско. — Б.пр.