Включено в книгата
Оригинално заглавие
Школа клоунов, (Пълни авторски права)
Превод от руски
, (Пълни авторски права)
Форма
Повест
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
6 (× 2 гласа)

Приложение второ

Какво правиха клоуните след училище.

След като удари звънецът и първият учебен ден завърши, другарят Доматов си взе чантата под мишница, каза на всички довиждане и си тръгна.

Девойката директорка Ирина Вадимовна яхна мотоциклета и отиде по работа в града.

А Василиса Потаповна изкомандва: „По ред на номерата, преброй се!“ — и отведе клоуните на двора, където имаше една специална двуетажна постройка. Там бяха спалните на учениците и столовата.

На входа стоеше милосърдната домакиня и майстор чистач леля Фьокла Паркинен. Тя ги посрещна с хляб и сол и с вкусна супа борш.

Бре, какви сте ми пременени и красиви! Мене ме викат леля Фьокла. Много лесно се помни: Очила, басмена рокля, а под тях е леля…

— Пльокла! — каза Наташа.

Но леля Фьокла дори не се обиди. Сложи им да обядват и ги покани, когато искат, да идват да си хапват вкусни сухарчета.

След това заведоха клоуните да разгледат спалните.

На Наташа се падна голямата стая с полилей, диван и дори с котенце. На стената висеше опис на вещите.

„Полилей — един. Диван — един. Коте Васка — един брой.“

Наташа се зарадва на котето Васка — един брой. Веднага изтича при леля Фьокла да поиска за Васка паничка мляко.

Шура и Саня бяха настанени заедно. В тяхната стая имаше два полилея, два дивана, два шкафа, две нощни лампи. Дори и телевизорите бяха два. И огледалата.

Вижте, деца, всички ли неща тук са по две? Може би има предмети, които са по-малко. Колко подове например има тук? И колко тавани?

Колко футболисти? Крачещи екскаватори? Гренландски китове?

stayata_na_klounite.png

Не са много май? Нали? Просто няма такива работи.

Когато предметите ги няма, казваме, че те са нула. Тук има нула футболисти, нула екскаватори, нула гренландски китове.