Включено в книгата
Оригинално заглавие
Школа клоунов, (Пълни авторски права)
Превод от руски
, (Пълни авторски права)
Форма
Повест
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
6 (× 2 гласа)

Приложение второ

Случка с бай Шакир в тъмна нощ.

Бай Шакир стърчеше с пушката на пост пред вратата на училището.

Стърча. Стърча. Измори се.

Тогава домъкна до поста едно кресло. Вече седеше на пост. С пушка на рамо. Седя. Седя. Седя. Умори се.

Донесе тогава една нощна лампа и зачете на поста интересна книга. За метлите.

Чете. Чете. Чете. Чете. Задряма.

Тогава донесе походно легло. Рече малко да полежи на пост. С пушка на рамо. Реши да се бори със съня.

Бори се. Бори се. Бори се. Бори се. Бори се. Мислеше си за метлите.

Заспа.

Но врагът не спи. Тутакси се появиха някакви хора. Дигнаха походното легло… Канеха се да отнесат сънения бай Шакир на градския площад. Да го пъхнат в последния тролейбус. За да замине нанякъде, не знам къде си. Където се разхожда онова, не знам какво си, и вика: „Карти и билети за проверка!“

Бай Шакир беше без билет, но с пушка. Че и избухлив беше. Кой знае как щеше да свърши всичко това. Ако…

… Ако не се беше намесил Шаро. Той добре помнеше заповедта на своя стопанин Саня: „Вътре пускай всички, но навън никого.“ Шаро заврещя:

— Ме-е-е!

И се хвърли срещу враговете. Те се пръснаха на всички страни. Зарязаха бай Шакир. Бай Шакир се развика:

— Помощ!

Грабна пушката изпод одеялото и гръмна напосоки със захарните патрони.