Включено в книгата
Оригинално заглавие
Школа клоунов, (Пълни авторски права)
Превод от руски
, (Пълни авторски права)
Форма
Повест
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
6 (× 2 гласа)

Приложение второ

Очила, басмяна рокля,

а под тях е леля Фьокла.

Тя сготви вкусен обяд и рече:

— Не знам на какво ви учат там в училище, но аз искам да ви науча правилно да се държите на масата. Важното е да се яде повече. Много е полезно. Колкото повече яде човек, толкова по̀ дебелее. Колкото повече дебелее, толкова по-здрав става.

— При нас в тайгата дебелите са зле! — каза Саня. — Рече да яхне коня, а конят легне. Покатери се на дървото — дървото се превие.

— Възпитаните хора не се катерят по дърветата и не яхат конете — рече леля Фьокла. — Те си седят в къщи, гледат телевизия. И се грижат за гостите си. Ти, Шура, защо не се грижиш за Наташа? Подай й, ако обичаш, кюфтетата.

Шура се пресегна за кюфтетата, но клоунът Саня заобиколи тичешком масата и хвана чинията от другата страна.

— Дай ми я. Искам да бъда възпитан.

— И аз искам да бъда възпитан.

— Искам да бъда учтив!

— Не, аз искам да бъда учтив!

В този момент чинията се счупи и кюфтетата сами полетяха към Наташа. А макароните литнаха в друга посока. Паднаха на главата на леля Фьокла. Тя се сдоби с красива старинна прическа. От макарони.

Леля Фьокла се разсърди и тупна и двамата с лъжицата. Така завърши разговорът за вежливостта и възпитанието.