Включено в книгата
Оригинално заглавие
Школа клоунов, (Пълни авторски права)
Превод от руски
, (Пълни авторски права)
Форма
Повест
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
6 (× 2 гласа)

Приложение второ

Старшата възпитателка има нощно дежурство. (Текст за преразказ)

— В нашия век, когато много хора са нервни, е глупаво да не се спи цяла нощ — реши Василиса Потаповна. — Аз си лягам. Нека не спи моята техническа мисъл.

Тя си донесе походно легло и одеяло. После намери един малък тенекиен варел и го намести на самия ръб на стряхата. Току над стълбището. За варела завърза връвчица. Другия й край опъна до портичката на двора.

Сега ако някой разбойник или домакин рече да отвори портичката, ще се разнесе страхотен грохот!… Ще вдигне на крак не само Василиса Потаповна, ами и цялата градска милиция. Само посмей да дръпнеш портичката. Възпитателката си легна. На небето звездите се усмихваха. Лежеше тя и си спомняше за своята младост по вагони и палатки.

На покрива на училището живееше една любопитна врана. Тя взе, че се спусна надолу да провери какво са измайсторили без нейно участие. Кацна на връвчицата…

Че като полетя надолу оня ми ти варел! Като издумтя! Рипна Василиса Потаповна от походното легло! Че като писна!

Враната тъй се уплаши, че тупна в безсъзнание.

Разбра най-накрая възпитателката каква била работата. Закрепи отново варела. А на враната започна да прави изкуствено дишане. Свести я криво-ляво и легна да спи.

Появи се патрулният милиционер. Да разбере какво е ставало тука.

Дръпна портичката да влезе в двора — връвта се опъна. Че като бухна пак оня ми ти варел! Олелия до бога!

Милиционерът скочи на варела и го усмири с хватки от самбо. Вдигна такава гюрултия, че мотоциклетът за малко да побегне.

Рипна отново Василиса Потаповна от походното легло. Гледа — всичко е наред — наоколо милиция…

Дигнаха с милиционера варела на покрива. Възстановиха реда.

Възпитателката отново си легна. Патрулният се отправи към мотоциклета. Бутна портичката да излезе — връвта се опъна. Дръпна варела. Че като полетя надолу оня ми ти варел!

Не можа много да си почине Василиса Потаповна тая нощ.

Затуй пък домакините при тая шумотевица и думтене не посмяха дори да се приближат до училището.