Уилям Шекспир
Тит Андроник ^[0] (13)

Първа сцена

 

ЛУЦИЙ

Добри приятели, безстрашни войни,

от Рим ми пишат, че народът там

дълбоко мразел своя император

и пламенно желаел да ни види.

Затуй бъдете, вождове, каквито

ви сочат прозвищата — горди, твърди, —

и принудете Рим да ви плати

за всякоя вреда във тройна мяра!

 

ПЪРВИ ГОТ

О, сине смел на гордия Андроник,

наш трепет вчера — наша радост днес,

чиито подвизи блестящи Рим

възнагради с отритване и присмех,

на нас разчитай! Ний ще бъдем с теб

и като рой от жилещи пчели,

поведени във жарък летен ден

от вожда си към цветните поля,

ще отмъстим за тебе на Тамора!

 

ВСИЧКИ

Той каза туй, което ние мислим!

 

ЛУЦИЙ

Благодаря на него и на вас…

Какво е туй? Кого тоз воин води?

 

ВТОРИ ГОТ

Преславни Луций, отделил се малко

от редовете ни, за да разгледам

един порутен древен манастир,

додето взирах се в развалините,

дочух детински плач; пристъпих тихо

и долових как нечий мъжки шепот

с тез думи усмиряваше детето:

„Млък, черно мелезче! Мълчи, гардженце!

Ако не те издаваше цветът ти

чие си изтърсаче, ако беше

се метнало на майка си, глупаче,

аз щях да те направя император!

Ала от млечнобели бик и крава

теле такова черно рядко става.

Млък, копеле!“ — И после: — „Ще те дам

на мой доверен гот. Добре го знам —

ще те отгледа с обич, щом му кажа,

че рожба си на тяхната царица.“

Дочул тез думи, меча си измъкнах,

изскочих зад зида, плених човека

и водя го, за да постъпиш с него

тъй, както ти намериш за добре.

 

ЛУЦИЙ

О, храбри воине, пленил си ти

самия дявол, който похити

ръката на баща ми, Тит Андроник!

Това е бисерът, омаял взора

на вашата царица^[53], а пък туй е

плодът проклет на жарката й сласт…

Е, казвай, къде носиш, белооки,

туй копие на адския ти образ?…

Мълчиш? Не чуваш? Глухоням си, значи?…

Въже! Да се обеси този дявол!

Хе там, на клона, без да губим време,

и редом с него — черното му семе!

 

АРОН

Детето — не! То има царска кръв!

 

ЛУЦИЙ

Но много и арапска!… Първо него,

та този урод чер да се измъчи

от гледката на сетния му гърч!

Подайте стълба!

 

АРОН

                Само мен! О, Луций,

сина ми пощади и отнеси го

на майка му! Ако направиш туй,

ще ти разкажа чудеса, които

от полза ще ти бъдат; ако не,

каквото да ме правиш, ти от мене

ще чуеш само „Чума да ви тръшне!“

 

ЛУЦИЙ

Разказвай! Ако твойте чудеса

харесат ми, синът ти ще живее

и заповед ще дам да го отгледат.

 

АРОН

Да ти харесат ли? Бъди уверен,

че те душата ти ще изтерзаят,

защото я очаква повест, пълна

с убийства, престъпления, злочинства,

насилия, по-мрачни от нощта,

лъжи, лукавства, подлости, измами,

сами ужасни, а и дваж ужасно

изпълнени! И всички те ще бъдат

погребани със мене, ако ти

не изречеш пред мен, бащата, клетва,

че син ми ще живее!

 

ЛУЦИЙ

                Говори!

Синът ти ще живее. Обещавам.

 

АРОН

Не, клетва дай, тогава ще говоря!

 

ЛУЦИЙ

В какво да се кълна? Ти в Бог не вярваш,

тогаз как вяра ще дадеш на клетва?

 

АРОН

И да не вярвам — както и не вярвам, —

какво от туй? Аз знам, че ти си вярващ

и носиш нещо, назовано „съвест“,

във себе си, със още двайсет верски

формалности и обреди там разни,

които — виждал съм те — спазваш строго;

затуй от тебе искам клетва, както

я бих поискал от глупака шут,

за който знам, че вярва в свойта хлопка

и не пристъпва клетвата, която

е дал във нейно име. Закълни се

във който искаш бог, щом вярваш в него,

че няма да убиеш моя син,

а ще го храниш и ще го отгледаш —

без тази клетва ще мълча до гроб!

 

ЛУЦИЙ

Кълна се в своя бог, че ще го сторя!

 

АРОН

Така! Тогава, като първо, знай,

че майка му е вашата царица.

 

ЛУЦИЙ

Ах, сладострастница неутолима!

 

АРОН

Хе-хе! Това пред другото е просто

благочестиво дело. Знай, о, Луций,

че синовете й са тез, които

убиха Басиан и на сестра ти

честта, езика, китките отнели,

докараха я, както я видя.

 

ЛУЦИЙ

Наричай туй „докарване“, злодей?

 

АРОН

Нима не е „докарване“ това —

да я постегнат, да я поскъсят,

устата й да начервят? При туй

те сториха го със голяма радост…

 

ЛУЦИЙ

О, зверове, на тебе само равни!

 

АРОН

Е, да — понеже аз им бях наставник.

От майка си са толкоз похотливи —

това е ясно като коз в игра,

но че от мен са учили жестокост —

и туй се чувства като кучи зъб.

Но по-добре делата да говорят:

аз твоите две братчета подмамих

във дупката с трупа на Басиан,

пак аз написах онова писмо,

което твоят татко Тит намери,

и споменатото във него злато

скрих в заговор със вашата царица

и двамата й сина. Няма нищо —

дори най-дребно — пакостно за вас,

в което пръст лукав да нямам аз!

Излъгах аз баща ти за ръката

и щом добих я, скрих се и от смях

едва ли не се пукнах! След това

през дупчица в зида го наблюдавах,

когато с нея заедно получи

главите на двамината си сина,

и над сълзите му така се смях,

че просълзих се не по-зле от него!

Царицата и тя, като й казах

за тази смешка, щеше да припадне

от удоволствие и за отплата

обсипа ме с градушка от целувки!

 

ПЪРВИ ГОТ

И нямаш свян да казваш всичко туй?

 

АРОН

„Чер пес не се черви“ — тъй има дума.

 

ЛУЦИЙ

И за злините си не съжаляваш?

 

АРОН

Да, жално ми е, че не съм извършил

хиляда в повече. Проклинам дните —

макар че те са доста малобройни, —

в които съм пропуснал да извърша

поне една порядъчна злина:

едно убийство да не съм скроил,

насилил или план за туй подготвил,

невинни обвинил, фалшиво клел се,

до кръв другари да не съм смразил

и уморил добитък на бедняци,

хамбар подпалил и злорадо викнал:

„Стопанино, гаси го със сълзи!“

Такъв сам аз. Нерядко съм изравял

покойници от техните гробове,

когато у роднините им вече

скръбта е поугасвала, и нощем

пред техните врати съм ги изправял

със надпис върху кожата изрязан:

„Нима и в паметта ви съм умрял?“

Хиляда злодеяния съм сторил

тъй леко, както смачква се муха,

и мъчно ми е само, че не мога

да сторя десет хиляди от тях!

 

ЛУЦИЙ

Ах, дявол чер! Смъкнете го веднага!

За него тази смърт е твърде блага!

 

АРОН

Да вярвах в дяволите, бих помолил

на вечна служба да съм в ада, само

компания за да ви правя там

и със горчив език да ви измъчвам!

 

ЛУЦИЙ

Войници, запушете му устата!

 

ТРЕТИ ГОТ

Безстрашни Луций, пратеник от Рим

пристигнал е с послание до теб!

 

ЛУЦИЙ

Да дойде тук!

        Приветствам те, Емилий!

С какво послание те праща Рим?

 

ЕМИЛИЙ

Безстрашни Луций, готски пълководци,

чрез мене императорът на Рим

ви праща поздрав! Тъй като узнал е,

че ти, о, Луций, си извадил меч,

той кани те във твоя бащин дом

на разговор и чака да му кажеш

кои заложници да прати тук.

 

ПЪРВИ ГОТ

Какво ще каже нашият водител?

 

ЛУЦИЙ

Емилий, нека твоят император

заложници по собствен избор прати

на моя чичо Марк и на баща ми

и ний ще се явим… Тръби за поход!