Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Тайните на безсмъртния Никола Фламел (4)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Necromancer, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,4 (× 61 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2010 г.)
Разпознаване и корекция
проф. Цвети (2011 г.)

Издание:

Майкъл Скот. Некромантът

Тайните на безсмъртния Никола Фламел

 

Отговорен редактор: Ивелина Волтова

Компютърна обработка: Ана Цанкова

Коректор: Юлиана Василева

Преводач: Иван Костадинов Иванов

Американска, първо издание

Формат 60/84/16 Печатни коли 20

ИЗДАТЕЛСКА КЪЩА „ХЕРМЕС“ Пловдив 4000, ул. „Богомил“ № 59 Тел. (032) 608 100, 630 630 E-mail: [email protected] www.hermesbooks.com Печатница „Полиграфюг“ АД — Хасково

ISBN: 978–954–26–0919–3

История

  1. — Добавяне

Глава 64

Джош се взря в Коатликуе. Тя беше най-изящното и прелестно създание, което бе виждал през живота си. Бе висока — два, може би два и половина метра — и изглеждаше като излязла от рисунка на стената на египетска гробница. Гарвановочерната й коса, подрязана на черта на челото, се спускаше като копринена завеса до раменете й, а очите и бяха очертани с черна линия. Кожата й бе с цвят на мед, а очите й — тъмнокафяви и блестящи. Носеше проста бяла роба и бе боса. Когато сведе поглед към Джош, се усмихна топло и макар че устните й не помръднаха, момчето ясно чу гласа й в главата си:

— Ти ме повика и аз дойдох. Аз съм Коатликуе…

Когато жената протегна ръка, той забеляза, че ноктите й са изрисувани с шарка, наподобяваща змийска кожа.

Без да се замисли, Джош направи крачка към създанието и вдигна ръка.

Плътна стена от пламък изникна пред Джош и опърли косата и веждите му. Той залитна назад. Извика, когато се подхлъзна и падна на пода. Гласът му бе изтънял от ужас. Чу как Дий нададе рев, а Вирджиния изкрещя. Претърколи се и видя през танцуващите пламъци сестра си, застанала в рамката на една отворена врата в другия край на стаята. От пръстите й още се виеше огън.

— Сестричке? — Объркан, дезориентиран, той се надигна на крака и изпъшка, когато някой го блъсна отзад и го запрати в пламъците, към Коатликуе. Вдигна ръце, за да се предпази от огъня… и той мигновено угасна. Момчето падна на четири крака в босите нозе на Коатликуе.

— Джош! — изпищя Софи.

— Джош ли се казваш? Хвани ръката ми, Джош.

Джош веднага пъхна длан в тази на Коатликуе.

Софи гледаше с ужас как Джош пристъпи към създанието, затворено в квадрата от мечове. Коатликуе имаше смътно женско тяло, но с лапи на крокодил и две змийски глави, които се виеха върху дебелия врат. Дълга роба, направена изцяло от гърчещи се змии, покриваше тялото й. Спътницата на Дий — жената, която трябваше да е Вирджиния Деър, — стоеше зад Джош и го тласна напред — към огъня и в квадрата от мечове на пода.

Софи инстинктивно разви камшика на Пернел и замахна с него. Той изсвистя през въздуха и направи дълга резка върху гърба на Коатликуе. Една съскаща змийска глава се стрелна към Софи и изплю срещу нея пръски бяла течност. Те не я достигнаха, а паднаха на пода и го прогориха, което даде на момичето някаква представа какво биха могли да причинят на кожата й.

Нитен извади двата си меча и скочи към Дий. Острие от жълт серен дим се появи в ръката на Магьосника и той замахна към японския безсмъртен. Нитен с лекота отбиваше ударите и когато металните му мечове се сблъскваха с горящото острие на Дий, летяха искри. Той скъси разстоянието, а мечовете му свистяха. Магьосника отчаяно отстъпи, размахвайки бясно пламтящото острие.

Сребърната броня на Софи разцъфна около тялото й и тя закрачи към Коатликуе. Камшикът й плющеше и шибаше съществото отново и отново.

— Пусни брат ми!

Ифа се бе втурнала към Джош, когато Деър се изправи пред нея с дървена флейта в едната ръка и томахавка в другата.

— Мислиш, че това може да ме нарани? — изсмя се жената-воин при вида на недодяланата томахавка.

— Не, но това може — каза Деър, поднесе флейтата към устните си и духна. Прозвуча една-единствена нота. Жената-воин моментално се строполи на земята и се загърчи в агония, притиснала ръце към ушите си. Вирджиния застана над Ифа и развъртя леко томахавката над главата си.

— Никога досега не съм убивала някого от Следващото поколение — рече тя небрежно. — Предполагам, че за всичко си има първи път — добави и надигна оръжието.

Джош гледаше с ужас как сестра му замахна към красивата млада жена с дълъг свистящ камшик. Коатликуе отвори уста и изпищя сърцераздирателно. Обърна големите си очи към Джош и пръстите й го задърпаха напред, към мечовете, към нея.

— Защо? — застена тя от болка.

Джош не знаеше отговора. Поклати глава. Това беше нередно, толкова нередно. Софи не биваше да бичува Коатликуе. Той се обърна и видя как Нитен яростно напада Дий. Мечовете му приличаха на размазани петна от светлина, докато той си пробиваше път, изтласквайки Магьосника към стената. Само Вирджиния като че ли се справяше добре. Червенокосата жена-воин лежеше в краката й. Той се ухили: може би в края на краищата великата Ифа не беше чак толкова велика.

Джош се обърна да погледне сестра си. Бронята й вече се бе оформила изцяло, придавайки й почти извънземен вид, и тя плющеше безмилостно с камшика към беззащитната Архонтка.

— Не! — прошепна той, после изкрещя: — Не! — Опита се да изгради собствената си броня, но бе изтощен от викането на Коатликуе. — Престани — изграчи той безполезно.

Софи не му обърна внимание.

А после кракът на Джош докосна каменното острие в краката му и Кларент запулсира, затуптя, въззова го. Разбира се! Той щеше да презареди аурата му, да му даде силата, от която имаше нужда, за да защити Коатликуе. Джош коленичи и ръката му се сви около дръжката на топлия каменен меч.

С ъгълчето на окото си Дий видя как Джош се наведе и посегна към меча. Сърцето му спря да бие. Ако квадратът бъдеше разрушен, Коатликуе щеше да се окаже на свобода… и всичко щеше да бъде загубено.

Нитен забеляза, че Дий се разсея, и нападна отново. И двата меча удариха Магьосника в гърдите. И се пръснаха. Нитен премигна изненадано.

— Забравяш кой съм — изръмжа Дий. Стисна с горящ юмрук Нитен за ризата, вдигна го високо и го метна през стаята. Безсмъртният се блъсна в един кожен диван и отскочи.

Софи видя как Деър надига томахавката над падналата Ифа и замахна с кожения си камшик към помощничката на Дий.

Кашикът жегна плътта на жената и се уви около оръжието, а после го изтръгна от ръката й.

Вирджиния изръмжа яростно, но гласът й секна, щом Ифа протегна ръка нагоре и я стисна за гърлото.

В този миг Джош вдигна Кларент от пода и разруши квадрата.

Мощната вълна от енергия надигна момчето от земята, изтръгна го от хватката на Коатликуе и го запрати право в Дий, като залепи и двамата към стената. Откъсна Вирджиния от хватката на Ифа и прати безсмъртната да се търкаля по пода. Събори Софи на земята и смъкна бронята й, изцеждайки докрай аурата на момичето само за миг.

С ликуващо съскане, Коатликуе пристъпи в света.

— Ах, колко дълго чаках този миг. Нов свят за завладяване. Прясно месо. Прясна кръв. — Двете змийски глави се завъртяха и впериха поглед в Софи. — Първо ти. Твоята малка играчка ме ужили. — Всички змии в дрехата й надигнаха глави и хиляди раздвоени езици затрепкаха, вкусвайки въздуха. — Сребърна аура. Ще бъде хубаво предястие, преди да погълна златната. — Коатликуе направи крачка към Софи.

И се олюля.

И спря.

— Няма да я бъде тая — каза съвсем тихо Ифа. Беше се метнала на гърба на Архонтката и бе увила ръце около двете й змийски глави. Коатликуе започна да се бори, но хватката на жената-воин се стегна. Всички змии в дрехата на Архонтката нападнаха Ифа, като я хапеха отново и отново, и тя направи гримаса на болка. — Да видим кой ще умре пръв — каза жената-воин и устата й се разтегли, оголвайки свирепите й зъби. — Ти си създала моята раса. Ние сме от твоята ДНК. Така че знаеш колко силен е Вампирският клан. — Тя дръпна Архонтката назад, по-надалеч от Софи, а после я дръпна отново, насочвайки я към трите меча и разкъсаната димна завеса. Яркозелените й очи се впиха в лицето на момичето. — Ти ми спаси живота.

Софи се изправи с олюляване.

— Ифа?

— Ифа. От Следващото поколение. Изглежда, ще излапам първо теб. Губиш сили. — Гласът на Коатликуе бе тържествуващ.

Все повече и повече змии хапеха жената-воин, кожата й вече лъщеше от бледата им отрова.

Софи осъзна какво става и вдигна камшика, но не посмя да замахне към Коатликуе, за да не улучи Ифа.

— Ифа, пусни я, отдръпни се от нея…

Жената-воин дръпна пак Архонтката назад и ноктите на създанието оставиха дълбоки бразди върху пода.

Софи видя пролука и замахна към Коатликуе, но ръцете й бяха натежали от умора и камшикът само одраска крака на Архонтката.

Коатликуе вдигна крака си и Ифа се възползва от тази възможност, за да я дръпне назад още веднъж. Извадена от равновесие, Коатликуе политна и падна, но жената-воин не отпусна хватката си върху двете щракащи с челюсти змийски глави. Змиите по дрехата се нахвърлиха диво да я хапят и да плюят отрова. Очите на Ифа се впиха в тези на Софи.

— Когато намериш близначката ми — прошепна тя, — кажи й… кажи на Скатах, че съм направила това… заради нея. — А после, с последно могъщо усилие, Ифа дръпна Коатликуе обратно в разрушения квадрат от мечове и през разкъсаната завеса от мръсен дим.

Завесата изчезна с взрив, който натроши всяко късче стъкло в сградата. Висящите телевизори се стовариха с трясък на пода, тръби се спукаха, обливайки стаята с водни пръски; широка пукнатина плъзна нагоре по едната стена и тавана и част от горния етаж се срути с тътен в стаята. Разкъсаните жици сипеха искри навсякъде и разпалиха десетина пожара.

Потресена и вцепенена, оглушала и неспособна да помръдне, Софи Нюман гледаше как Дий се изправя на крака. Видя го как вдигна от пода Вирджиния Деър, а после и Джош.

Джош спря и се втренчи в нея… но тя виждаше само кървавочервените му очи… и израза на крайно отвращение върху бледото му лице.

Дий се втурна да прибере трите меча. Подхвърли още един от тях на Джош и се промъкна по разнебитения под, за да вземе Сборника от масата.

Софи се опита да изрече името на брат си, но устата й бе пълна с прах и тя не можеше да оформи думата. А когато протегна ръка към него, той бавно и решително й обърна гръб и последва Джон Дий и Вирджиния Деър навън от горящата сграда.

Не погледна назад.