Майкъл Скот
Некромантът (19)

Глава 19

— Отначало, като я видяхме, я помислихме за Скати — рече Джош.

— Ифа от Сенките — каза Пернел. — Близначката на Скатах.

— По-малка ли е или по-голяма? — попита Джош. Той самият беше двайсет и осем секунди по-млад от сестра си и макар че беше с цяла глава по-висок, още се чувстваше като малко братче.

Пернел и Джош бяха слезли по аварийната стълба и сега стояха в уличката зад книжарницата и чакаха Никола да дойде при тях.

— Ами зависи кого питаш — рече Пернел с усмивка. — Скатах казва, че тя е по-голямата, а Ифа твърди, че тя е родена първа.

Никола се появи на върха на стълбата и започна да слиза. Движеше се бавно и тромаво заради дървената кутия, привързана към гърба му.

— Скати никога не е споменавала нищо за сестра — каза Джош. Тази мисъл му се струваше невероятна. Той дори не можеше да си представи някога да крие съществуването на своята сестра-близначка.

— Е, те са се скарали жестоко преди време. Имало едно момче, което и двете обичали — Кухулин, Ълстърската хрътка^[1]. И въпреки името си, той бил стопроцентов човек.

— И какво станало? — попита Джош.

— Той умрял — каза кратко Пернел, после въздъхна. — Скати не иска да говори за това, но Кухулин умрял като герой. Сестрите се обвиняват взаимно за това, макар че доколкото мога да преценя, вината не е изцяло на нито една от тях. Кухулин бил млад и вироглав. Никой не можел да го командва. Освен това бил един от най-великите воини, живели някога, и последният, който е бил обучаван и от Ифа, и от Скатах. Сестрите не си говорят от много дълго време. Отначало Скати останала в Европа и в двете Америки, а Ифа заминала на юг в Африка, където започнали да я тачат като богиня. После отпътувала на изток, в Ориента, където сега прекарва по-голямата част от времето си. Съмнявам се, че са се срещали през последните четири-пет века.

— Ифа ли е била виновна за смъртта на Ку… Ку…

— Кухулин.

— За неговата смърт? — попита Джош.

— Толкова, колкото и Скатах. Ако двете се бяха били редом с него, той нямаше да загине.

Никола стигна до края на стълбата и Пернел и Джош му помогнаха да слезе по последните стъпала. Той се подпря на стената, дишайки тежко, и Джош изведнъж осъзна, че Алхимика е вече старец. Изгледа внимателно Фламел и му стана ясно колко са го състарили събитията от последната седмица — ниско остриганата му коса вече бе почти снежнобяла, а бръчките се бяха врязали дълбоко в челото и бузите му. Вените върху обратната страна на дланите му изпъкваха и кожата бе покрита със старчески петна. Джош се обърна да погледне Вълшебницата. Тя също бе остаряла, макар и не толкова драматично като съпруга си. Пернел усети, че момчето я зяпа, и усмивката й стана тъжна. Тя протегна ръка и опря показалец в гърдите на Джош. Под тениската му прошумоля хартия.

— Ако не си върнем Сборника, за да подновим магията за безсмъртие, ще умрем от старост до броени дни. — Изведнъж зелените й очи плувнаха в сълзи. — Първо — Никола, а после — и аз.

Джош усети как сърцето му се свива. Макар да нямаше вяра на Никола и да не бе сигурен какво изпитва към Пернел, мисълта за смъртта им го изпълни с ужас. Двамата със Софи имаха нужда от семейство Фламел.

— Трябва да си върнем „Книгата на Авраам Мага“ — повтори Пернел.

— Сборника е у Дий — каза Джош. — Той сигурно вече го е предал на господарите си.

Никола поклати глава.

— Съмнявам се, че е имал време за това. Всичко стана толкова бързо. — Той подаде на Джош резбованата дървена кутия. — Ще поносиш ли това вместо мен? — Джош изсумтя, щом я пое; кутията бе изненадващо тежка. — Помисли — откакто взе Сборника миналата седмица, Магьосника непрекъснато е по петите ни. Не вярвам да е имал време да го предаде на своите Древни господари. А и едва ли го е носил в багажа си при пътуването до Англия. Логиката подсказва, че Сборника вероятно още е в Сан Франциско.

— Къде? — попита бързо Джош. — Може би ще успеем да си го откраднем обратно… — Той млъкна.

И Пернел, и Никола клатеха глави.

— Дори да знаехме — рече Вълшебницата, — обзалагам се, че го пазят нещо повече от човешки стражи. Освен това — тя потупа кутията в ръцете на Джош — имаме по-важни неща за вършене.

— Трябва да намерим сестра ти — каза Никола.

— И да унищожим създанията на Алкатраз — добави Пернел.

Джош изгледа двамата с тревога.

— Но как ще го направите? Това няма ли да изразходва всичките ви сили и да ви състари? И да ви убие? — добави той шепнешком.

— Да — отвърнаха в един глас Никола и Пернел Фламел.

— И това е цена, която сме готови да платим — заяви Вълшебницата.