Включено в книгата
Оригинално заглавие
Школа клоунов, (Пълни авторски права)
Превод от руски
, (Пълни авторски права)
Форма
Повест
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
6 (× 2 гласа)

Приложения към осмия учебен ден

Приложение първо

Големи спортно-домакински състезания. (Текст за преразказ)

Ирина Вадимовна все пак реши да състави отбор за участие в домакинските игри. И ето клоуните пристигнаха на стадиона. Там беше шумно. Свиреше музика, продаваха се балончета. Над трибуните висеше огромен плакат:

ДОМАКИНЪТ СПОРТИСТ

НЕ ХЛЕНЧИ, А Е ОПТИМИСТ.

Програмата на състезанията бе следната:

1. Да се измете с метла пътека от 100 метра.

2. С помощта на куче да се хване закоравял крадец.

3. Да се открие повредата в камиона-миячка. Да се изпише необходимата част и да се поправи колата.

4. Бързо подреждане на софра за състезателите и журито.

Всичко трябваше да се извърши като при щафета. Докато не се поправи миячката, не може да се слага софрата и тъй нататък.

Състезанието започна. Представителите на отборите излязоха с метлички на пътеките. Екна пистолетен изстрел и метлите заработиха. Вдигна се облак прах. Наташа беше последна. Но нейната пътека се оказа най-чиста.

Разбира се, със залавянето на крадеца се заеха Саня и Шаро.

Състезанието протичаше при следния ред. На стадиона имаше десет листа ламарина. Крадците (това бяха преоблечени домакини) вземаха лист ламарина и го отнасяха. Състезателите пускаха по следите им граничарското куче. Не всяко куче ще тръгне по следите на лист ламарина. Защото той не мирише на кренвирши. Но дори и да открие крадеца, как ще го ухапе? Той държи ламарината и се защитава с нея.

Шаро нямаше никакво намерение да хапе. Затича се и бухна с рога ламарината. Тя рухна и затисна крадеца на строителни материали. А Шаро скочи върху нея и се изпъчи като паметник на планински козел, каквито има доста покрай шосетата.

След това Шура започна да поправя миячката. На стадиона имаше десет такива коли. Една нямаше колело. Друга — кабина.

Трета — номер.

Състезателите домакини трябваше да тичат до базата, до склада, да изписват и доставят тези работи.

Камионът, който се падна на Шура, беше без гараж, нямаше и чистачки.

Шура се залови за работа. Замисли се, забръмча… Отначало всичко тръгна наопаки. Вместо гараж се появи торта „Гараш“. Вместо чистачки, изникна истински чистач с метла. Бай Шакир.

Но Шура не се успокояваше и отново заработи. Трак! Вместо чистачки, на стъклото се появиха четки за зъби. Това вече беше по-добре.

Упоритият Шура не мирясваше. И ето че третия път всичко стана тип-топ! Колата беше прибрана в гараж. А и тортата остана.

Оставаше да се подреди масата. В борбата се включиха леля Фьокла Паркинен и Василиса Потаповна.

Режеха салам, белеха плодове, изтриваха с кърпа чиниите.

Наредиха софрата. За украса послужи шоколадовата торта.

Поканиха журито.

Заедно с тях на масата седна бай Шакир с новата си изкуствена брада. Всички решиха, че това е някакъв голям учен.

— Много вкусна трапеза! — казаха членовете на журито.

Под звуците на музиката на отбора на клоуните бе връчена голямата домакинска награда. Купа във вид на прахосмукачка. А на клоуна Шура за прекрасния ремонт на миячката бе присъдена индивидуалната награда — златната метла.

Освен това отборът на клоуните беше поканен на големите домакински игри в чуждестранния град Рио де Жанейро.

sastezanieto_s_metlite.png