Уилям Шекспир
Тит Андроник ^[0] (15)

Трета сцена

 

ЛУЦИЙ

Баща ми пожела да дойда в Рим

и ето ни във къщи, чичо Марк.

 

ПЪРВИ ГОТ

И ние сме с теб, каквото ще да става.

 

ЛУЦИЙ

Пази, ти, чичо, този чер арапин,

тоз дявол прокълнат, тоз хищен тигър;

недей му дава никаква храна,

дорде като свидетел не застави

царицата да си признае всичко.

И виж засадата да е нащрек,

че може Сатурнин да готви нещо.

 

АРОН

Бяс шепне ми в ушите скверни хули,

за да избълвам с тях ненавистта,

препълнила до пръсване сърцето!

 

ЛУЦИЙ

Вън, куче безчовечно, пес некръстен!

О, готски пълководци, помогнете

на моя чичо да го изведе!

Това е императорският знак.

 

САТУРНИН

Нима небето има две слънца?

 

ЛУЦИЙ

Голяма полза — да си викаш „слънце“!

 

МАРК

Царю на Рим, мой племеннико, спрете

и отложете спора за нататък

в по-мирен дух! Готова е пред вас

гощавката, която Тит приготви,

загрижен за спокойния живот,

единството и благото на Рим.

Приканвам гостите да заповядат.

 

САТУРНИН

Със радост, Марк!

 

ТИТ

Добре дошъл, царю! И ти, царице!

Добре дошли вий, готи! И ти, Луций!

Добре дошли, останалите всички!

Гостоприемството ми е оскъдно,

но все ще ви насити. Яжте, моля!

 

САТУРНИН

Защо си в тези дрехи, Тит Андроник?

 

ТИТ

За да съм сигурен, че ще е всичко

във ред за височайшите ми гости.

 

САТУРНИН

Признателни сме ти сърдечно, Тит.

 

ТИТ

Да знаехте сърцето ми, царю!…

Но искам да попитам, господарю,

дали Виргиний^[57] е добре постъпил,

когато сам, без бавене, убил е

озлочестената си дъщеря?

 

САТУРНИН

Добре постъпил е.

 

ТИТ

                Защо, царю?

 

САТУРНИН

Защото тя живяла би в позор

и жива, би раздухвала скръбта му.

 

ТИТ

Разумен, верен и безспорен повод,

отличен пример и прекрасен подтик

за мен, злочестия, да го последвам!

Умри, Лавиния, и с теб — срамът ти!

А със срама — и ти, о, моя скръб!

 

САТУРНИН

Какво направи, изверг безчовечен?

 

ТИТ

Убих най-скъпото си, за което

очите си изплаках. О, скръбта ми

е страшна като тази на Виргиний,

а пък причината да го извърша

бе сто пъти по-страшна. И сега

извърших го!

 

САТУРНИН

                Но кой я поруга?

 

ТИТ

Хапни, царице! Нека ти е вкусно!

 

ТАМОРА

Защо уби я? По какъв закон?

 

ТИТ

Убиха я Деметрий и Хирон!

Ръце, език и чест й взеха те!

Заради тях останах без дете!

 

САТУРНИН

Извикайте и двамата пред нас!

 

ТИТ

Те тука са — поднесох ви ги аз

в туй блюдо, от което вкусно яде

хиената, която плът им даде!

А ето и на теб за твоя дял!

 

САТУРНИН

Умри и ти, старико полудял!

 

ЛУЦИЙ

Око на син таз гледка да изтрай?

За мяра — мяра! Хъркай, негодяй!

 

МАРК

О, скръбнолики синове на Рим,

разкъсани от смута като ято,

което вихърът е разпилял,

съвет от мене чуйте как да свържем

във сноп разпръснатите класове

в единно тяло късчетата плът!

Да свърши Рим в саморазруха срамна,

на себе си позорно да посегне

като бедняк, изгнан от обществото,

градът, пред който толкоз много царства

трепереха, ако не ви склонят

тез власи в скреж и туй чело в бразди —

свидетели за възраст и за опит —

да чуете, което ще ви кажа…

Но не, не мога! Луций, разкажи им

за всичко, както праотецът наш^[58]

на слушащата го с любов Дидона

разказа за онази грозна нощ,

в която хитроумните ахейци

запалиха Приамовия град;

разкрий им кой Синон^[59] слуха ни грабна,

кой внесе коня в римската ни Троя,

за да ни хвърли в гражданска война?…

Не е от кремък туй сърце: река ли

да ви опиша всичките ни мъки,

поток сълзи речта ми ще залее

и ще ме спре там, дето бих желал

да бъда най-внимателно изслушан,

за да разчувствам вашите сърца.

Пред вас е този млад войник на Рим.

Слух дайте му, докато аз остана

да лея сълзи, слушайки речта му!

 

ЛУЦИЙ

Добре тогаз, слушатели, узнайте,

че умъртвиха Басиан не други,

а гнусните Деметрий и Хирон!

Сестра ми изнасилиха пак те

и зарад тях умряха на дръвника

двамината ми братя, а баща ни,

осмян в скръбта си и измамен подло,

лиши се от ръката си, която

ковала бе победите на Рим

и пращала вразите му във гроба!

Най-сетне аз самият зарад тях,

прокуден, трябваше да прося помощ

от наште неприятели, които

удавиха враждата си в плача ми

и ме прегърнаха като приятел.

А аз, от Рим изританият, знайте,

съм защитавал този Рим с кръвта си,

посрещал съм с неустрашима гръд

насоченото в него острие!

И не мислете, че се перча само —

тез белези, макар да нямат глас,

ви казват, че езикът ми не лъже…

Но стига! Твърде много се увлякох

в себеизтъкване. Но ще простите —

щом няма друг, човек се хвали сам.

 

МАРК

Сега мой ред е. Вижте туй дете!

Тамора му е майка, а баща —

безбожният арапин — първомайстор

на всички ужаси, които чухте.

Злодеят се намира в този дом

и ще свидетелства, че туй е вярно.

Сега съдете, можеше ли Тит

да не мъсти за всичкото туй зло

неописуемо, неизразимо,

непоносимо за кого да е?

Вий чухте, римляни. Отговорете!

Ако сме сбъркали, кажете где,

и сетните Андрониковци в миг

оттук, където са, ще полетят

пред вас, ръка в ръка, с глава надолу

и черепи о плочите разбили,

ще сложат край на своя род. Кажете,

че правилно е да платят така,

и те ще полетят ръка в ръка!

 

ЕМИЛИЙ

Достойни римлянино, слез към нас

ръка в ръка със тоз, когото — зная —

за цар с единен глас ще одобрим.

Привет на тебе, Луций, цар на Рим!

 

МАРК

Привет на тебе, Луций, цар на Рим!…

А вие влезте в тоз почернен дом

и домъкнете мавъра безверник,

да му присъдим злобна смърт, каквато

заслужил е със злия си живот!

Привет на тебе, император Луций!

 

ЛУЦИЙ

Благодаря ви, римляни. Дано

царувам тъй, че да сплотя в едно

и изцеря града ни от враждите.

Но помогнете ми преди това

да издължа най-тежкия от всички

синовни дългове. Любезни мои,

сторете място! Чичо, пристъпи,

покойника във сълзи да изкъпеш!…

За вас е, устни хладни, таз целувка;

за теб са, лик във кърви, тези сълзи —

последни дарове от верен син!

 

МАРК

На мен ти даде сълзи и целувки,

целувки и сълзи ти връщам аз.

Да беше броят им неизброим,

пак бих ти ги възвърнал без остатък.

 

ЛУЦИЙ

Ела, от нас учи се, синко мой,

сълзи да лееш! Дядо ти тъй много

обичаше те. Помниш колко често

те друсаше на своето коляно,

люлееше те със приспивна песен

върху възглавницата на гръдта си

и приказки разправяше ти, помниш,

и казваше ти да не ги забравяш,

когато него няма да го има!

 

МАРК

О, колко пъти тези бледни устни

съгряваха се приживе от твойте!

Сега, дете, целувка сетна дай му,

кажи му „сбогом“ за последен път!

 

МАЛКИЯТ ЛУЦИЙ

О, дядо, дядо! Само ако можех

аз да умра, за да живееш ти!…

Плачът ми пречи да говоря, татко,

сълзите ми се стичат във устата!

 

РИМЛЯНИН

Андрониковци, своя дълг жалеен

изпълнихте. Сега произнесете

заслужена присъда над злодея,

извършил толкоз пагубни злини!

 

ЛУЦИЙ

В земята до гърди да се зарови

и да крещи за хляб и за вода,

дорде издъхне! Който съжали го

и помощ му окаже, да умре!

Такава е присъдата над него…

Вий гледайте добре да го затъпчат!

 

АРОН

Защо сте глухонеми, бяс и ярост?

Не съм дете, та с хленч да се разкайвам

за злите си дела! Хиляда пъти

по-зли от тях извършил бих, да можех!

Но виж, едно добро ако съм сторил,

от дън душа разкайвам се за него!

 

ЛУЦИЙ

Приятели на бившия ни цар,

да го положат с обич при баща му!

Баща ми и Лавиния да бъдат

положени в семейния ни склеп!

А колкото до бясната тигрица,

наречена Тамора, тя да няма

ни обред, ни оплакване, ни траур,

ни скръбен звън! Трупа й захвърлете

на лешоядите и зверовете —

сама бе тя за десет лешояда

и те да я погребват, й се пада!