Роджър Ланслин Грийн
Робин Худ (3)

Пролог

Раждането на Робърт Фицут

Много пеят за нивя и морави,

много пеят за полето зелено,

но малцина певци знаят право

къде Робин Худ роден е…

 

Не се роди в кула на замък,

нито в къща уютна и светла,

а в гората, край сини камбанки,

под разлистените дървета.

„Раждането на Робин Худ“, балада

Макар да били изминали сто години от битката при Хейстингс^[1], в Англия не царял истински мир. Уилям Завоевателя бил разделил страната между своите привърженици и само в особени случаи разрешил на старите саксонски танове да останат собственици на малка част от това, което притежавали някога. Новите нормандски графове, барони и рицари, а и техните синове и внуци, често се отнасяли към саксонците като към роби — те били крепостни, които обработвали земите им и ги следвали по време на война; обезправени крепостни, които не можели да се надяват на истинска справедливост.

През XII век Англия все още била земя, завладяна от враг, и макар след смъртта на Хериуъд да нямало големи бунтове, духовете били неспокойни и във всяка гора се криели изгнаници и разбойници. Горите тогава били кралска собственост, затова всички, които ходели на лов за кралски елени, били наказвани жестоко и варварски.

Не е чудно, че през 1160 година между саксонците и нормандците не съществувало особено приятелство; не е чудно също, че сър Джордж Гамуел от замъка Гамуел в Нотингамшър — саксонски рицар, господар на жалкия остатък от земите на своите прадеди, не насърчил младия Уилям Фицут, син на Каймския барон, когато той започнал да ухажва дъщеря му Джоуана.

Сър Джордж бил избухлив и свиреп — ожесточен човек, който никога не можел да забрави собствените си злочестини, нито да прости на нормандците, чиито бащи и деди се били отнесли несправедливо към него.

По стечение на обстоятелствата, майката и бабата на Уилям били саксонки, а това вече го карало да чувствува, че не е нито нормандец, нито саксонец, а британец, и че по пътя на справедливостта, а не на жестокостта може да се постигне спокойствие и сигурност в страната.

Но сър Джордж не пожелал да изслуша Уилям и му запретил завинаги да прекрачва прага на къщата му. Не пожелал да изслуша и дъщеря си — вместо това сурово й заповядал да не напуска покоите си и да няма повече вземане-даване с проклетия нормандец.

Джоуана се оттеглила разплакана, но не се подчинила на баща си. Същата нощ Уилям Фицут се появил под нейния прозорец и те се заклели да бъдат верни един на друг завинаги. Не минало много време и макар сър Джордж да нямал представа за това, двамата тайно се оженили — срещнали се като Ромео и Жулиета в близкия параклис.

Тогава Уилям започнал да посещава Джоуана нощ подир нощ — покатервал се в тъмнината, изложен на опасност, до нейния прозорец и бързал да си тръгне преди зазоряване.

Пролетта преминала в лято и Уилям бил призован да придружи баща си за няколко месеца в Лондон по кралска работа. Когато се завърнал в Гамуел, един пратеник тайно му донесъл писмо от Джоуана.

„Изпаднах в тежка беда — пишела тя, — защото макар да не ставам от леглото и да се преструвам на болна, баща ми скоро ще узнае какво се е случило между нас и тогава яростта му ще бъде ужасна. Ако те залови, положително ще те обеси; не зная какво ще направи с мене или с детето ни, когато се роди. Затова побързай и ела при мене, скъпи Уилям, ела и ме вземи, защото ще бъда в непрекъснат страх, докато не почувствувам, че ме прегръщат силните ти ръце.“

Тогава Уилям, повикал при себе си трима от най-верните си слуги, бързо ги повел към Шърудския лес и там, недалече от Гамуел, те разположили стана си — Уилям знаел, че когато сър Джордж открие, че дъщеря му е изчезнала, ще заподозре него и ще я потърси най-напред в Кайм.

Щом слънцето залязло, Уилям и хората му се прокраднали до замъка Гамуел, прехвърлили се в градината и застанали под прозореца на Джоуана.

Тя ги очаквала, готова за бягство, и храбро скочила от прозореца върху голямото червено наметало, което четиримата държали здраво опънато. После Уилям я взел на ръце и я отнесъл бавно и внимателно далече от Гамуел, чак в смълчания лес, където зелените листа проблясвали на лунната светлина и само вик на кукумявка или лисичи лай нарушавали тишината.

Когато нощта свършила и слънцето изгряло, сър Джордж изведнъж се събудил и гръмко започнал да вика своята свита.

— Къде е дъщеря ми? — крещял той. — Тя обикновено идва да ме види сутрин по това време — а сега няма и помен от нея! Сънувах я ужасно — дай боже това никога да не се случи! — защото ми се струва, че я видях как се удави в соленото море… Добре да знаете: ако е отвлечена или я е сполетяло някакво нещастие, ще ви обеся всичките!

В замъка Гамуел настъпила суматоха. Уплашени слуги тичали насам-натам, воини препасвали мечовете си, горски пазачи слагали върви на лъковете си и проверявали стрелите.

Сър Джордж се спуснал сред тях вбесен, крещял да му доведат коня и заплашвал, че ще ги обеси тутакси, ако не намерят дъщеря му.

Най-подир се появил главният ловец, който водел на каишка две от кучетата си, и цялата група се отправила към Шърудския лес по следите на Уилям Фицут.

По-късно същия ден те ненадейно попаднали на Джоуана, която седяла в горската си къща и кърмела своята мъжка рожба.

Тогава сър Джордж скочил на земята с изтеглен меч и започнал страшно да проклина. Когато обаче Джоуана му се усмихнала и положила малкия му внук в ръцете му, той изпуснал меча, целунал нежно детето и възкликнал:

— Господ ми е свидетел, че бих искал да обеся баща ти, но майка ти все още ми е мила, независимо от всичко… Е, без съмнение ти си ми внук и няма да е много любезно от моя страна, ако първата ми стъпка е да убия баща ти. Джоуана, къде е този злосторник?

Тогава Уилям Фицут се появил иззад едно дърво и коленичил пред сър Джордж, помолил за прошка и обещал да бъде верен приятел на всички саксонци заради своята любима жена и заради малкия си син, който бил повече от наполовина саксонец.

— Добре, добре — казал сър Джордж. — Всичко ще бъде простено и забравено. А колкото до младия човек — как казахте, че му е името? Робърт?… Е, млади Робин, роден не във великолепен замък или украсена горница, а в добрия зелен лес, дано ти пораснеш верен на английската земя и носиш спасение на угнетените през всичките си дни!