Майкъл Скот
Некромантът (26)

Глава 26

Софи и Джош вървяха рамо до рамо по кея на Саусалито, покрай леко полюшващите се корабчета. Всяко от тях бе различно, някои — малки и тумбести, други — високи и издължени. Повечето имаха малки надуваеми спасителни лодки, привързани отстрани, а едно дори имаше хидроплан, прикрепен от единия край.

Близнаците бяха оставили Никола и Пернел да спорят с Ифа на лодката на Нитен. Майстора на меча пазеше мълчание, като само от време на време се намесваше, слагайки ръце върху раменете на вампирката, когато тя се разпалеше прекалено.

— Какво ще правим сега? — попита Джош.

Софи го погледна.

— Да правим ли? В какъв смисъл?

— Имам предвид, ще се върнем ли вкъщи?

— И като се върнем, какво? Защо ни е да се връщаме?

Джош пъхна ръце в задните джобове на джинсите си и продължи да крачи. Нямаше отговор на това.

— Знаеш ли, едва одеве, когато излизах от вкъщи да търся семейство Фламел, осъзнах колко неща сме загубили — каза той.

— Какво искаш да кажеш с това загубили? — Софи бе объркана.

— Отнеха всичко — продължи Джош. — Всичко, което смятахме, че знаем — цялата история, митология и дори археологията, — се оказа лъжа. Даже бъдещето ни бе заличено.

Софи кимна. Тези мисли вече й бяха минавали през ума, но не се изненадваше, че на брат й му бе нужно малко повече време, за да стигне до тях.

— Къде да отидем тогава? — Джош спря и погледна назад към лодката на Нитен. Макар че тя беше на повече от сто метра, той снижи гласа си почти до шепот. — Какво ще правим, сестричке? Не вярвам на Фламел.

— Нито пък аз — призна тя.

— Но сме принудени да стоим с него.

Софи кимна.

— И мисля, че трябва да продължим до самия край.

— Какво искаш да кажеш? — попита брат й отчаяно. — Чу ги какво говорят — искат да щурмуват Алкатраз. Това е пълна лудост!

— Но ако не го направят, съществата на острова ще нападнат Сан Франциско. — Софи посегна да докосне брат си и въздухът изведнъж се изпълни със сладкия аромат на ванилия. Ясните й сини очи се превърнаха в сребро. — Минавало ли ти е някога през ума, че ние трябва да сме именно такива? И трябва да правим именно това.

Джош отстъпи крачка назад, внезапно уплашен от напрежението в гласа на сестра си.

— За какво говориш? — попита той.

— Джош, преди десет хиляди години Авраам е писал за нас…

Джош поклати бързо глава.

— Не. Писал е за близнаци… и е имало много близнаци.

— Но никои не са били като нас.

— Напротив — настоя той. — Нали помниш? Семейство Фламел събират златни и сребърни близнаци от поколения насам. И никои от тях не са преживели Пробуждането.

— Ние го преживяхме — напомни му тя.

— На косъм.

— Джош, аз съм обучена на Въздушна, Огнена и Водна магия, а ти си пробуден и обучен на Водна магия. Не можем просто да пренебрегнем тези умения. Сега имаме възможност да ги използваме, за да спасим града.

— Питала ли си се някога — каза изведнъж Джош, — дали се бием на правилната страна? Ами ако Фламел е врагът, а Дий е добрият?

Двамата едновременно зърнаха някакво движение и се завъртяха, за да се озоват лице в лице с Нитен. Макар че ранният следобед бе тих и спокоен, те не бяха чули приближаването на Майстора на меча. Той се поклони леко.

— Викат ви — каза японецът, като хвърли поглед назад към лодката. Обърна се и си тръгна, после спря и погледна през рамо, при което светлината обля лицето му и кафявите му очи заприличаха на огледала. — Неволно чух последния ти въпрос. Аз съм безсмъртен и макар да не съм живял толкова дълго като Никола или Пернел, винаги съм бил воин. Ако животът ме е научил на нещо, то е, че във всяка война и двете страни вярват, че са прави.

— Ами ние, Нитен? — попита Джош. — Ние на правилната страна ли сме?

— Вие сте на някоя страна и това е важно. Не сте длъжни да останете на тази страна. Често най-голямата проява на храброст е да си признаеш, че си допуснал грешка. — Той помълча, а после добави: — Следвайте сърцата си. Защитавайте се един друг, вярвайте си един на друг, защото в крайна сметка всички тези хора искат да получат нещо от вас или да направите нещо за тях, или да бъдете нещо, което не сте. Единственото задължение, което имате, е един към друг. — После той се обърна и се отдалечи.

Никола и Пернел чакаха на пристана. Софи почувства как очите на Пернел изучават лицата им, почти сякаш четеше мислите им. Вълшебницата пристъпи напред и Софи осъзна с внезапна яснота, че Пернел — а не Никола — командва тук. Хрумна й, че вероятно тя винаги е била шефът.

— Време е за взимане на решения — каза Фламел с крива усмивка.

— Ами ние говорихме за… — започна Джош.

— Времето за приказки свърши — рече рязко Пернел. — Сега е време за действия. С нас ли сте? — попита тя.

— Имаме ли избор? — отвърна Джош.

Пернел отвори уста да отговори, но Никола я подръпна за ръкава и поклати леко глава. Погледна към близнаците и каза:

— Избор винаги има. — Той вдигна три костеливи пръста. — Можете да се биете с нас, можете да се съюзите с Дий или можете да не правите нищо. — Изражението му стана жестоко. — Ако се съюзите с Дий, този град, а по-късно и светът, са обречени. Ако не правите нищо, тогава този град и светът пак са обречени. Но ако се биете с нас, за човечеството има шанс — малък, но все пак шанс.

— Но… — започна Джош.

Софи посегна и го ощипа силно по ръката, за да млъкне.

— С вас сме — каза тя. Погледна към брат си и той също кимна. — И двамата сме с вас. — Премести поглед от Никола към Пернел. — И така, какво ще правим?

Вълшебницата приведе леко глава, но не преди Софи да зърне едва загатната усмивка на лицето й.

— Джош трябва да усвои поне още една Стихийна магия — каза Пернел. — Ако имахме време, можехме да намерим някой да го обучи на Земна, Въздушна и Огнена магия, но нямаме. Мисля, че в оставащото ни време той ще може да научи само още една.

— Но коя? — попита Джош.

Пернел се завъртя да погледне към Алхимика и тънките й вежди се повдигнаха в безмълвен въпрос. Двамата не размениха нито дума, но Вълшебницата кимна и се обърна пак към близнаците с усмивка на лицето.

— Ще обучим Джош на Огнена магия — каза тя.

Джош погледна към Софи и се ухили.

— Огън. Това ми харесва. — Обърна се пак към Пернел. — Но кой ще ме обучи?

Софи знаеше отговора, още преди Вълшебницата да го изрече.

— Ще отидем да се срещнем с Прометей, Господаря на огъня.