Уилям Шекспир
Тит Андроник ^[0] (3)

Първа сцена

 

АРОН

Тамора се издигна на Олимп.

Сега царува горе, защитена

от ударите злобни на съдбата,

за мълнии и бури непристъпна,

високо над бледнеещата завист.

Тъй както слънцето изгрява сутрин

и океана къдрав позлатило,

подкарва колесницата си пищна

по зодиака и след туй поглежда

отгоре най-високите била —

така и тя, Тамора, е над нас;

угажда на ума й храбростта

и честността трепери пред гнева й.

А щом е тъй, Ароне, ум изостряй,

за да възлезеш смело до зенита

на своята любовница, която

от толкоз време влачиш във триумф

като робиня здраво окована

за взора ти с вериги, по-дебели

от тез, с които Прометей^[14] е бил

привързан за Кавказ! Далеч от мен

тез рабски дрипи и страхливи мисли!

От днес, облечен в сърма и във бисер,

като придворен ще напътствам свойта

новопомазана императрица…

Ще я напътствам, да, и ще безпътствам,

ще блудствам с таз царица, с таз богиня,

сирена, сластница, Семирамида^[15],

вълшебница, която ще омае

тоз римски цар и ще докара него

и неговото царство до провала!…

Я гледай ти! Каква е тази буря?

 

ДЕМЕТРИЙ

Годинки не ти стигат, ум ти липсва,

добри обноски нямаш ти, Хироне,

за да се мушиш, дето аз съм канен

и имам за какво да съм обичан!

 

ХИРОН

Във всичко ти премного се надуваш,

а и сега ме плашиш с празни думи!

Две-три години разлика не правят

желан Деметрий, нежелан Хирон!

Аз като теб достоен съм да служа

и да заслужа нейната любов!

Ще ти докажа ето със това,

че имам над Лавиния права!

 

АРОН (на себе си)

Чудесно! Тез любовници се сбиха!

 

ДЕМЕТРИЙ

Хлапе, защото майка ти без време

дарила ти е меч да си играеш,

затуй ли плашиш с него всеки срещнат?

Подръж го в ножницата да клеясва,

дорде узнаеш как се действа с него!

 

ХИРОН

Все пак и с малкото, което знам,

един урок ще мога да ти дам!

 

ДЕМЕТРИЙ

Я как се перчи!

 

АРОН

                Луди ли сте, хей?

Как може да се биете открито

и до двореца по подобен повод!

Не бих желал за милион жълтици

да разберат причината онези,

които тя засяга най-отблизо;

а благородната ви майка даже

за повече не би се съгласила

да чуе, че я срамите така

пред двора й! Прекъсвайте веднага!

 

ДЕМЕТРИЙ

Не, никога, преди да съм му вмъкнал

тоз меч в гръдта и в гърлото натикал

обидните слова, които той

изригна срещу мойте чест и име!

 

ХИРОН

Ела, ела, ругателю пъзливи!

Умееш много да трещиш с езика,

а пък не смееш с меч да свършиш нещо!

 

АРОН

Прекъсвайте! Кълна се в боговете,

в които вярват войнствените готи,

таз празна препирня ще ни погуби!

Не виждате ли колко е опасно

да искате, което е на княза?

Или Лавиния е тъй развратна,

а Басиан дотолкоз извратен,

че за жена му да избухват свади

без страх от правосъдие и чест?

Внимавайте, младежи! Зле ще бъде,

ако императрицата узнае

причината на вашата кавга!

 

ХИРОН

Цял свят да знае, мен не ме е грижа!

Лавиния — това е моят свят!

 

ДЕМЕТРИЙ

Търси по-ниско нейде, малчуган!

Лавиния е изборът на брат ти!

 

АРОН

Вий луди ли сте? Или досега

не сте разбрали, че мъжете в Рим

са пламенни и не търпят да имат

съперници във своята любов?

Смъртта си търсите по този начин!

 

ХИРОН

Хиляда смърти съм готов да срещна,

за да добия своята любима!

 

АРОН

Да я добиеш? Как?

 

ДЕМЕТРИЙ

                Защо се чудиш?

Жена е — може да се атакува;

жена е — може да се завоюва;

Лавиния е — трябва да е моя!

Протича в яза повече вода,

отколкото воденичарят вижда.

От рязан хляб краде се лесно резен.

Макар мъжът и да е брат на царя,

и по-добри от него са били

окичвани със знака на Вулкан^[16]!

 

АРОН

О, да, и по-добри от Сатурнин!

 

ДЕМЕТРИЙ

Защо тогаз да се отчайва, който

умее да ухажва с реч и поглед?

Не си ли удрял често и ти сам

по някоя сърничка под носа

на горския пазач?

 

АРОН

                Тогава, значи,

един подобен изстрел на вас двама

би свършил работата?

 

ХИРОН

                Мойта — да.

 

ДЕМЕТРИЙ

Улучи и за мен.

 

АРОН

                Да бяхте вий

улучили, от тази разпра чий

да бъде дивечът, сега едва ли

кънтели биха дворцовите зали!…

Я чуйте, чуйте! Толкоз ли сте луди

да спорите за туй? Нима е лошо,

ако и двама имате успех?

 

ХИРОН

За мене — не.

 

ДЕМЕТРИЙ

        За мене също — не.

 

АРОН

Тогава се сдружете за това,

което ви делеше! С хитрост само

ще имате желаното от вас.

Щом нещо, както искаме, не става,

да го постигнем то ни принуждава

тъй, както можем. Знайте туй от мен:

дори Лукреция^[17] не е била

по-честна от желаната от вас.

По-кратък път от празните въздишки

ний трябва да поемем. И аз знам го:

във подготовка е тържествен лов;

най-хубавите римлянки ще бъдат

в гората с нас; а тя предели няма

и в нейните заплетени пътечки

се срещат кътчета, които сякаш

природата създала е нарочно

за злодеяния. В едно от тях

вий своето сърненце отклонете

и го простреляйте насила, щом

от думи не разбира. Само този

е пътят към успеха ви. Друг няма.

Да идем при царицата ни, хайде!

Блестящият й разум посветен е

на престъплението и мъстта —

кроежа си когато й разкрием,

тя толкоз хитро ще го донамисли,

че вместо да си пречите взаимно,

вий дружно ще постигнете върха

на свойте страсти. Този царски двор е

съвсем като двореца на Мълвата^[18] —

навсякъде: очи, уши, езици;

а пък лесът е глух, дълбок и мрачен,

каквото искате, правете в него,

насищайте се, весели младежи,

ликувайте, пирувайте, грабете

хазната на Лавиния!

 

ХИРОН

                Я гледай!

Съветът ти не лъха на пъзливост!

 

ДЕМЕТРИЙ

Sit fas aut nefas^[19]. Лек дорде намеря

за свойта страст, вода за своя плам,

напред! „Per Stygia, per manes vehor!“