Включено в книгата
Оригинално заглавие
Школа клоунов, (Пълни авторски права)
Превод от руски
, (Пълни авторски права)
Форма
Повест
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
6 (× 2 гласа)

Приложение трето

За леля Фьокла.

На леля Фьокла Паркинен й беше много мъчно за Саня:

— Нищо не ядеше и ей го, изчезна. Ако беше дебел, никога нямаше да се изгуби.

На обяд тя нахрани клоуните. Взе в една кърпа пирожки с мармалад и се запъти към градското радио.

— Вие къде? — попитаха я на входа.

— При главния началник.

— Че коя сте вие?

— Леля Фьокла. Леля съм.

Портиерът вдигна слушалката и рече:

— Тук една леля идва при нашия началник.

Горе помислиха, че е пристигнала лелята на техния началник, и викнаха:

— Пуснете я веднага!

И леля Фьокла влезе с пирожките си.

— Какво искате? — попита началникът.

— Загуби ни се клоунът Саня. Нека го издирят… А това са пирожки!

— Не ме разсмивайте — каза началникът. — Вълнения в Африка. Имам куп работа. А вие с клоуни ще ме занимавате. — Но пирожките го заинтересуваха: — С мармалад ли са?

— С мармалад. И винаги си плащам таксата за радиото.

— Добре де, преценете вие кое е по-важно, земетресението в Япония или Саня?

— Саня!

— Горещини във Франция. Хората по гащета ходят на работа… Или Саня?

— Саня.

Началникът не издържа, удари с юмрук по масата. А на масата имаше пирожка с мармалад. Че като цвъкна.

Тогава в кабинета влязоха двама такива… е, нещо като спортисти.

— Махнете тази лелка оттук! — викна началникът. — Невъзможно е да се работи!

Спортистите подхванаха леля Фьокла и я понесоха.

— Нищо не яде — казва им леля Фьокла за началника, — затова е сърдит. Хептен нервен е.

Началникът чу тези думи:

— Вижте какво. Я позвънете в милицията…

— Недейте… — извика лелята. — Само това не!

— … в милицията. Нека й издирят Саня. Кажете, че аз настоявам… И моля!