Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Titus Andronicus, 1593 (Обществено достояние)
- Превод от английски
- Валери Петров, 1973 (Пълни авторски права)
- Форма
- Пиеса
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5 (× 8 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране и разпознаване
- sir_Ivanhoe (2011)
- Корекция
- Alegria (2012)
- Корекция
- NomaD (2012)
Издание:
Уилям Шекспир
Събрани съчинения в осем тома
Том 3
Трагедии
Превел от английски: Валери Петров
Редактор на изданието: Бояна Петрова
Редактор на издателството: Иван Гранитски
Художник: Петър Добрев
Коректори: Евгения Владинова, Таня Демирова
Издателство „Захарий Стоянов“
История
- — Добавяне
Четвърта сцена
В гората.
Влизат Хирон и Деметрий, водещи Лавиния с отрязани ръце и език.
ДЕМЕТРИЙ
Сега кажи им кой честта ти взел е
и кой езичето ти е отрязал!
ХИРОН
И с тез ръце без китки, ако можеш,
разкрий им писмено каквото знаеш!
ДЕМЕТРИЙ
Чрез знаци обяснявай се със тях!
ХИРОН
Напарфюмирай ги, та да ухаят!
ДЕМЕТРИЙ
Да я оставим, нека се разхожда
така замислена и мълчалива!
ХИРОН
Да бях на нея, щях да се обеся!
ДЕМЕТРИЙ
А със какви ръце би вързал клупа?
Излиза заедно с Хирон.
Звук на рог. Влиза Марк.
МАРК
Какво е туй? Лавиния, която
избяга, щом видя ме?… Богове!
О, говори! Къде е твоят мъж?
Ако сънувам, всичко свое дал бих
да се събудя; буден ако съм,
бих искал зла звезда да ме облъчи
и потопи във непробуден сън!
О, мила, сладка племеннице, казвай:
кои немилостиви, зли ръце
окастриха снагата ти така
от нежните й клони, във чиято
извита сянка толкова царе
напразно са мечтали да задремят!
Защо мълчиш? Уви! Червена струя
от топла кръв на тласъци избликва
— като фонтан от вятъра развяван —
ведно с дъха на сладките ти устни!
Знам, някой нов Терей[29] те е насилил
и след това езика ти отрязал,
за да не можеш да го издадеш!
Свенливия си лик от мен отвръщаш
и въпреки че още губиш кръв,
като чешма от три гърла шуртяща,
пак бузите ти пламват от румянец,
като Титановия лик, когато
се среща с облак! Вярно ли отгатнах?
Да знаех какво имаш във сърцето
и кой е звярът, та да облекча
душата си с проклятия към него!
Като закрита пещ, скръбта без излаз
изпепелява нашите сърца!
С език отрязан Филомела смогна
да извезе печалния си разказ,
но по-лукав Терей отсече твойте
умели пръстчета, с които ти
би везала по-майсторски от нея!
Да бе ги виждал звярът как трептяха,
подобно трепетликови листенца,
по струните на цитрата, щастливи
от техните целувки, той за нищо
не би им сторил зло! Да беше слушал
езика ти как сладко ромолеше,
той щеше да изпусне своя нож
и да задреме като злия Цербер[30]
в нозете на тракийския поет!
Ела, върви да ослепим баща ти,
защото след такава гледка никой
баща не може да остане зрящ!
За час пороят нивата помита,
а той, горкият, с месеци ще плаче!
Недей се дърпа! Ще те жалим всички,
но как да облекчим такава мъка,
о, дъще безезична и безръка!
Излизат.