Включено в книгата
Оригинално заглавие
Школа клоунов, (Пълни авторски права)
Превод от руски
, (Пълни авторски права)
Форма
Повест
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
6 (× 2 гласа)

Седми учебен ден

Най-после настъпи утрото. Клоуните дойдоха на училище. Дойде, по-скоро долетя с мотоциклета си и Ирина Вадимовна.

— Днес ще имаме урок сред природата — обяви тя. — В Московската зоологическа градина.

— Много природа има там, много нещо — съгласи се Доматов.

Клоуните с радост тръгнаха на гости към шарените тигри, черните лебеди и белите продавачи на сладолед.

С тях тръгна и Ирина Вадимовна.

Василиса Потаповна остана край училището. Обикаляше около блестящия мотоциклет.

„Разбира се, не е педагогично преподавателският състав да кара такива таратайки“ — помисли си тя, след като обиколи веднъж мотоциклета.

„Но все пак има нещо привлекателно в тях“ — помисли след втората обиколка.

„Пък и кой в наше време може да живее без мотоциклет?“ — реши след третата.

Седна на седалката и хвана кормилото. Прииска й се да се види отстрани.

„Сигурно съм много красива!“ — помисли си тя.

— Бай Шакире! Имаш ли голямо огледало?

— Сига шъ го бъди!

Той отиде в пристройката за клоуните и свали огледалото от закачалката.

Огледалото се мъдреше на гърба му и гледаше нагоре. Синьото небе се оглеждаше в него. Леля Фьокла Паркинен надничаше от кухнята.

vranata_i_ogledaloto.png

— Я, носят небето! — каза тя.

В това време Василиса Потаповна натисна някакъв педал. Мотоциклетът под нея изрева и се юрна напред.

— Стой! — викаше Василиса Потаповна.

— Тпрррру! — викаше бай Шакир.

Само че мотоциклетът нищо не чуваше. Изрева и излетя от двора на училището с възпитателката върху седалката.

 

 

По пътя към зоологическата градина Ирина Вадимовна каза на клоуните:

— Думите, както си спомняте, се делят на части — МА-МА, ТА-ТЕ. Частите също може да се делят. На звукове.

— Какво е това звукове? — попита Наташа.

— Това е всичко, което чуваме с ушите си. Когато затворим очи.

Клоуните изпълниха всичко на часа. Веднага затвориха очи.

И чуха един направо ужасен звук — УУУУ-АААА-РРРР!

Защото покрай тях прелетя Василиса Мотоциклетна Потаповна.

Клоуните се уплашиха и се разбягаха със затворени очи.

Изскочиха на платното.

Право срещу тях се носеше тролейбус.

Той засвири с всичка сила:

УУУ!…

На улицата настана бъркотия. Клоуните като пилци щъкаха пред колите. Колите бибиткаха и летяха след клоуните. Добре че милиционерът изсвири:

— ТРРРРРР!…

Вдигна палката. Цялото движение спря.

Ирина Вадимовна се притече на помощ на клоуните.

Клоунът Саня от тайгата се бе озовал на едно дърво. Шура и Наташа се измъкваха взаимно изпод един велосипед. Само Доматов гордо и спокойно тичаше пред тролейбуса.

— Вече знам какво е това звук — рече Наташа. — Това е, когато от едната страна те влачи Шура, а от другата те връхлети велосипед. Нищо не виждаш, а ушите ти пищят.

— Не е съвсем така — каза Ирина Вадимовна. — Кажи ми, как ти пищят ушите?

— ЗЗЗЗ!… Като че ли вътре е влязла муха.

— А как свиреше тролейбусът?

— УУ УУУ УУУ!… Другарят Доматов едвам му избяга.

— А автобусът какво правеше?

— Свистеше с гуми — Доматов показа как. — Едвам му избягах.

— А милиционерът как свиреше?

— ТРРРРРРРР!…

— Ето това — ЗЗЗЗЗЗЗЗ, УУУУУУ и РРР са звукове.

Клоуните бяха поразени. Особено Доматов.

— Непременно ще разкажа за това на мама.

Отпред се показа зоологическата градина. Ирина Вадимовна рече:

— Сега ще купим билети и на всеки по шоколадче. Между другото, с какъв звук започва думата ШОКОЛАДЧЕ? — попита тя Наташа.

— Не искам шоколадче. Искам ескимо.

— Добре. А е какъв звук започва ЕСКИМО?

— Не знам.

— А с какво свършва?

— С клечка.

— Не — усмихна се Ирина Вадимовна. — ЕСКИМО започва със звука Е. А завършва със звука О.

В зоологическата градина разглеждаха различни животни.

Хич не забелязаха, че и към тях внимателно гледа един човек.

— Това е тигърът — говореше Ирина Вадимовна. — Когато е недоволен, произнася звука РРР! А това са змиите. Любимият им звук е СССССС!

Тогава клоунът Саня извика:

— А това са вълците! При нас в тайгата вият така: УУУУУУ!

Вълкът в клетката се зарадва и също зави:

„УУУ УУ УУУУУУ У!“

Другарят Доматов беше смаян:

— Когато бях при баба край Новгород, също чувах това УУУУУУУ! Мислех, че е влакът. Рекох си: „Колко ли влакове са се навъдили край Новгород!“

А вълците все виеха: „УУУУ!“, та „УУУУУ!“

В близката кошара се щураха дивите кози. Те заврещяха:

„ЕЕЕЕЕЕЕ!…“

След туй зареваха камилите, магаретата и накрая затръби великанът слон. Истинска лудница!

А клоуните запомниха всички тия звукове.

Тях пък, оказва се, отдавна ги наблюдаваше завеждащият зоологическото домакинство — Тиквин-Кръчмарски.

Той вървеше след клоуните.

Край магарешките каручки едва не се сблъскаха лице в лице. Кръчмарски навреме се извърна и се скри сред децата.

Наложи му се дори да се повози на малка каручка, теглена от магаренце.

Но отново тръгна по следата.

Като видя каква беля бе направил клоунът Саня с вълците, той се зарадва.

— Хванахте ли се, пиленца!… Сегичка ще извикаме милиция. Ще приберем всички ви. И сградата става наша!

Той извади домакинската си свирка и понечи да изсвири. Но…

Деца, обърнете внимание с кой звук свършва думата НО?

… Но в това време той се бе облегнал на клетката с маймуните. Нещо, което не бива да се прави в зоологическата градина. Защото огромният орангутан Зевс протегна ръка през решетките и хвана Тиквин-Кръчмарски през кръста.

Кръчмарски мълчешком се задърпа.

Къде ти!

Зевс го държеше през кръста с огромна сила. В това време маймунката Круша пъхна ръка в джоба на Тиквин и извади ключовете от своята клетка. С другата грабна свирката.

Така Зевс и Круша спасиха клоуните от милицията.

Групата на клоуните се приближи до клетката на слоновете. Ирина Вадимовна прочете:

— Африкански слон Моска. Живее в Африка. На ден са му необходими три сандъка моркови. Пет сандъка картофи. И два портокали.

slonat.png

— И ще изяде всичко това? — смая се Наташа.

— В никакъв случай — твърдо отсече Доматов.

— Общо колко сандъци излизат? — попита директорката.

Клоуните започнаха да броят. Всички ги изкараха десет. Доматов — осем. Непрекъснато му се губеха портокалите.