Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Тайните на безсмъртния Никола Фламел (4)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Necromancer, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,4 (× 61 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2010 г.)
Разпознаване и корекция
проф. Цвети (2011 г.)

Издание:

Майкъл Скот. Некромантът

Тайните на безсмъртния Никола Фламел

 

Отговорен редактор: Ивелина Волтова

Компютърна обработка: Ана Цанкова

Коректор: Юлиана Василева

Преводач: Иван Костадинов Иванов

Американска, първо издание

Формат 60/84/16 Печатни коли 20

ИЗДАТЕЛСКА КЪЩА „ХЕРМЕС“ Пловдив 4000, ул. „Богомил“ № 59 Тел. (032) 608 100, 630 630 E-mail: [email protected] www.hermesbooks.com Печатница „Полиграфюг“ АД — Хасково

ISBN: 978–954–26–0919–3

История

  1. — Добавяне

Глава 4

Агнес натисна бутона за бързо набиране и подаде телефона на Джош.

— Говори с родителите си още сега — заповяда тя. — А къде е Софи? Кое е онова момиче, с което говори навън?

— Сестрата на една наша позната — каза Джош, като притисна телефона към ухото си. Чу се само едно иззвъняване, преди отсреща да вдигнат.

— Агнес?

— Татко! Джош е.

— Джош!

Момчето усети, че се усмихва — облекчението в гласа на баща му бе ясно доловимо, — а после го заля вълна от смущение и той се почувства гузен, че не се е свързал по-рано с родителите си.

— Всичко наред ли е? — Гласът на Ричард Нюман почти се губеше сред пукането и жуженето по линията.

Джош запуши другото си ухо и се съсредоточи върху звуците.

— Всичко е наред, татко. Добре сме. Току-що се върнахме в Сан Франциско.

— Двамата с майка ви вече започвахме да се тревожим за вас. И то сериозно да се тревожим.

— Бяхме със семейство Фла… Флеминг — бързо се поправи Джош. — Там телефоните нямаха покритие — добави искрено, — макар че успяхме да получим имейла ти в неделя през нощта. Видях снимката на акуловите зъби. Не познах вида, но по размера предполагам, че е сладководна акула, нали? — попита той, като умишлено смени темата.

— Браво, синко. Това е лисод от горна креда. Освен това е в много добро състояние.

— При вас всичко наред ли е? — продължи Джош, като се опитваше да накара баща си да говори. Хвърли поглед към вратата.

Искаше му се сестра му да влезе. Би могъл да разсейва баща си с въпроси, но този номер нямаше да мине пред майка му, а предполагаше, че тя сега висеше над рамото на баща му и всеки момент щеше да измъкне телефона от ръцете му. — Как вървят разкопките?

— Страхотно. — В другия край на линията виеше вятър и се чуваше как прах и пясък се удрят в телефона. — Открихме останки, за които смятаме, че са на нов вид цератопсид.

Джош се намръщи. Думата му беше позната. Като малък знаеше названията на стотици динозаври.

— Това рогат динозавър ли беше? — попита той.

— Да, от периода креда, на около седемдесет и пет милиона години. Освен това открихме малко и вероятно недокоснато селище на анасази в един от каньоните и някакви необикновени петроглифи[1] на фремонтската култура[2] в близост до каньона Рейндж Крийк.

Като се усмихваше на ентусиазираното бърборене на баща си, Джош се запъти към прозореца.

— Кой народ на езика на навахо се нарича древните? — попита той, макар да знаеше отговора. — Фремонтците или анасазите? — Искаше баща му да не спира да говори, за да даде още време на Софи.

— Анасазите — каза Ричард Нюман. — И всъщност точният превод е древният враг.

Тези две думи накараха Джош да застине намясто. Няколко дни по-рано названието не би означавало нищо за него, но това бе, преди да узнае за съществуването на Древните — расата, управлявала света в далечното минало. Беше започнал да осъзнава, че във всички митове и легенди има повече от зрънце истина.

— Древният враг — повтори той, като се опитваше да запази гласа си спокоен. — Какво означава това?

— Не знам — каза Ричард Нюман, — но аз предпочитам термина древни или прародителите на пуебло[3] или исатцином[4].

— Но това е толкова странно име — настоя Джош. — Кой мислиш, че го е използвал? Те самите не биха се наричали така.

— Вероятно някое друго племе. Чужденци, външни хора.

— А кой е живял преди тях, татко? — попита бързо Джош. — Кой е живял преди анасазите и фремонтците?

— Не знаем — призна баща му. — Този период е известен като архаичен. Но какъв е този внезапен интерес към Древна Америка? Мислех, че археологията ти е досадна?

— Май съм започнал да се интересувам повече от история и от Древния свят — отвърна искрено Джош. Тръгна отново към прозореца… точно навреме, за да види как сестрата на Скати притиска длан в челото на Софи и близначката му се свлича в ръцете на шофьора в черно. Видя с ужас как главата на вампирката се извъртя рязко към него и тя оголи зъби в нещо като усмивка. После отвори задната врата на колата и я задържа, докато шофьорът сложи Софи на седалката. Застанала до отворената врата, Ифа махна подигравателно на Джош.

Момчето се почувства, сякаш са го фраснали в стомаха. Не можеше да си поеме дъх и сърцето му блъскаше до пръсване.

— Татко… ще се върна след секунда… — прошепна дрезгаво.

Пусна телефона на пода и се втурна през вратата на стаята и по коридора. Грабна двете парчета от бастуна, който шофьорът на лимузината бе счупил, дръпна рязко вратата и едва не падна по стълбите. Почти очакваше да види как колата се отдалечава, но Ифа стоеше и го чакаше търпеливо.

— Върни сестра ми! — извика той.

— Не — каза небрежно жената.

Джош се втурна към колата, като се мъчеше да си спомни всичко, на което го бе учила Жана д’Арк за боя с мечове. Искаше му се сега Кларент да е у него — дори Скати, която не се боеше от нищо, изпитваше ужас от каменното острие. Но разполагаше само с две половинки от бастун.

Вампирката наклони глава на една страна, загледана в тичащото към нея момче, и се усмихна.

Докато Джош прекосяваше улицата, ужасът накара аурата му да се разгори и тялото му бе обвито от съвсем слабо златно сияние. Виждаше сестра си да лежи неподвижно на задната седалка на колата и страхът му се превърна в бушуващ гняв. Внезапно аурата му лумна, златен дим заструи от кожата му, а очите му се превърнаха в разтопени монети. Аурата се втвърди около дланите му и ги покри с метални ръкавици, а после потече по дървените пръчки, превръщайки ги в златни. Той се опита да заговори, но гърлото му бе свито и гласът, който излезе от устата му, бе дълбок и дрезгав, и приличаше по-скоро на животинско ръмжене.

— Върни… сестра… ми.

Надменната усмивка на Ифа помръкна. Тя изкрещя една-единствена дума на японски, обърна се и се метна в лимузината, като затръшна вратата след себе си. Двигателят моментално оживя с рев, а задните гуми се завъртяха така бързо, че започнаха да пушат.

— Не! — Джош стигна до колата точно когато тя потегли. Замахна със златната пръчка и разби най-близкия заден прозорец. Стъклото се пръсна на бял прах и пръчката остави дълга бразда в лъскавия черен метал. Още един удар направи дълбока вдлъбнатина върху багажника и напука стоповете. Колата се понесе с писък по улицата и в отчаянието си Джош запрати подир нея двете златни пръчки. Само че в момента, щом ги пусна, те отново станаха обикновено дърво и отскочиха от калника, без да причинят вреда.

Джош се втурна след колата. Усещаше как аурата му бушува в него, придава му бързина и сила, докато се носи по пътя. Осъзнаваше, че се движи по-бързо, откогато и да било преди, но лимузината продължаваше да ускорява. Прелетя през едно кръстовище, после с пищене на гуми сви зад един ъгъл и изчезна.

Също толкова бързо, колкото бе дошла, силата на Джош го напусна. Той рухна на четири крака в края на Скот Стрийт. Дробовете му щяха да се пръснат, сърцето му биеше силно, всеки мускул в тялото му бе опънат и го болеше. Черни петна танцуваха пред очите му и му се струваше, че ще повърне. Видя как златното сияние около ръцете му угасва и аурата се отделя от тялото му като жълта пара, оставяйки го изтощен и измъчен. Започна да трепери и внезапен спазъм стегна мускула на прасеца му. Болката беше кошмарна и той бързо се претърколи и заби пета в земята, натискайки силно, в опит да я потуши. После се изправи и закуцука обратно към къщата на леля си. Чувстваше се смачкан и окаян. Софи бе изчезнала. Отвлечена от Ифа Трябваше да намери своята близначка.

Но това означаваше да се върне при Никола и Пернел Фламел.

Бележки

[1] Надписи, издялани върху камък. — Б.пр.

[2] Предколумбова култура в Северна Америка. — Б.пр.

[3] Съвременна народност в Северна Америка. — Б.пр.

[4] Друго название на анасази. — Б.пр.