Уилям Шекспир
Тит Андроник ^[0] (12)

Четвърта сцена

 

САТУРНИН

Какви са тези гаври? Кой от вас

е виждал нявга римски император

да бъде тъй обиждан, дразнен, хулен,

и то защото е отсъдил право?

Каквото и сеячите на смут

да бръмкат във ухото на народа,

на вас и на небето е известно,

че спрямо синовете на Андроник

бе действано напълно справедливо

и строго по закона. Като тъй,

ако скръбта надвила е ума му,

нима сме длъжни ний да му търпим

прищевките, припадъците бесни,

лудешките му приливи на гняв?

Сега пък праща просби до небето!

На, вижте! Тази тука е до Зевс,

тез двете — до Меркурий и до Арес^[51],

а таз — до Аполон. И тез писма

се носят над града! Не е ли туй

открито обвинение към мен

и към Сената във несправедливост?

Не лошо хрумване, нали така?

Излиза, че във Рим законност няма.

Но ако жив съм, той и всички с него

ще разберат, че мнимата му лудост

не ще покрива вече тез обиди!

Да, той и всички с него ще узнаят,

че справедливостта е в Сатурнин

и щом задреме, той ще я събуди

и в своя гняв тя грозно ще накаже

най-гордия метежник на света!

 

ТАМОРА

О, милостиви господарю мой,

велики Сатурнине, мъжо скъпи,

владетелю на мойте ум и чувства,

удръж гнева си, мъдро изтърпи

проявите на възрастта у Тит

и приливите бурни на скръбта му

по храбрите му синове, чиято

ужасна загуба е поразила

дълбоко бащиното му сърце!

По-мъдро е да му дадеш утеха,

отколкото обиди като тези

наляво и надясно да преследваш.

На умната Тамора тъй приляга

за всекиго да има дума блага,

но, Тит, в живеца те пронизах аз,

кръвта ти взех! Ако Арон успее,

тогава всичко е наред и ние

спокойно в пристана ще хвърлим котва!

Какво те носи, драги? Нас ли търсиш?

 

СЕЛЯКЪТ

Бога ми, вас, ако твоя милост ни е императорката.

 

ТАМОРА

Императрица би желал да кажеш.

Но онзи там е твоят император.

 

СЕЛЯКЪТ

Вярно, същият… Добра ти вечер, твоя милост! Господ и свети Стефан да са ти на помощ! Донесох ти писмо и чифт гълъби.

 

САТУРНИН

Водете го! Веднага на въжето!

 

СЕЛЯКЪТ

И колко пари ще получа?

 

ТАМОРА

Върви, върви! Отиваш да те бесят!

 

СЕЛЯКЪТ

Да ме бесят? Господи, какъв поврат за моя врат!

 

САТУРНИН

О, гнусни, възмутителни обиди.

Нима ще понеса такава наглост?

Отлично зная кой го е изпратил.

Като че ли чадата му не бяха

наказани със смърт съвсем законно

зарад убийството на моя брат,

а аз съм ги заколил своеволно!

Негодник изфирясал! За косата

веднага тука да се довлече

без оглед на години и на знатност!

За таз последна гавра ще ти стана

аз сам палач, мизернико лукави,

помогнал ми да се издигна само,

за да командуваш и Рим, и мен!

Защо си развълнуван тъй, Емилий?

 

ЕМИЛИЙ

Опасност! На оръжие! До днеска

не е бил Рим тъй грозно застрашен!

Войска събрали, готите отново

са тръгнали към Рим за кръв и плячка!

Предвожда ги синът на Тит Андроник,

беглецът Луций, който ни заплашва,

че щял със Рим да стори туй, което

не се удаде на Кориолан^[52]!

 

САТУРНИН

Как? Вожд на готите — храбрецът Луций?

Таз вест смразява ме! От нея клюмвам

като трева от буря, цвят от мраз!

Сега нещастието наближава.

Сам чувал съм — когато, преоблечен,

съм бродил из града — да се говори,

че Луций бил изгнан несправедливо

и че би трябвало да стане цар.

 

ТАМОРА

Не се страхувай! Рим е укрепен.

 

САТУРНИН

Така е, но народът е със Луций —

ще ме свали, за да постави него!

 

ТАМОРА

О, Сатурнине, възправи духа си

в съзвучие със властното си име!

Нима помръква слънцето от туй, че

прехвърчали мушици пред лика му?

Орелът горд на птичките не пречи

да цвъркат своето, защото знае,

че щом му зърнат сянката, и млъкват.

Туй можеш ти със римските бъбривци.

Затуй вдигни глава и ми повярвай:

аз стария Андроник ще омая

със думички по-сладостно опасни,

отколкото стръвта е за шарана

и злата детелина за овцете —

едната, криеща жестока кука,

а другата, отравяща коварно.

 

САТУРНИН

Той няма да се съгласи за нас

да моли своя син.

 

ТАМОРА

                Освен ако

Тамора за това помоли него!

Защото аз тъй зная да запълвам

ушите старчески със златни думи,

че даже той, нечуващ и безчувствен,

сърце и слух на мен ще подчини…

Върви напред като посланик наш!

Кажи, че императорът желае

да преговаря с войнствения Луций,

и то във неговия бащин дом.

 

САТУРНИН

Но запази достойнство при това!

Ако за свойта безопасност той

заложници желае, нека сам

определи кои да бъдат те.

 

ЕМИЛИЙ

Повелята ви ще изпълня точно!

 

ТАМОРА

Пък аз при Тит ще ида и изкусно

ще му въздействам да отцепи Луций

от готите. Царю, вдигни глава

и погреби страха си в мойта хитрост!

 

САТУРНИН

Върви, Тамора, и дано успееш!