Уилям Шекспир
Тит Андроник ^[0] (8)

Втора сцена

 

ТИТ

Така, така. Насядайте! Но яжте

не повече, отколкото е нужно,

за да сме силни за мъстта, която

на враговете си ще въздадем.

Ти, Марк, бъди добър и развържи

печалния венец на тез ръце,

които сплел си пред гръдта си, братко.

Ний двама с дъщеря ми сме безръки

и нямаме какво да скръстим в знак

на тежка скръб. Но моята десница

помага ми все пак и щом сърцето

измъчено започне да се блъска

във тясната си клетка, аз, ей тъй,

го удрям да кротува…

                А пък ти,

ням образ на скръбта, която само

със знаци разговаряш, ти не можеш

сърцето си така да усмиряваш,

когато то разтупа се от горест.

С въздишки и със стонове плаши го

или стисни във зъбите си ножче

и се бодни дълбоко чак до него,

така че сълзите, които рониш,

да капят в раната и да удавят

това ридаещо във теб глупаче!

 

МАРК

Но, братко, ти я учиш да посегне

на себе си, наместо във скръбта й

да й дадеш ръка!

 

ТИТ

        „Ръка?“ „Посегне?“

Нима и ти си полудял от скръб?

Аз само имам право да лудея!

Какво „посягане“? Каква „ръка“?

Защо Енея караш да разказва

за втори път как Троя изгоряла?^[32]

Не казвай думи, свързани с „ръце“,

които спомнят ни, че те ни липсват!…

Какви ги бъбря! Сякаш ако Марк

не бе изрекъл думата „ръка“,

не бих си спомнил, че съм еднорък!

Да седнем! Пиленце, вкуси от туй!

За пиене май няма. Чуй я, Марк!…

Аз схващам вече немите й знаци —

тя обяснява ни, че пие само

напитката, която горестта

изстисква от очите й и лее

по бледите й бузи! Жалбо няма,

речта ти ще изуча, както схимник

по памет знае своите молитви!

Ти няма да въздъхнеш, ни въздигнеш

ръце осакатени към небето,

ни коленичиш, ни очи затвориш,

без аз от твойте знаци да извадя

най-точна азбука, за да разчитам

по буквите й всяка твоя мисъл!

 

МАЛКИЯТ ЛУЦИЙ

Недей да охкаш, дядо! Разкажи

на лелка нещо смешно, да не плаче!

 

МАРК

Горкичкото, съчувства на старика

и хленчи, като вижда как той страда!

 

ТИТ

Мълчи, ластарче — от сълзи прорасло,

ти скоро ще изгниеш от сълзи!

Какво удари, Марк?

 

МАРК

                Муха. Убих я.

 

ТИТ

Кръвнико, вън! Сърцето ми разкъсваш!

Очите ми са сити от злодейства.

Позорно е за Титовия брат

невинни същества да умъртвява.

Отивай си! Не си от моя род!

 

МАРК

Но, братко, само за една муха?…

 

ТИТ

Как каза? „Само?“ Как си мислиш ти,

мухата няма ли баща и майка?

Как тъжно със крилцата си златисти

ще бръмнат те във въздуха, горките!

Нещастната мушица,

дошла е да зарадва с весел бръм

обяда ни, а ти я умъртви!

 

МАРК

Прости ми, братко мой, но таз муха

бе черна като мавра на Тамора

и просто не можах да се стърпя.

 

ТИТ

О-о-о!

Тогава ти прости ми, че сгълчах те,

когато си извършил добрина!

Дай ножа си! Дай, дай да я накълцам,

представяйки си, че е маврът, който

нарочно е дошъл да ме отрови!

Това за теб! Това пък за Тамора!

Ах, мерзка душо!

Не сме дотам дошли, че да не можем

да смачкаме една муха, която

дошла е тук под образа на мавър!

 

МАРК

Нещастникът! От скръб се е побъркал

и взима своите призраци за правда!

 

ТИТ

Раздигайте!… Лавиния, ела

във стаята ми, да ти прочета

печални приказки от старо време…

Ела и ти! Очите ти са млади —

когато погледът ми се премрежи,

момченцето ми, ти ще продължиш.