Включено в книгата
Оригинално заглавие
Школа клоунов, (Пълни авторски права)
Превод от руски
, (Пълни авторски права)
Форма
Повест
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
6 (× 2 гласа)

Приложение второ

Как завърши пожарът.

От прозорците на училището излизаше дим. Защото на Динин не му се свидеха димните шашки. Домакините, преоблечени като пожарникари, смело се хвърляха в „огъня“ и изнасяха вещите навън — маси, цветя, столове, черни дъски.

Всичко при тях беше премислено и нагласено. Само че Шаро не се стърпя. Затича се, па като бухна Динин с рога. На рогата си имаше тампони. И залепна за Динин. Така вървяха до някое време заедно.

— Остави ме на мира! — викаше Динин.

Шаро би го сторил с радост, но не можеше да се отлепи. Затова пък помагаше на Динин да изнася нещата. През цялото време го тикаше нагоре по стълбите. Динин дори се беше изплашил, че са залепнали за цял живот. Но Шаро скоро се отлепи. Тогава домакините изведнъж забелязаха самия председател.

— Е, какво? — попита той. — Измъкнахте ли всичко?

— Всичко до край! — отговориха гордо. — Скоро ще запечатаме сградата.

— Браво! А сега отнесете всички вещи там. Виждате ли голямата нова къща?

Пожарникарите побързаха да изпълнят заповедта. Председателят ги похвали.

— А сега пренесете и клоуните от пристройката в новата сграда. Само че тихо.

Домакините пожарникари се хвърлиха към пристройката като в атака. Вдигнаха спящите клоуни и заедно с креватите ги отнесоха в другата сграда. Наташа се събуди и попита:

— Олеле, къде летим? Спрете, моля ви, моя креват-самолет.

Председателят й каза:

— Това е сън.

И Наташа се успокои.

После председателят похвали домакините и рече:

— Утре ще ви помоля всички да дойдете тук. Доведете и най-главния си, другаря Хлебарков.

Радостните пожарникари се втурнаха към колата.

— И върнете оня, дето сте го откраднали. Любимия ми клоун Шура.