Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Titus Andronicus, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Пиеса
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 8 гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
sir_Ivanhoe (2011)
Корекция
Alegria (2012)
Корекция
NomaD (2012)

Издание:

Уилям Шекспир

Събрани съчинения в осем тома

Том 3

Трагедии

 

Превел от английски: Валери Петров

Редактор на изданието: Бояна Петрова

Редактор на издателството: Иван Гранитски

Художник: Петър Добрев

Коректори: Евгения Владинова, Таня Демирова

Издателство „Захарий Стоянов“

История

  1. — Добавяне

Трета сцена

Улица в Рим.

Влизат Тит, носещ стрели с прикрепени към тях писма, Марк, Публий, Малкият Луций и други с лъкове.

 

ТИТ

Марк, идвай! Вий, приятели, насам!

Я покажи как стреляш, Луций младши!

Опъвай здраво и ще долети.

„Terras Astraea reliquit“[43]. Напусна

земята на божествената Правда.

Нали си спомняш, Марк, за този стих?…

Вий лъковете опънете, хайде!

А вий, приятели, във океана

ловете я със въдици и мрежи!…

Но не, аз знам, че Правда в него има

не повече, отколкото на суша…

Да, Публий и Семпроний, дано вие

успеете! С лопати и със кирки

копайте до сърцето на земята

и стигнали подземните царства,

кажете на Плутон[44], че Тит Андроник

от него чака Правдата след всички

нещастия, които е изсипал

над него непризнателният Рим…

Ах, Рим! Да, да, аз сторих го нещастен,

когато го подучих да приеме

тоз, който днес е тъй свиреп към мен…

Вървете и внимавайте! Търсете

във бойните галери — току-виж,

тоз подъл цар я пратил по море

в изгнание. Тогава ние с вас

ще има да подсмърчаме за Правда!

 

МАРК

О, Публий мой, не е ли страшна мъка

да гледаме как чичо ти безумства?

 

ПУБЛИЙ

Затуй, о, татко, трябва да го пазим,

така че всяка негова прищявка

да бъде обкръжена с нежна обич,

додето времето даде му цяр.

 

МАРК

Не, цяр за неговата мъка няма,

освен да сключим с готите съюз

и да накажем в кървава война

тоз град за злата му неблагодарност

и Сатурнин за черната му власт.

 

ТИТ

Е, казвай, Публий! Казвайте, копачи!

Намерихте ли я във дън земя?

 

ПУБЛИЙ

Не, чичо, но Плутон ни отговори,

че можел вместо нея да ти прати

Мъстта от ада. Правдата била

заета с Юпитер във небесата

или пък другаде, така че ти

ще трябва да я чакаш доста дълго.

 

ТИТ

Не е добре от негова страна

да ме залъгва тъй. Аз ще се гмурна

в пламтящите му адски езера

и за петите ще я извлека

от Ахерон[45]! О, Марк, не сме ний кедри,

не сме циклопи[46] — дребни сме на ръст,

ала гръбнакът ни е от стомана —

макар да се превива под теглото,

което мъчно се издържа, братко! —

и щом по таз земя, а и във ада

я няма Правдата, тогава ние

ще се обърнем към небето горе,

да ни я спусне, за да възмезди

неправдите, които сме понесли!

Започвай, Марк! Добър стрелец си, знам те.

Раздава стрелите.

Ad Jovem Ad Apollinem — за вас!

Ad Martem[47] е за мен! За вас, момци,

са тези до Палада и Меркурий![48]

Кай, ти изстреляй тази до Сатурн[49]!…

Не Сатурнин, защото, ако сбъркаш,

ще похабиш стрелата си… Да почнем!

Кълна се, че добре съм ги написал,

и няма бог, останал без писмо!

 

МАРК

Приятели, целете се в двореца!

Да поразим надменността на царя!

 

ТИТ

Е? Стреляйте!… Отлично, Луций, право

в онуй на Девата! Сега в Палада!

 

МАРК

Прехвърлих цяла миля зад Луната.

Навярно вече Зевс го е прочел.

 

ТИТ

Ха-ха! Какво направи, Публий, Публий!

Улучи — гледай — рога на Телеца!

 

МАРК

А той, вбесен от точния му изстрел,

тъй кюсна със рогата си Овена,

че неговите паднаха в двореца

и кой ще ги намери, ако не

императрициният чер арапин?

А тя се изкикоти и му каза

да ги даде подарък на мъжа й.

 

ТИТ

Чудесен дар! Да му помага Бог!

Влиза Селяк, носещ два гълъба в кошница.

Вестител от небето! Писмоносец!

Е, казвай, драги! Правдата къде е?

Защо си без писма? Какво ти каза

Зевс, Юпитер, Великият Кронид[50]?

 

СЕЛЯКЪТ

Кой? Кромидът ли? Казва, че след седмица трябва да го вадим.

 

ТИТ

Питам те: какво каза Юпитер?

 

СЕЛЯКЪТ

Виноват, господарю, но с никакъв Питер нямам запознанство. Не ни се е случвало да сме на чашка с такъв.

 

ТИТ

Нима не си носител на вести от Горе?

 

СЕЛЯКЪТ

Не, аз съм носител на птици „отдолу“. Тръгнал съм да подмажа народния трибун с тези два гълъба, та да потули една кавга между вуйчо ми и един слуга на императора.

 

ТИТ

Значи, не идеш от небето?

 

СЕЛЯКЪТ

Не думай, уважаеми! Още не съм бил там и опазил ме Господ от такова нахалство: да се натискам тъй млад за толкоз високо място!

 

МАРК

Братко, това е отличен случай да пратиш прошението си и нека отнесе на императора и тези гълъби от твое име.

 

ТИТ

Слушай, ще можеш ли да връчиш на царя едно прошение?

 

СЕЛЯКЪТ

Аз — прошение на царя? Той трябва да прости на вуйчо ми!

 

ТИТ

Ела, мошенико! Не дрънкай много,

а занеси тез гълъби на царя!

Ще ти помогна някак да получиш

от него правосъдие. Дръж злато!…

Подайте ми мастило и перо!

Е, можеш ли да предадеш на царя

едно прошение?

 

СЕЛЯКЪТ

                Да, господарю.

 

ТИТ

Тогава ето ти го тук. И когато се появиш пред него, първо трябва да коленичиш, да целунеш крака му, да предадеш гълъбите и след това да чакаш за отговор. Аз ще бъда наблизо. Само гледай да изпълниш всичко, както трябва.

 

СЕЛЯКЪТ

Ще го изпълня, уважаеми. Аз река ли…

 

ТИТ

Стой, стой! Нож имаш ли? Я дай да видя!

Увий го във прошението, Марк —

написал си го прекалено кротко…

И след като го предадеш на царя,

ела във моя дом, да ми докладваш

какво ти е отвърнал.

 

СЕЛЯКЪТ

Непременно.

Благодаря ти, знатни господарю!

 

ТИТ

Е, Марк, да тръгваме! След мене, Публий!

 

Излизат.

Бележки

[43] „Terras Astraea reliquit…“ (лат.) — „Астрея напусна земята“ — стих от „Метаморфозите“ на Овидий. Астрея била богиня на справедливостта.

[44] Плутон (мит.) — владетел на подземното царство на мъртвите според вярванията на древните гърци.

[45] Ахерон (мит.) — река, която течала през подземното царство на мъртвите, у древните гърци.

[46] Циклопи (мит.) — еднооки гиганти, които ковели неотразимите оръжия на боговете.

[47] „… Ad Jovem Ad Apollinem… Ad Martem…“ (лат.) — „За Юпитер, за Аполон… за Марс…“ — адресати в случая са едновременно и боговете, и наречените на тяхно име планети.

[48] Меркурий (мит.) — римски бог на търговците и крадците, съответстващ на гръцкия Хермес.

[49] Сатурн (мит.) — римски бог на земеделието. Планетата, носеща неговото име, имала мрачно влияние върху хората.

[50] Кронид (мит.) — название на Зевс (Юпитер), който бил син на бога Кронос, едно от най-древните доолимпийски божества.