Роджър Ланслин Грийн
Робин Худ (28)

Епилог
Крал Хенри и отшелниците

В зората ранна дъбове вековни

за Робин Худ легенди ще шептят;-

за тебе, Тък, за Джон, Уил и Мъч —

навеки имената ви остават

като бръшляна в горската дъбрава.

Сигнал от рог и съсък на стрели

ловец, унесен във мечти, ще чуе,

дори ако след цели сто години

по стъпките ви в Шъруд премине.

Тенисън,

„Горски разбойници“, 1881 г.

След смъртта на Робин Худ Мариан остана да живее в манастира Кърклис, където скоро стана игуменка под името Матилда. И много легенди се разказваха за добротата на игуменката Матилда и за готовността й винаги да помогне на болните и страдащите. Накрая тя умря в същата стая, където бе умрял Робин и бе погребана редом с него под разлистените дървета.

Малкия Джон обаче не остана в Кърклис, след като положи в гроба скъп приятел и господар. Няколко години той живя в Ирландия, където и досега помнят подвизите му като стрелец, а после се завърша в Англия и повече не се чу за него, макар че гробът му все още се знае от хората в Хатърседж, Дарбишър.

Останал е обаче разказът как много след смъртта на крал Джон синът му Хенри III отишъл на лов за елени в Шърудския лес. Там подгонил най-хубавия рогач, който някога е бил преследван от ловци, и като вървял бързо подире му, стигнал толкова далече, че, когато паднала нощта, открил, че се е откъснал от свитата си и се е загубил в най-непроходимата част на гората.

Лутал се и търсил място да преспи, докато стигнал до утъпкана пътека и като тръгнал по нея, дошъл до малък параклис, край който имало отшелническа обител. В параклиса светело и като влязъл, кралят заварил двама отшелници, заети с молитви — двама старци на преклонна възраст. Единият бил необикновено висок, а другият — набит и дебел дори на тия години.

Отшелниците с явно неудоволствие приели госта и когато накрая го въвели в килията си, дали му връзка слама за легло и изказали съжаление, че не могат да му предложат друга вечеря освен хляб, сирене и вода от близкия извор.

— Не ще и дума — рекъл кралят, — че както сте заобиколени от леса, преживявате по-добре?! Я си кажете — никога ли не опъвате лъка, когато кралските лесничеи заспят?

— Уви, Ние сме бедни хора — отвърнал високият отшелник. — Боя се, че се опитваш да ни хванеш в капан, като ни насилваш да си признаем, че нарушаваме горските закони.

— Никога не бих предал човека, който ме нахрани до насита тази вечер! — казал кралят. — Защото никога това не ми е било по-нужно!

След малко кралят си спомнил, че на седлото му е вързан мях със силно старо вино и след известни уговорки дебелият отшелник се съгласил да пие заедно с него и скоро те се развеселили.

Едно нещо води към друго и постепенно двамата отшелници извадили свое вино и пиво, а скоро трапезата била затрупана с баница от еленско месо и най-различни лакомства.

— Добре ли стреляш с лъка, уважаеми ловецо? — попитал след време високият отшелник и когато кралят отговорил утвърдително, тримата излезли навън и взели да проверяват умението си в сумрака, като стреляли по върбова клонка, сложена на тридесет ярда разстояние. Но само високият отшелник успял да я разцепи на две.

После, като седели и пиели, кралят възкликнал:

— Никога не съм виждал такава изкусна стрелба, нито съм бил така добре посрещан в гората! Направо ми се струва, че сме се върнали в дните на крал Ричард Лъвското сърце, когато храбрият Робин Худ, за когото се пеят толкова много песни и се разказват толкова много истории, е царувал в Шърудския лес. Знаете ли някои истории за този крал на изгнаниците, за този благороден разбойнически вожд?

Тогава двамата стари отшелници сякаш се подмладили и утрото ги заварило все още да разказват на госта си случки, които били станали в Шъруд толкова отдавна — приключения, които те били видели с очите си и били вземали участие в тях.

С първите лъчи на слънцето кралят отново яхнал коня си (макар и с несигурни движения, защото цяла нощ бил пил) и потеглил да търси свитата си. Но преди да тръгне, той се обърнал към двамата си домакини и казал:

— Почитаеми отшелници, ако не ми се е присънило, снощи вечерях в Шърудския лес с Малкия Джон и монаха Тък!

Когато отново намерил своите хора, кралят им разказал за необикновеното си преживяване, което предизвикало всеобща почуда. И макар всички те да търсили дълго и упорито, никога вече не успели да намерят пътя до скритата обител в Шърудския лес.