Уилям Шекспир
Тит Андроник ^[0] (10)

Втора сцена

 

ХИРОН

Това е Луциевото хлапе —

изпратено е, явно, с вест при нас.

 

АРОН

Да, с луда вест от лудия му дядо.

 

МАЛКИЯТ ЛУЦИЙ

Велможи римски, нося ви смирено

сърдечния привет на Тит Андроник…

Небето да ви смачка като въшки!

 

ДЕМЕТРИЙ

Благодарим ти много, сладки Луций,

какво ни носиш?

 

МАЛКИЯТ ЛУЦИЙ (настрани)

Туй, че сте разкрити

и двамата като злодеи гадни,

това ви нося!…

        Дядо ми ме праща

с най-ценното от свойта оръжейна

във дар на вашата почтена младост,

велико упование на Рим.

Тъй каза да ви кажа — тъй ви казвам.

Подаръка му скромен приемете,

така че, ако нужда се отвори,

да бъдете добре въоръжени.

С това оставям ви…

        … мръсници подли!

 

ДЕМЕТРИЙ

Я гледай! Свитък. Целият изписан.

Да видим!

„Jnteger vitae, scelerisque purus

Non eget Mauri jaculis, nec arcu.“^[41]

 

ХИРОН

Това е от Хораций. Знам добре.

В граматиката учихме го, помня.

 

АРОН

Да, точно. От Хораций е. Улучи…

Но и с граматика, магаре щом си…

Добра шега! Старикът е отгатнал

вината им и мечове им праща,

увити в остри стихове, които

пробождат ги, без те да се досещат.

Да беше моята Тамора тук,

би оценила Титовия намек.

Но нека си почива още малко

във своите покои без покой…

Е, казвайте: не ни ли е довела

звезда щастлива в Рим, щом, чужденци

и даже пленници, се извисихме

до царски сан? Изпитах жива радост

да смъмря пред вратата на двореца

трибуна Марк в присъствие на брат му.

 

ДЕМЕТРИЙ

Аз — двойна, като гледам брат му с разни

подаръци така да ни се мазни!

 

АРОН

Не е ли прав човекът? Ти, Деметрий,

не беше ли любезен с дъщеря му?

 

ДЕМЕТРИЙ

Дай Боже над хиляда като нея

да мога свойта похот да излея!

 

ХИРОН

Каква добра молитва!

 

АРОН

                Липсва само

царицата — за да рече: „Амин!“

 

ХИРОН

За десет хиляди тя би го рекла!

 

ДЕМЕТРИЙ

Да идем да помолим небесата

да облекчат родилните й мъки.

 

АРОН (настрани)

Вий дяволите по-добре молете —

зарязаха ни вече боговете!

 

ДЕМЕТРИЙ

Защо е този знак на Сатурнин?

 

ХИРОН

По всяка вероятност има син.

 

ДЕМЕТРИЙ

Стой! Някой иде!

 

ДОЙКАТА

                Извинете, моля,

да сте видели мавра нейде тук?

 

АРОН

Пред теб е той, освен ако е друг.

Това съм аз, Арон. Защо ти трябвам?

 

ДОЙКАТА

Загубени сме, доблестни Ароне!

Помагай или свършено е с теб!

 

АРОН

Какво мяука там? Какво си скрила

в това вързопче, а?

 

ДОЙКАТА

                Това, което

бих искала да скрия от небето —

срама на нашата императрица,

бедата за великия ни Рим!

Царицата ни се освободи…

 

АРОН

Че кой я е затварял!

 

ДОЙКАТА

                Никой. Казвам

„освободи от бременност“.

 

АРОН

                        Така ли?

Да я поживи Бог! Какво й прати?

 

ДОЙКАТА

Един чер дявол!

 

АРОН

                Тъй ли? Аз си знаех

че е голяма дяволица! Ха!

Чудесна рожба!

 

ДОЙКАТА

                Грозна, гадна рожба!

На, виж го — отвратителен жабок

сред белите чада на този климат!

Императрицата ти го изпраща —

понеже с твой печат е — да го кръстиш

по мавърски със кривия си нож!

 

АРОН

Мълчи, мръсницо!… Цветето на татко,

какво, че си ми черно като сажди —

и тъй си ми красиво!

 

ДЕМЕТРИЙ

                Злодей, какво си сторил?

 

АРОН

Не ми се стори лошо.

 

ХИРОН

Със майка ни ти спал си!

 

АРОН

Не съм и мигвал даже!

 

ДЕМЕТРИЙ

И с туй си я разсипал, черен изверг!

Проклет да е злокобният й избор!

Дано издъхне уродът ти, демон!

 

ХИРОН

Той няма да живее!

 

АРОН

                Той няма да загине!

 

ДОЙКАТА

Ще трябва, мавр-! Майка му го иска.

 

АРОН

Добре тогаз. Но никой друг, сам аз

ще съм палач на свойта плът и кръв!

 

ДЕМЕТРИЙ

Дай, дай го това попово лъжиче,

да го нанижа с меча си на шиш!

 

АРОН

Но първо моят тук ще те изкорми!…

Назад и ти, злодей!… Братоубийци!

Кълна се във свещиците небесни,

които светеха така сияйно,

когато този момък бе зачеван,

че ятаганът ми ще посече

тогова, който дръзне да припари

до моя първородник и наследник!

Заклевам се, че нито Енцелад^[42]

със страшната си шайка от титани,

ни Херкулес, ни богът на войната

от моята прегръдка ще изтръгнат

таз ценна плячка!… Черното ще хулят!

Пъзливи руменеещи хлапаци!

Варосани стени! Кръчмарски фирми!

Катраненият цвят е най-добрият,

защото побеждава всички други!

Безкрайните води на океана

не могат да отмият чернотата

от плавките на лебеда, макар че

той непрекъснато ги плакне в тях!…

Кажи на майка му, че съм на възраст,

която знае свойто да опазва,

а да му мисли тя какво да казва!

 

ДЕМЕТРИЙ

И свойта господарка ще изложиш?

 

АРОН

Тя, господарката е господарка,

а туй съм аз самият! Ей го, живо

подобие на мойта мощ и младост!

Аз него от цял свят ще го опазя,

дори и някой в Рим да си пострада!

 

ДЕМЕТРИЙ

Но туй ще е за майка ни позор!

 

ХИРОН

Ще я презират всички във града!

 

ДОЙКАТА

И царят ще я обрече на смърт!

 

ХИРОН

От свян червя се, щом си го помисля!

 

АРОН

Това е то да имаш светла кожа!

Тфу, цвят-предател, който разгласява

сърдечните ви замисли и тайни!

Виж, тоз юнак, изпечен в друга пещ!

Я, гледайте го, черния мошеник

как смее се, като че ли ми казва:

„Ей, дърто, аз съм твой!“ Но той е също

ваш брат, изхранен от кръвта, която

и вас е хранила; освободен

от същата утроба, във която

сте чакали затворени и вие;

да, брат, и от безспорната страна,

макар да носи личния ми знак!

 

ДОЙКАТА

А на царицата какво да кажа?

 

ДЕМЕТРИЙ

Ароне, измисли какво да правим!

Съгласни сме детето да живее,

ако това не навреди на нас.

 

АРОН

Тогаз да седнем и да поразмислим…

Там стойте! Аз и син ми сме нащрек…

Така! Сега приказвайте спокойно!

 

ДЕМЕТРИЙ

Кажи, кой още е видял детето?

 

АРОН

Виж, туй е друго. Ако сме в съюз,

аз ставам агънце. Но щом ме дразнят,

глиганът бесен, скалната лъвица,

морето бурно са далеч по-кротки

от гневния Арон!… И тъй, да чуем:

кои жени видели са детето?

 

ДОЙКАТА

Корнелия, която го пое,

царицата и аз — ний трите само.

 

АРОН

Родилка, баба, дойка — никой друг?

Кажи на майка му, че тайна има,

ако я знаят двама, не и трима!

„К’ви, к’ви са тез неща? — свинята квикна,

когато я приготвяха за шиша.“

 

ДЕМЕТРИЙ

Умря! Защо я умъртви, Ароне?

 

АРОН

Предпазна мярка. Трябва ли да бъде

оставена, за да раздрънка всичко,

една устата сплетница? Не, драги!

Сега узнайте целия ми план:

На моя сънародник Мулитей,

живеещ близо тук, жената вчера

доби момче, по-светло и от вас,

защото се е метнало на нея.

Вървете, намерете ги и дайте

пари на майката и обяснете

на двамата, че тяхното дете

ще се издигне много и ще стане

наследник на престола, ако бъде

подставено на мястото на мойто,

за да избегнем бурята в двореца.

И нека царят ни си го подруска!

Аз таз я изцерих. А вие двама

по-бързо заровете й трупа —

полето ей го, вий сте здравеняци.

А после бабата ми изпратете —

изчезне ли след дойката и тя,

жените в двора нека да си дрънкат.

 

ХИРОН

Ти тайните си, виждам, не разгласяш

по вятъра, Ароне.

 

ДЕМЕТРИЙ

                И Тамора —

и ний за нея — ти благодарим.

 

АРОН

Сега напред със лястовича скорост

към готите. На тях ще поверя

съкровището си и ще се свържа

с приятелите на Тамора… Хайде,

дебелоуст разбойнико, със мен!

Ти вкара ни във сума ти беди,

но аз със ягодки ще те захраня,

със суроватка, с корени, с извара,

ще спиш в колиби, от кози ще сучиш

и ще ми станеш мъж и пълководец!