Едуард Успенски
Училище за клоуни (3)

Приложение първо

Дописка във вестник „Съвременен дървар“.

Чуйте я, деца, и се опитайте да я преразкажете на родителите си. Или на глупавичките си по-малки приятелчета. Тя се нарича:

Случка в кучкарник

Това се случи в една далечна застава в тайгата. На козата Машка й се родиха седем козлета. Множко, наистина. Беше есен, имаше проблеми с тревата.

„Няма да може да ги изхрани — реши стопанката. — Шест — как да е, но седмото ще трябва да го удавим!“

Ала синът й, младият ловец Саня, реши да спаси седмото козле. Точно по това време на служебното граничарско куче Найда се бяха родили кученца. Само две. Макар че очакваха четири.

Младият ловец остави седмото козле при кученцата. И Найда започна да го кърми.

Времето минаваше. Козлето растеше не с дни, а с часове. След месец вече твърдо знаеше името си Шаро, донасяше хвърлена топка, с лекота изпълняваше командите: „Седни!“, „Легни!“, „Бегом!“ и „Лай!“

Саня упорито го обучаваше. Всяка сутрин пробягваше с него десет-двайсет километра.

Учеше го да върви по следа, да скача през ограда, да ходи по греда и по здраво опънато въже, да проследява вълци и други хищници.

Чудно създание беше Шаро. Можеше с часове да седи на наблюдателния пост или в засада. С острите си рога като нищо пробиваше тенекиен варел. Можеше да тегли шейна и каручка. Освен това не забравяше да дава и мляко. В края на краищата нали Шаро си беше коза.

Веднъж той залови на границата един нарушител. Нарушителят бил добре подготвен за борба с кучета. Знаел хватки срещу хапане, но срещу мушене с рога не знаел.

Шаро го хвана, тъй да се каже, с голи рога.

За този подвиг Шаро бе награден. На славната коза връчиха ценен подарък — баян.

Този инструмент не му беше много нужен на Шаро. Но затова пък младият Саня постоянно свиреше на него.

Ние считаме, че опитът на младия ловец е достоен за всестранно изучаване.

Кореспондент Дъвкачев