Включено в книгата
Оригинално заглавие
Школа клоунов, (Пълни авторски права)
Превод от руски
, (Пълни авторски права)
Форма
Повест
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
6 (× 2 гласа)

Приложения към шестия учебен ден

Приложение първо

Нощно дежурство на Шура и Наташа. (Текст за преразказ)

Шура и Наташа стояха на пост и разговаряха. Разделяха на две части всичко, което им попаднеше пред очите.

— Ех, СЛЪН-ЦЕ! — каза Наташа.

— Ех, СЕ-ЛО — подхвана Шура.

— Ех, ФЕ-НЕР — каза Наташа.

— Ех, ГАС-НЕ — подкрепи я Шура.

Много съдържателен разговор се получи. Междувременно се бе стъмнило съвсем и изгряха звездите. Шура веднага отбеляза:

— Ех, ЗВЕЗ-ДИ, ех, БЛЕС-ТЯТ!

— Ох, СТРАШ-НО, ох, СТА-НА! — рече Наташа. Изведнъж под площадката някой взе да мърда и да въздиша. — Олеле, Шура! Направи тъй, че да имаме по една сабя в ръка.

Шура се замисли и защрака. Хоп! В ръцете им се появиха гребла.

— Какво направи, бе! — тихо каза Наташа. — Сено ли ще прибираме?

В туй време още повече се стъмни. Изворчето от спуканата тръба заклокочи по-силно. Над него се спусна мъгла. Под стълбището някой пъшкаше. Стана съвсем страшно.

— Олеле, Шура! — промълви тихо Наташа. — Направи така, че в ръцете ни да се появят пики. А на главите — шлемове. Като на рицарите.

Шура отново забръмча. На главите им се появиха пожарникарски каски, а в ръцете — тояги.

— А бе ти съвсем ли се повреди? — попита Наташа. — Да не искаш да гасим пожари?

— С тия куки все пак е по-весело.

Наташа взе, че удари с куката по стъпалата. А отдолу се чу глас като из бъчва: „МЕ-Е-Е-Е-Е!“

Някакъв враг има там, домакини ли, що ли… Изобщо нечиста сила — не са наши.

— Помощ! — прошепна Наташа.

— Олеле, майко! — извика Шура.

Май взе, че проработи. Защото на площадката изникна една строга лелка с ролки на главата. С метла и лопатка в ръка. Това беше майката на Шура от град Касимов. Премитала си тя пода в къщи, в любимия си град, а Шура я призовал оттам.

Майка му бръсна още веднъж-дваж е метлата, па вдигна очи:

— Я, Шура си е дошъл!

Двамата се запрегръщаха. Прегръща го майката и все се оглежда наоколо.

— Брей, какво е това?! Ами че това е Москва!

Разбра тя, че някаква неведома сила я бе измъкнала от къщи и домъкнала в столицата. Направо тъй, без празничната рокля, без обувките на висок ток. Ами че това е просто СРАМ! (Една част) Ами че това е просто У-ЖАС! (Две части)

— Да си ме връщаш в къщи, БЕ-ЗО-БРАЗ-НИК ТАКЪВ! (Много части)

Шура защрака, за да изпрати майка си в Касимов. Бум! Тряс! Майка му си остана на мястото, а се появи кученцето Бобик от същия град.

После дядото на Шура, седнал във фотьойла.

После и телевизорът пред дядото.

Накратко, появи се всичко от мамината стая в Касимов.

Вече не можеше да се разбере кой при кого е пристигнал.

Майката и дядото в Москва или Шура и Наташа в Касимов.

Изведнъж майката забеляза Наташа.

— Кое е това момиче с тоягата? Какъв е тоя самовар на главата ти? Ти ни позориш!

— Пу! На какво са го научили! — промърмори дядото.

— Няма да замина никъде! Докато не се изясни тая работа! — беснееше майката.

— И аз не мърдам оттука! — провикна се дядото. — Отивам в Третяковската галерия!

Но, кой знае защо, телевизорът изчезна. Дядото също се изпари. А на майката й изчезна метлата.

— Да не си помислил да ме връщаш обратно! — заповяда тя.

— Че аз искам да те задържа!

klounite_sanuvat_na_post.png

Шура бръмчеше с всичка сила. Но, сякаш напук, всичко изчезваше.

И кученцето, и дядото, а накрая и майката. Все пак тя успя да го тупне по главата с изчезващата лопатка.

Ако не бе шлемът, щеше да му изскочи хубава цицина. И нямаше да изчезне тъй бързо, както майка му.

От каската се разнесе звън, а изпод стълбището изскочи Шаро. Служебен и граничарски. Тогава Шура и Наташа разбраха кой бе въздишал и пъшкал там отдолу. И всичките им страхове се изпариха.