Ено Рауд
И отново Маншон, Полуобувка и Мъхеста брада (3)

На щанда за детски играчки

Едва-що Маншон изведе автомобила от площадката в парка и зави по първата попаднала му улица, когато Полуобувка изведнъж се изправи и седна в походното легло.

— Е? — радостно възкликна той. — Хареса ли ви моята военна маневра?

Мъхеста брада остана като гръмнат.

— Военна маневра ли?… — сви устни той. — Значи този припадък беше само една военна маневра. А ние с Маншон едва не се побъркахме от страх заради тебе!

Полуобувка прихна да се смее.

— В края на краищата какво друго ми оставаше? — спокойно обясни той. — Уморих се до смърт, а ония ловци на автографи напират ли, напират.

— Още не мога да си поема дъх от тази безумна история — обади се иззад волана Маншон. — За съжаление не можеше да припадна и аз, кой щеше да кара автомобила?

— Правилно — кимна Полуобувка. — Най-после тъкмо ти ще ни заведеш на морския бряг.

— Да се надяваме, че там поне ще се избавим от бремето на славата — въздъхна Маншон. — Не вярвам нашата известност да се е разпространила извън пределите на тоя град. Едва ли някой там, край морето, ще се разтича да взима автографи от нас.

Полуобувка блажено се разсмя.

— Ясно си представям как ще се заривам в пясъка — усмихваше се той. — Ще си поръчвам и лимонади, ще отпивам по глътка от време на време и ела да ме видиш тогава. Прелест!

Внезапно Маншон натисна спирачки, и то тъй неочаквано, че Полуобувка и Мъхеста брада едва не се търколиха на пода.

— Какво стана? — стреснато запита Полуобувка.

Маншон посочи витрините на един многоетажен универсален магазин, край който беше спрял сега.

— Мисля, че ще трябва да си купим някои неща — обясни той. — По време на отпуска ще се нуждаем от какво ли не, а всичко това навярно се продава тук.

Щат не щат, Полуобувка и Мъхеста брада трябваше да се съгласят с Маншон. И без обяснения беше ясно, че покупките щяха да направят почивката им не само по-интересна, но и по-смислена.

— Ще си купя бяла кърпа за главата — каза Полуобувка. — Иначе мога да получа слънчев удар на плажа.

— А на мене ми трябва кошничка за горски плодове — заяви Мъхеста брада. — Разрешението за бране може да се получи всеки момент и трябва да съм готов.

Знаеха що да сторят. Слязоха от колата и се запътиха право към магазина.

— Господи! — ахна Маншон. — Какво ли не се продава тук! Какво по-напред да си купим при този богат избор?

Смесиха се с многобройните купувачи и през цялото време се оглеждаха любопитно.

— Спортни принадлежности! — провикна се Полуобувка, който съзря щанда отдалече. — Просто не разбирам как до ден-днешен не сме се занимавали със спорт! Но отпускът е тъкмо за това. Предлагам да си купим едно-друго.

Мъхеста брада и Маншон не изглеждаха особено възхитени от предложението на Полуобувка.

— Наистина ще ни трябва по един туристически екип — разсъди Мъхеста брада. — Все ще се намери време за кратки излети, да се запознаем със забележителностите на околната природа.

— И не забравяйте хавлии — допълни Маншон. — Представете си колко е приятно да се разхождаш край морето, наметнат с мека хавлия.

Полуобувка тъкмо отвори уста да спомене още нещо за спорта, когато пред очите му се мярна щандът за играчки и от главата му мигом се изпариха всякакви представи за излети и разходки.

— Невъзможно! — прошепна смаяно той. — Вижте какви играчки има там!

— За какво са ни? — избоботи Маншон.

Но Полуобувка дори не го чу, ами просто се устреми към играчките. На Мъхеста брада и Маншон не им остана друго, освен волю-неволю да последват своя другар, докато най-после и те спряха пред щанда, отрупан с надувни играчки.

Очите на Полуобувка искряха от възторг.

— Вижте! — извика той и посочи играчките. — Чудесни са, нали?

— Е, и? — настръхна Мъхеста брада. — Не се каниш да купиш всичко това, нали?

— Защо пък не! — отряза го Полуобувка. — Надувни играчки! Тъкмо това трябва на море! Вярно е, че можем да се зариваме в пясъка, да си имаме лимонади, колкото си щеш. Но без тия играчки наистина ще ни доскучае.

Маншон и Мъхеста брада се замислиха. Може пък Полуобувка да имаше право! Синьо еднообразно море — шарени надувни играчки, които плуват сред вълните…

— Е, какво толкова ще умуваме! — реши се най-после Маншон.

И се обърна към продавачката:

— За мен един крокодил.

— Аз искам лъв — обади се Мъхеста брада.

— А за мене слон — весело подвикна Полуобувка. — И с по-дълъг хобот, ако може!

Продавачката кимна.

— Чудесен избор — похвали ги тя. — Животни от тропическите страни.

И като си спомни нещо, добави:

— Право да ви кажа, имам още един интересен комплект. Днес го пуснаха в продажба, но мигом го разграбиха. Ще ви го покажа.

Смъкна от полицата голяма картонена кутия и докато я отваряше, каза:

— Бъдете любезни да надникнете. Трите дребосъчета, които освободиха нашия град от плъховете.

Тя сръчно разопакова кутията и нареди пред смелчагите три гумени човечета — Маншон, Полуобувка и Мъхеста брада.

— Невероятно! — изуми се Маншон. И опипа пълничката ръчица на надувния Маншон.

— Нали?! — усмихна се продавачката.

Тя рече да добави още нещо, но неочаквано млъкна и втренчи очи в тях.

— Значи така! — продума най-после тя. — Това сте вие самите.

— Какво съвпадение наистина — скромно се усмихна Мъхеста брада.

В миг същата усмивка озари лицето на продавачката.

— Радвам се от все сърце — каза тя. — Колко е хубаво, че все пак се отбихте насам.

Смелчагите също се радваха, че бяха попаднали тук. Как иначе биха си купили играчките, които тъй много приличаха на тях.

— Моля, един Маншон за мене — поръча Маншон.

— Мъхеста брада за мен!

— Десет Полуобувки — поръча и Полуобувка. — Да подарявам от тях на приятелите си.

— Добре, добре — усмихваше се продавачката. — По-хубав подарък едва ли можем да си представим.

Опакова покупките им, смелчагите платиха и вежливо се сбогуваха.

— Е, това е! — каза Маншон. — Сега да видим какво ни трябва за морето. Преди всичко хавлиите и кой знае още какво…

Но Полуобувка вече препускаше към другия щанд с механизирани играчки.

— Престани, Полуобувка! — сурово му подвикна Мъхеста брада. — Имаме си играчки!

— Точно тъй! — съгласи се и Маншон. — Нищо повече не ни трябва от тук! Сега… хавлиите!

Полуобувка се закова на място и с укор изгледа приятелите си.

— Не сте забравили моето безрадостно детство, нали? — напомни той. — Никой никога не ме е милвал, нито ми е подарявал играчки. Сега, когато най-после и аз мога да си имам играчка с ключе и пружина, вие ми забранявате.

Маншон и Мъхеста брада се умълчаха. А и що можеха да сторят след тия затрогващи думи? Наистина не им остана нищо друго, освен да гледат отдалече как Полуобувка приближава щанда с механизирани играчки.

— Какво обичате? — запита продавачката.

Полуобувка пробяга с очи по рафтовете. Автомобилчета, трактори, патици, кокошки, жабчета… И всичките с пружина. Добър избор, няма що да се каже!

— Какво бих могъл да си купя? — запита Полуобувка.

Продавачката внимателно се взря в него.

— Ах, за вас ли?

Помисли и каза:

— Знаете ли — почти зашепна тя, — имам само още едно мишленце с пружина, играчката на Полуобувка. Канех се да го запазя за свои приятели, но на вас все пак ще го дам. Имам чувството, че ще ви допадне страшно много.

Тя измъкна изпод щанда мишленцето, нави го с ключе и го пусна. С тихо бръмчене то запълзя в кръг.

Полуобувка гледаше като омагьосан.

— Чудесно! — възкликна той. — Превъзходно нещо…

— Виждате ли? — засмя се продавачката. — Досетих се, че тъкмо на вас ще се хареса.

Полуобувка не криеше възторга си. Заръкопляска, заподскача.

— Чудо на чудесата! — не млъкваше той. — Прелест!

Маншон и Мъхеста брада също се приближиха и трябваше да признаят, че това мишленце прави неотразимо впечатление.

А Полуобувка все тъй подскачаше, въртеше се от радост, та чак ризата изскочи от панталона му. И тогава…

Нещо тупна на пода. Неговото истинско мишле! С малките си колелца, очукано и овехтяло… Затова пък истинското!

Настъпи неловко мълчание. Полуобувка не смееше да помръдне. После се наведе и взе от пода мишленцето си.

— Миличкото ми! — прошепна той. — Как можах да те забравя?

Вдигна играчката си, докосна я с устни и в същия миг забрави онова друго мишле, макар да беше с пружина.