Уилям Шекспир
Тит Андроник ^[0] (2)

Първа сцена

 

САТУРНИН

Патриции, с оръжие в ръка

правата ми над трона наложете!

Приятели, привърженици мои,

бранете с меч законния наследник!

Аз първият съм син на оня, който

короната на Рим носи последен —

недейте старшинството позори

и дайте ми венеца на баща ми!

 

БАСИАН

Приятели, привърженици мои,

поддръжници на моите права,

ако синът на Цезар, Басиан,

е бил обичан някога от Рим,

пазете Капитолия за него,

не позволявайте срамът да стигне

до трона свят — седалище и символ

на чест, въздържаност и благородство;

за чистата заслуга дайте глас

и се борете за свободен избор!

 

МАРК АНДРОНИК

Князе, оспорващи си власт и царство

със клики и приятели, узнайте,

че едногласно римският народ,

на който сме представители ние,

предлага, за безчислени и важни

заслуги към държавата да бъде

избран за император Тит Андроник,

известен с прякора Благочестиви.

По-честен гражданин, по-храбър воин

не знае Рим. Сенатът призова го

обратно тук след трудната война

със варварите готи, във която

той заедно със своите синове —

страшилища за нашите врази —

успя да обуздае и зажегли

това могъщо войнствено племе.

Години десет минаха, откакто

за пръв път делото на Рим той взе

в ръцете си, за да накаже с меч

надменния ни враг, пет пъти тук,

окървавен, донасяше в ковчези

чадата си от бойните полета,

и всеки път пред паметника древен

на своя род принасяше във жертва

най-знатния от пленниците готи.

Сега със чест и плячка натоварен,

добрият ни Андроник се завърна,

безстрашният ни Тит е пак сред нас!

Ний молим ви във името на оня,

когото искате да наследите,

и с правото на римския Сенат,

на който казвате, че сте покорни,

двамина да разпуснете веднага

сподвижниците си и се явите

смирени претенденти за престола,

решени да се състезават само

със силата на своите предимства!

 

САТУРНИН

Как бързо укротиха мисълта ми

словата на народния трибун!

 

БАСИАН

О, Марк Андроник, аз тъй силно вярвам

във твоята безкористност и честност,

тъй скъпи сте ми ти и твойте близки,

и брат ти Тит, и неговите храбри,

чудесни синове, и дъщеря му

Лавиния, на чийто чар съм пленник,

че своите приятели отпращам

и делото си слагам на везната,

държана от Съдба и от Народ.

 

САТУРНИН

Привърженици мои, тъй усърдно

законното ми право защитили,

със благодарност ви освобождавам

и себе си оставям да завися

от обичта на моята страна.

 

Тъй както аз пред тебе съм склонен,

ти благосклонен, Рим, бъди към мен!…

Пуснете ме! Вратите разтворете!

 

БАСИАН

И мен — смирен съперник — приемете!

 

КАПИТАНЪТ

Път, римляни! Великият Андроник,

безстрашният защитник на доброто,

върховният военачалник римски,

се връща във триумф оттам, където

със меч ярем издяла несломим

за всички неприятели на Рим!

 

ТИТ

О, Рим, ликуващ във жалейни дрехи,

привет на теб! Подобно кораб, който,

товара си отнесъл, се завръща

с безценна стока в родния си залив,

от който някога е вдигнал котва,

Тит в лаври връща се да поздрави

през сълзи своя роден край… през сълзи

от радостта, че си е вкъщи пак.

Защитниче на този Капитолий^[1],

със милост приеми тоз обред, който

се готвим да отслужим! Погледнете,

о, римляни, от двайсет и петте

безстрашни синове, които имах

(наполовина колкото Приам!),

останаха ми само тези тука,

в ковчега и край него! Рим велики,

на оцелелите плати със обич,

а на загиналите с вечен отдих

там, дето праотците им лежат!

След боя с готите ти вложи, Тит,

меч в ножницата си. Защо търпиш

душите на чадата ти все още

да бродят непогребани край Стикс^[2]?…

При братята им направете място!

Гробницата бива отворена.

Вместилище на радостите мои,

свят дом на благородство и на младост,

как много синове ми ти отне,

които няма да ми върнеш, не!

 

ЛУЦИЙ

Най-славния от пленниците дай ни,

на късове разсечен, да го хвърлим

ad manes fratrum^[3] в кладата свещена,

та сенките им да почиват кротко

и да не стряскат живите от сън!

 

ТИТ

От всички оцелели най-добрия

аз давам ви: сина първороден

на таз изпаднала в беда царица.

 

ТАМОРА

Не, римски братя! Спрете! Не, о, Тит!

Завоевателю великодушни,

смили се над сълзите ми горчиви,

сълзи на майка, страдаща за чадо!

Ако на теб любим синът е бил,

мисли, че моят и за мен е мил!

Не стига ли, че трябва да красим

под двойно иго — твое и на Рим —

триумфа ти тържествен, та желаеш

да съсечеш сина ми затова,

че храбро се е бил за роден край?

Ако да водят бой за цар и царство

било е чест за твойте синове,

то чест е и за мойте! Тит Андроник,

не цапай свойта гробница със кръв!

На бог подобен би желал да бъдеш —

бъди богоподобен в милостта!

Тя знак е на човешко благородство,

смили се над сина ми, благи Тит!

 

ТИТ

Царице, примири се и прости ми!

Тез тук са братя на онез, които

вий, готите, видяхте да умират.

За братята си те желаят жертва

и твоят син за нея е белязан

и ще умре, та да затихне стонът

на мъртвите, жадуващи за мъст!

 

ЛУЦИЙ

Палете огън! Да го отведем!

Върху жарта ще го сечем на части,

додето се превърне в дим и пепел!

 

ТАМОРА

Каква безмилостна благочестивост!

 

ХИРОН

И в Скития^[4] не са така жестоки!

 

ДЕМЕТРИЙ

Не слагай Скития до злия Рим!

Аларб ще спи спокойно, а пък ние

пред взора на Андроник ще треперим!

О, майко, утеши се и живей

с надежда, че небето, дало случай

на старата Хекуба^[5] да плати

за злото на тракийския тиран,

ще подкрепи и тебе, о, царице —

царувала над, готите, когато

те бяха готи, — да си отмъстиш

за преживяната от тебе мъка!

 

ЛУЦИЙ

Изпълнен беше обредът, о, татко.

Насякохме сина й на парчета

и жертвеният огън, с тях подхранен,

направи да ухаят небесата.

Остава да заровим свойте братя

със тръбен звук във римската земя.

 

ТИТ

Така да бъде! Време е Андроник

да се сбогува с техните души.

 

О, мои синове, герои римски,

почивайте във мир и светла слава

от земните превратности далеч!

Тук няма завист, не цъфти омраза,

не веят бури, не кълнят отрови —

тук царствуват спокойствие и сън.

Герои римски, мои синове,

почивайте навек във мир и чест!

 

ЛАВИНИЯ

До век във мир и чест живей, о, татко!

Добре дошъл си, господарю Тит!

Виж, данък от сълзи горчиви лея

над гроба на убитите си братя,

а в твоите нозе сълзи от радост

проронвам затова, че ти си тук.

Благослови ме със победна длан,

о, ти, чиято слава поздравяват

най-тачените граждани на Рим!

 

ТИТ

Рим, драг за мен, задето е опазил

теб, мое укрепително лекарство,

останало да радва в стари дни

сърцето ми! Лавиния, живей

цял век подир баща си и бъди

припомняна за пример и тогава,

когато млъкне всяка друга слава!

 

МАРК

Привет на тебе, Тит, мой скъпи братко,

любимецо на римския народ!

 

ТИТ

Благодаря ти, доблестни трибуне,

достойни Марк, обични братко мой!

 

МАРК

Добре дошли вий, племенници мои —

и живи, и починали! Вий всички

еднакво се прославихте, младежи,

сражавали се доблестно за Рим,

но по е окончателен триумфът

на тез, които стигнали са вече

Солоновото щастие^[6], презряло

обратите на земния живот.

О, Тит Андроник, римският народ,

на който бил си винаги приятел,

чрез мене, свой трибун и пълномощник,

ти дава таз одежда белоснежна

във знак, че можеш да оспорваш трона

наравно с тези двама претенденти.

Бъди ни candidatus^[7], та чрез теб

в законни избори да оглавим

с глава достойна плещите на Рим!

 

ТИТ

Великото му тяло заслужава

глава подхождаща, а не такава,

която се тресе от възрастта.

Какво ще правя с бялата ви дреха?

Да бъда днес избран единодушно,

та с отказ от престола или смърт

да ви създавам утре нови грижи?

Рим, служих ти четиресет години,

в победи водих твоите войски

и двайсет и един безстрашни сина,

провъзгласени конници във битки

и паднали геройски с меч в ръка,

за твоето величие погребах —

дари ми почетен старешки посох,

не скиптър, за да властвам над света!

Последният ни цар държа го здраво.

 

МАРК

Поискай го и ще го имаш, Тит.

 

САТУРНИН

Отде позна, трибуне упорит?

 

ТИТ

Спокойно, княже!

 

САТУРНИН

                Мечове вадете,

патриции и граждани на Рим,

и в ножници недейте ги прибира,

дорде не стана император ваш!…

Дано те видя в ада, Тит, преди

да си ми взел сърцето на народа!

 

ЛУЦИЙ

Не спъвай сам, надменни Сатурнине,

великодушието на баща ни!

 

ТИТ

Бъди спокоен, княже — ще ти върна

народните сърца, дори да трябва

да ги отбивам от самите тях!

 

БАСИАН

Не те лаская, знаеш го, Андроник,

но до последен миг ще те почитам.

Ако зад мен застанат твойте хора,

ще ти платя с признателност, а тя е

добра награда за добрия мъж!

 

ТИТ

Трибуни и народ, от вас аз искам

да бъда във доверие облечен.

Ще го гласувате ли на Андроник?

 

ТРИБУНИТЕ

Във чест на връщането ти с победа

народът ще приеме оногова,

когото Тит Андроник му предложи!

 

ТИТ

Благодаря ви, доблестни трибуни,

и моля ви да прогласите цар

по-стария от двата царски сина,

княз Сатурнин, чиято добродетел

ще сгрее Рим — надявам се, — тъй както

Титановият лъч^[8] земята сгрява,

и ще направи висша справедливост

навред да разцъфти. И тъй, ако

в съвета ми се вслушате, отдайте

венеца римски нему и кажете:

„Да бъде император Сатурнин!“

 

МАРК

С гласуване ний всички, сбрани тук —

патриции, плебеи, — в обща радост

провъзгласяваме за император

княз Сатурнин и казваме му тъй:

„Царувай, император Сатурнине!“

 

САТУРНИН

За помощта, която ми оказа,

благодаря ти много, Тит Андроник,

и тъй като желая и на дело

да ти се отплатя, на първо място,

отвел във Пантеона^[9] дъщеря ти

Лавиния, от нея ще направя

владетелка на своето сърце

и царствена императрица римска.

Отговори, съгласен ли си, Тит?

 

ТИТ

Не само съм съгласен, господарю,

но този брак е висша чест за мен

и в отговор пред погледа на Рим

на тебе, Сатурнине, вожде наш,

и на света аз подарявам своите

заложници, скъп меч и колесница —

достойни дарове за римски цар.

Вземи ги, те са знаци на честта ми,

простряла се във твоите нозе!

 

САТУРНИН

Благодаря ти, благородни Тит.

Как горд съм с теб и с даровете твои,

ще помни Рим и ако аз забравя

най-малката от твоите заслуги,

то нека римляните да забравят

за верността, която ми дължат!

 

ТИТ (към Тамора)

Сега, царице, пленница си вече

на император, който ще умее

да се отнася с теб и твойта свита

в съгласие със знатния ти сан.

 

САТУРНИН

О, хубост! Теб избрал бих, честно слово,

ако стоех пред избора отново!

Царице, своя образ проясни!

Загубена държава натъжава,

но в Рим не си, за да понасяш срам.

Към тебе тук ще се отнасят с почит.

Повярвай ми, не давай на скръбта

да заличава твоите надежди —

тоз, който утешава те, могъл би

да те направи повече от туй,

което си била, царице готска!

Лавиния, нали не се засягаш?

 

ЛАВИНИЯ

О, не, царю! Знам, в твоите уста

това са знаци на любезността.

 

САТУРНИН

Благодаря ти… Римляни, след мен!

Пленените без откуп да се пуснат!

С тръби и барабани разгласете

възхода ми на римския престол!

 

БАСИАН

Не му я давай! Тя е моя, Тит!

 

ТИТ

Какво, какво? Шегуваш ли се, княже?

 

БАСИАН

Не, славни Тит, и твърдо съм решен

да защитя правата си над нея!

 

МАРК

Cuique suum^[10]. Князът иска само

това, което му принадлежи!

 

ЛУЦИЙ

И ако аз съм жив, ще го получи!

 

ТИТ

Изменници!… Пазачите къде са?…

Отвлякоха Лавиния, царю!

 

САТУРНИН

Отвлякоха? Кой дръзна да го стори?

 

БАСИАН

Тоз, който слят е с нея с клетви скъпи

и никому не ще я преотстъпи!

 

МУЦИЙ

Помагайте му, братя! Аз оставам!

Тоз меч не ще ги пусне през вратите!

 

ТИТ

Последвай ме, царю! Ще ти я върна!

 

МУЦИЙ

Не, татко! Не те пускам!

 

ТИТ

                Дързък момък!

На пътя ми ще се изпречваш в Рим?

 

МУЦИЙ

На помощ, Луций!

 

ЛУЦИЙ

                Татко, ти извърши

несправедливост! Повече дори!

Във спор неправ да умъртвиш сина си!

 

ТИТ

Не сте ми синове ни той, ни ти!

Мой син не би ме тъй опозорил!

Върни на императора сестра си!

 

ЛУЦИЙ

Ще му я върна мъртва, ако трябва,

но не като съпруга на съпруг,

когато обещана е на друг!

 

САТУРНИН

Не, Тит Андроник, твоят император

не иска нито нея, нито теб,

ни кой да е от вашата порода!

На други, подиграл ме, бих простил

все някога, но никога на тебе

и твойте безочливи синове,

надумали се да се гаврят с мен!

Нима в цял Рим не се намери друг,

с когото да си правите шеги,

та взехте Сатурнин? Добре се свързва

таз гавра, Тит, с хвалбата ти надменна,

че бил съм ти изпросил своя трон!

 

ТИТ

Чудовищно! С какво съм го заслужил!

 

САТУРНИН

Добре, добре! Върви тогаз и дай

изменчивата си мома на брат ми,

щом толкова размахва меч за нея!

Ще имаш храбър зет! Добър да спори

със синовете ти кой по-добре

умее смут да внася във страната!

 

ТИТ

Слова-бръсначи в моето сърце!

 

САТУРНИН

Затуй, Тамора, прелестна царице

на готите, която надсияваш

най-първите красавици на Рим,

тъй както Фебе^[11] — всички свои нимфи,

ако приемеш бързия ми избор,

избирам теб, Тамора, за съпруга

и бъдеща императрица римска!

Кажи, че си съгласна и кълна се

подред във всички римски богове,

че както храм, жреци, света вода

са близо тук и факлите горят

и всичко само чака Хименея^[12],

не ще пристъпя улиците римски,

ни царския дворец ще изкача,

преди оттука да съм те извел

съпруг за теб пред Рим и небесата!

 

ТАМОРА

Пред Рим и небесата се заклевам,

че ако император Сатурнин

така издигне готската царица,

бавачка тя ще стане на страстта му,

на младите му пориви слугиня!

 

САТУРНИН

Възлез, красавице, към Пантеона!

Вий, знатни на града ни, придружете

владетеля си царствен и онази,

която боговете му дариха,

а той със своя ум ощастливи!

Да се извърши брачният ни обред!

 

ТИТ

Не бях поканен в шествието даже!

О, Тит, кога си ходил тъй самотен,

така посрамен и онеправдан?

 

МАРК

О, гледай, Тит! Какво си сторил, Тит?

Несправедливо си убил сина си!

 

ТИТ

Не, смахнати трибуне, той не е

мой син, ни ти — мой брат, ни тези тук

са мои с нещо! Вий във низък сговор

опозорихте славния ми род!

Безчестен брат, безчестни синове!

 

ЛУЦИЙ

Поне покой достоен дай на Муций!

Да спи и той при другите ни братя!

 

ТИТ

Махнете се! Тоз склеп не е за него!

Преди разкошно да го подновя,

пет века той се е издигал тук!

Умрели в бой или на мирна служба

във него спят, а не убити в свада.

Погребвайте го другаде, не в него!

 

МАРК

Това е вече нечестиво, Тит!

С дела тоз гроб заслужен е от Муций —

той трябва да лежи при свойте братя!

 

КВИНТ и МАРЦИЙ

И ще лежи! Или ще идем с него!

 

ТИТ

Кой каза „ще лежи“?

 

КВИНТ

                Тоз, който знае

да отстоява туй, което иска!

 

ТИТ

Напук на мене ще го погребете?

 

МАРК

Не, Тит. Ти сам на Муций ще простиш

и в този гроб ще му дадеш покой.

 

ТИТ

И ти опръска с кал рода ни, Марк,

и с тез хлапета нарани честта ми!

За мене всички вий сте врагове,

махнете се оттук, не ме гневете!

 

МАРЦИЙ

Не е на себе си! Да се отдръпнем!

 

КВИНТ

Не, не, преди да съм погребал брат си!

 

МАРК

Природата те моли, драги братко!

 

КВИНТ

Природата те учи, скъпи татко!

 

ТИТ

Млък, казах, че и други ще пострадат!

 

МАРК

О, Тит, по-скъпа моя половина!…

 

ЛУЦИЙ

О, татко, наша същност и средина!…

 

МАРК

Смили се, позволи на Марк Андроник

да погребе в това гнездо на чест

достойния си племенник, загинал

за правото на своята сестра!

Ти римлянин си — варварин не ставай!

Ахейците погребаха Аякса,

макар да беше той самоубиец,

когато чуха благите слова

на многомъдрия Лаертов син^[13].

Недей затваря склепа си семеен

пред Муций, който беше твоя радост!

 

ТИТ

Вдигни се, Марк!… О, грозен ден за Тит!

Чадата ми да се посрамят в Рим!

Внесете го! А след това и мене!

 

ЛУЦИЙ

Спи с тях, додето се завърнем, Муций,

за да окичим гроба ти с трофеи!

 

ВСИЧКИ (коленичат)

На Муций дан — сълзи недейте дава —

тоз, който падне с чест, живее в слава!

 

МАРК

Кажи ми, Тит — скръбта за да разсеем, —

как изхитри се таз царица готска

да се издигне толкоз бързо в Рим?

 

ТИТ

Не зная, Марк, но зная, че е тъй

(със хитрост или не — там горе виждат!).

Ще бъде ли — как мислиш — благодарна

на оня, който толкоз отдалече

към щастието тука я доведе?

 

МАРК

О, да, и щедро ще го награди!

 

САТУРНИН

Честито, Басиан! Дано небето

даде ти щастие със таз женичка!

 

БАСИАН

На теб със твойта! Повече не казвам,

по-малко не ти искам! Сбогом, братко!

 

САТУРНИН

Бунтовник! Ако има в Рим закони

и в мене — власт, за дръзкия грабеж

ще ми платите ти и твойта шайка!

 

БАСИАН

„Грабеж“ наричаш, че си отстоях

оназ, която бе за мен сгодена

и е сега омъжена за мен?

Дорде съдът отсъди кой е прав,

което си е мое, ще го имам!

 

САТУРНИН

Добре, добре! Ти рязък си със нас,

ала и ний ще бъдем твърди с теб!

 

БАСИАН

Царю, за туй, което съм извършил,

ще знам да отговоря и с кръвта си,

но в името на своя дълг към Рим

едно все пак бих искал да ти кажа:

честта и името на Тит Андроник

пострадаха съвсем несправедливо —

преследвайки Лавиния и мен,

той с меч уби най-младия си син,

ядосан — от усърдие към тебе, —

че пречат му да ти даде онази,

която бе ти отредил с готовност.

Върни във милостта си, Сатурнине,

тоз, който винаги е бил на дело

приятел и баща за теб и Рим!

 

ТИТ

Княз Басиан, недей ме защитава!

Ти тъкмо и тез тук ме опетнихте!

Небето праведно и Рим ще кажат

привързан ли съм бил към Сатурнин!

 

ТАМОРА

О, властелине мой, ако Тамора

услаждала е нявга твоя поглед,

изслушай безпристрастните й думи

и миналото, скъпи мой, прости!

 

САТУРНИН

Какво? Да ме обидят и страхливо

да скрия меча си, неотмъстил?

 

ТАМОРА

Опазили ме боговете горе

от туй да навредя на твойта чест,

но свойта чест залагам, че Андроник

не е виновен в нищо. Яростта му

доказва непритворната му скръб.

Чуй мене: погледни го милостиво,

тъй леко не губи тъй скъп приятел,

не му трови сърцето с мрачен взор!…

В съвета ми се вслушай, господарю,

скрий свойто недоволство и обида!

Отскоро си на трона и народът,

а и патрициите са способни,

като размислят малко, да застанат

на Титова страна и да те смъкнат

за непризнателност — в Рим грозен грях.

Послушай и на мен ги остави —

ще дойде ден, ще ги изтребя всички,

от корен до един ще ги изскубя —

жесток баща, свирепи синове, —

ще помнят как са карали царица

напразно да ги моли за сина си

на колене сред градския площад!

Ела, добри царю!… Ела, Андроник!…

Вдигни тоз старец, утеши духа му,

загиващ в бурята на твоя взор!

 

САТУРНИН

Вдигни се, Тит! Царицата надви.

 

ТИТ

Благодаря на двама ви, царю!

Таз реч, тез погледи ме възкресяват!

 

ТАМОРА

Андроник, аз съм вече част от Рим.

Поримлянчена, трябва да помагам

с добър съвет на нашия владетел.

От днес са мъртви всичките ви дрязги…

Признай, съпруже скъпи, че е моя

заслугата за сключения мир!…

От твое име, княже Басиан,

на императора ни дадох дума,

че ти ще бъдеш мек и сговорчив…

Лавиния и вий, роднини нейни,

не бойте се, но хубаво ще бъде

пред негово величество за прошка

да сгънете смирено колене!

 

ЛУЦИЙ

Кълнем се пред небето и престола,

че действахме по най-умерен начин

за своята и сестрината чест!

 

МАРК

И аз го потвърждавам със честта си!

 

САТУРНИН

Омръзнахте ми! Нито дума вече!

Махнете се от моите очи!

 

ТАМОРА

Не, не, царю! Нали се помирихте?

Народният трибун и тез младежи

те молят, коленичили за милост —

не им отказвай, погледни към тях!

 

САТУРНИН

Заради тебе, Марк, и зарад брат ти

и по молба на дивната Тамора

прощавам им ужасната постъпка.

Станете!

Лавиния, ти грубо ме остави,

но аз намерих щастие във друга

и няма да си тръгна без съпруга

от храма там. Хазната ми, аз вярвам,

ще издържи две сватби наведнъж,

ела с приятелите си и ти!…

Голям любовен ден ще е, Тамора!

 

ТИТ

Царю, ако желаеш утре с мен

пантера да ловиш или елен,

ще те събудим с рог и звънък лай.

 

САТУРНИН

Благодаря. Желая, то се знай!