Включено в книгата
Оригинално заглавие
Школа клоунов, (Пълни авторски права)
Превод от руски
, (Пълни авторски права)
Форма
Повест
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
6 (× 2 гласа)

Пети учебен ден

На другия ден бай Шакир разказваше:

— Стоя аз на пост. Стискам пушката. Попоглеждам от време на време е едното око. Ъзведнъж…

— Какво ъзведнъж? — извикаха клоуните.

— Ъзведнъж се появи една нечиста сила. И ме натика в леглото.

Всички заразпитваха откъде се е появила тази нечиста сила.

Наташа пък попита:

— А леглото откъде се появи?

— Знам ли — отвърна бай Шакир. — Съмнява мъ, че сам го донесъх. Бях като хапнотизиран.

И им разказа всичко най-подробно.

… Лежал той като хапнотизиран в леглото и се прицелвал на всички страни. Бил много храбър. И въпреки това злата сила го завила и го потопила в сън. Загубил съзнание.

После под него сякаш се взривила мина. Запокитен бил встрани заедно с походното легло. А отгоре или отдолу върху него се стоварил Шаро.

Свестил се бай Шакир, гледа — наоколо врагове. Че като започнал да стреля. Колкото сили има.

Нататък Саня продължи неговия героически разказ:

— Чувам аз през нощта, че се стреля. Викам си, открили са ловния сезон. Показах се навън, гледам: бай Шакир стреля с пушката. Шаро врещи. Някакви хора изчезват в далечината. Единият дебел, другият висок, третият зелен. После всичко утихна. Прибрах се обратно вътре.

— Това са нашите хора — рече Доматов. — Домакините. Динин, Крушов и самият Хлебарков. Веднага се досетих. По дебелината, височината и зеленината.

— Ами ти, Саня, защо не хукна след тях? — попита Наташа.

— В тъмното съм обул нечии обувки с висок ток. Не ставаха за тичане.

Ирина Вадимовна благодари на бай Шакир за вярната служба. Даде му и два дена почивка.

Бай Шакир реши през тези два почивни дни да постегне оградата на училището. Изобщо, каквото има за правене, да го направи.

— Днес кой ще е дежурен на обекта? — попита другарят Доматов.

— Аз ще дежуря днеска — рече Василиса Потаповна.

Ирина Вадимовна й каза „благодаря“. Предложи й да проведе занятията. Самата тя яхна мотоциклета си. Не беше още успяла да го възседне, а той вече я бе отнесъл на улицата. Беше решила да отиде до началството си и да изясни кой и с каква цел е искал да отвлече бай Шакир.

Началникът по учебната и по извънучебната част я посрещна с радост:

— Как вървят работите? Порасна ли брадата на бай Шакир?

— Не още. Хич не ни е до брадата му сега. За малко да откраднат самия бай Шакир.

— Кой?

— И ние не знаем кой.

Тя му разказа за последните събития. За писмото и нападението.

— Днес отмъкват бай Шакир. Утре изнасят Василиса Потаповна. А вдругиден — учениците. Че така никой няма да остане.

Началникът каза:

— Това помещение ви е дадено временно. По-рано то беше на домакините. Там си държаха метлите и сметалата. Тясно им стана на домакините. Затуй другарят Хлебарков със своите другари се опитва да ви изпъди.

— Боя се, че прекаляват…

— Наистина, този Хлебарков е голям ентусиаст. Много е пробивен. Трябва да удържите. Скоро ще им построят нова сграда.

— Ще удържим.

Ирина Вадимовна подпали мотоциклета. Началникът й викна от прозореца:

— Ето ви един подарък за бай Шакир. Изкуствена брада. Сега перуките са на мода…

През това време Василиса Потаповна провеждаше урока:

— Вие вече разбрахте, че приказките, разказите…

— … докладите — вмъкна Доматов.

— … докладите се състоят от изречения. А изреченията се състоят от думи.

В клас влезе леля Фьокла с буркан в ръка.

— Ти какво изречение предлагаш? — попита възпитателката.

— Ами, ей туй, в буркана. Рибено масло. Деца, яжте рибено масло.

— Много хубаво изречение. От колко думи се състои то?

— От три — обади се Наташа. — От ДЕЦА, от ЯЖТЕ и от РИБЕНО МАСЛО.

— Къде сгреши тя? — попита Василиса Потаповна.

— В това, че сме деца — каза Доматов.

— В това, че рибеното масло не се яде, ами се пие — рече Шура.

— Не, грешката й е там, че РИБЕНО МАСЛО — това са две думи. Първата е РИБЕНО, втората МАСЛО.

Вратата се отвори и влезе един мършав гражданин с брада. Той се провикна:

— От колко думи се състои изречението БРАДАТ ЧИЧКО? — И сам си отговори: — От две — от ЧИЧКО и от БРАДА.

Гражданинът си махна брадата и всички познаха слабичката Ирина Вадимовна. Тя продължи урока:

— Сега ще ви дам няколко думи: СПОРТИСТ, КАРУЦА, ЧЕТЕ, ТЕГЛИ, КОН, ВЕСТНИК. Направете с тях изречения.

Пръв се сети другарят Доматов. Той стана като на събрание и рече:

— Искам думата.

— Заповядайте.

— СПОРТИСТЪТ ЧЕТЕ ВЕСТНИК, КОНЯТ ТЕГЛИ КАРУЦА.

— Отлично.

— А може и така — изписка Наташа. — КОНЯТ ЧЕТЕ ВЕСТНИК, СПОРТИСТЪТ ТЕГЛИ КАРУЦА.

Сега фантазията на Доматов се развихри и той се провикна:

— СПОРТИСТЪТ ЧЕТЕ КОН!

— Че какво пък? — подкрепи го Ирина Вадимовна. — Представете си — жив вестник. Заглавието „ВЕЧЕРЕН КОН“. От двете страни на коня — снимки и статии.

koniat_vestnik.png

— Веднага бих се абонирал за такъв кон — каза Саня. — Много е удобен за селски район. Пристига с него раздавачът, прочитаме коня и той заминава за съседното село.

— Засега обаче не излиза „ВЕЧЕРЕН КОН“. Затова изречението СПОРТИСТЪТ ЧЕТЕ КОН е неправилно. Взели сме дума от едното изречение и сме я поставили в другото. А в изреченията трябва да има ред.

— Ред трябва да има не само в изреченията — натърти Доматов, — а навсякъде. В транспорта. В работата.

— Сега ще ви изпея една песничка за обявите — каза Ирина Вадимовна. — В нея се разправя за това, как са се разбъркали думите от различни изречения.

Василиса Потаповна седна на пианото. Ирина Вадимовна запя:

Песничка за обявите

Къде какво се дава,

в обявите търси.

Нормалната обява

например тъй гласи:

„Заменям два двустайни

за вила и гараж.“

„Две крави млекодайни

заменям за фураж.“

„Квартира за студентки,

умерена цена.“

„На склад — компот от дренки.“

„Избелваме платна.“

„По мярка шия дънки.“

„Говоря чужд език.“

„На склад — партенки гънки

за младия войник.“

Един словослагател

набрал това с метал,

но масата разклатил,

метала изтървал.

Не искал да се бави,

защото гонел план

и в нашите обяви

бил тоя текст набран:

„Студентки млекодайни

заменям за гараж.“

„Заменям два двустайни

за вила и фураж.“

„По мярка шия дренки.“

„Избелвам чужд език.“

и „Дънки от партенки

за младия войник.“

И хората се смели,

но не пък чак дотам —

те в книгите са чели

бъркалник по-голям.

Всички се смееха. А Доматов недоумяваше:

— Сигурно са го наказали с мъмрене.

— Кого?

— Словослагателя. За да не бърка друг път.

— Така е — съгласи се Ирина Вадимовна. — И освен това са го лишили от премиални.

Удари звънецът. Учебният ден завърши.