Майкъл Скот
Некромантът (33)

Глава 33

— Стари приятелю — каза Паламед внимателно, — сигурен ли си, че искаш да направиш това?

Сен Жермен кимна. Лицето му бе единственото светло петно в сумрачната вътрешност на таксито.

— Разбира се.

Бяха пътували на север в продължение на повече от два часа. Оставиха далеч зад себе си магистралите М–1 и М–25 и сега се движеха по лъкатушещи междуградски пътища.

Сарацинския рицар се размърда неловко на предната седалка. Редките крайпътни лампи осветяваха от време на време лицето му, обагряйки очите му в светлооранжево.

— Моят господар е непредвидим — каза той накрая. — Опасно непредвидим. Презрението му към човеците е безгранично. Мрази онова, което те причиниха на света, за чието създаване е помагал.

— Теб те е харесал достатъчно, за да те направи безсмъртен — отбеляза Сен Жермен.

Едрият мъж се изсмя горчиво.

— Господарят ми не ме харесва. Той ме направи безсмъртен и ме обрече да скитам из Сенкоцарствата като наказание за едно старо, старо престъпление. — Паламед махна с ръка. — Ще поговорим за това някой ден, но не днес. — Той сви от шосето по един тесен черен път. Тук нямаше лампи, но фаровете осветяваха чепатите дънери на стари дървета, наредени покрай пътя.

Слаб дъх на изгорели листа изпълни въздуха и очите на Сен Жермен от яркосини за кратко станаха червени.

— Нали знаеш, че сме се срещали и по-рано — аз и господарят ти?

— Знам — каза жално Паламед. — Той помни. Вече е стар… много, много стар, — но има някои неща, които никога не забравя. За нещастие ти си едно от тях.

— Как мислиш, дали ще успея да се спазаря с него? — попита французинът.

— Можеш да опиташ. Уил Шекспир и аз ще се застъпим за теб.

— Не сте длъжни да го правите — каза бързо Сен Жермен. — Може да е опасно. Дори смъртоносно — добави мрачно той.

— Ще те подкрепим — каза рицарят. — Ти често си ни подкрепял и в не един случай си ни спасявал живота. Що за хора ще сме, ако те изоставим, когато имаш нужда от нас?

Сен Жермен се приведе напред и стисна рамото на Паламед.

— Късметлия съм, че имам приятел като теб — каза той простичко.

— А за мен ти си повече от приятел — отвърна Паламед. — Кръвните ми роднини отдавна са мъртви. А когато загубих любимата си заради друг мъж, не мислех, че някога отново ще имам семейство. После един ден осъзнах, че едва ли неслучайно събирам около себе си ново семейство: първо Уил, а след това ти и моите братя-рицари. Сега вие сте моето семейство. Някога се сражавах за вярата и страната си, по-късно се бих за Артур от чувство на дълг към него и вярност към каузата му. През всичките години на битки никога не съм се сражавал за някой член на семейството си. Но тази нощ ще бъда с теб, защото си мой брат.

От тези думи на Сен Жермен му секна дъхът и той внезапно усети как гърлото му пари и от очите му бликват сълзи. Изчака няколко секунди, докато се увери, че гласът му ще е достатъчно стабилен, за да отговори.

— Аз бях единствено дете — каза той. — Винаги съм искал да имам брат.

— Е, сега имаш двама.

Таксито сви в един празен паркинг и фаровете осветиха рошава фигура, кацнала като птица върху дървена маса за пикник.

— Уил — каза радостно Сен Жермен. Отвори вратата, още преди колата да е спряла съвсем, и изскочи навън.

Шекспир слезе от масата и двамата се изгледаха за миг, а после се поклониха дълбоко един на друг — макар че поклонът на Барда бе по-скован от пищния театрален жест на французина.

Бледите очи на Шекспир бяха неспокойни, когато погледна към приятеля си.

— Добре дошъл в Шеруудската гора. — Той потрепери и добави: — Мразя това място.