Включено в книгата
Оригинално заглавие
Водители фрегатов, (Пълни авторски права)
Превод от руски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,9 (× 11 гласа)

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

И капитан Джеймз Кук, и капитан Лаперуз предприеха своите пътешествия не за да завоюват земи. Те искрено служеха на науката. Не покоряваха туземците, стараеха се да ги научат на всичко, което знаят европейците. Бяха врагове на робството. По своите възгледи бяха близки до френските философи енциклопедисти, предшествениците на Френската революция, които мразеха всеки деспотизъм.

Не случайно капитан Кук не издигна нито в една населена страна британския флаг — той считаше, че всяка страна трябва да принадлежи на народа, който я населява. Той не грабеше и не избиваше жителите на тихоокеанските острови. Напротив, той се стараеше да им помогне, да ги научи на скотовъдство, да ги запознае с по-доходните начини на земеделие. Навсякъде пристигаше като приятел, а не като враг, и дори там, където го посрещаха с война, той правеше всичко, което зависеше от него, за да постигне мир. Той обичаше своите островитяни, сравняваше ги с древните гърци и им предричаше велико бъдеще.

Но на предричането му не беше съдено да се сбъдне.

Правителствата на Англия и Франция даваха на Кук и Лаперуз свои военни кораби и плащаха скъпо за пътешествията не за да учат туземците да садят картофи и да пасат овце. Не, правителствата имаха други цели.

При всяко известие за новооткрита земя правителствата веднага съставяха план за нейното завземане. Те ревностно се дебнеха помежду си в старанието си да заграбят по-богатата плячка.

По пътищата, прокарани от Кук и Лаперуз, с техните карти в ръце, поеха търговци, мисионери, ловци на китове, чиновници, фабриканти, войници, авантюристи. Те ни най-малко не се интересуваха от процъфтяването на тези далечни земи. На всички им се искаше едно: по какъвто и да било начин да натъпкат джобовете си и да се върнат в родината си богати хора.

Те грабеха, мъчеха и мамеха туземците, напиваха ги с ракия, продаваха ги като роби в южноамериканските рудници и плантации, насъскваха едни племена срещу други, заразяваха ги със своите болести: едра шарка, проказа, тиф, дифтерит, охтика.

Островитяните гинеха и измираха. Цели народи изчезнаха от лицето на земята.

Най-рано бяха изтребени жителите на Тасмания.

Ето как стана това изтребление.

В един уречен ден, 28 декември 1834 година, английските колонисти с пушки в ръце заеха цялото крайбрежие на Тасмания и оттам, едновременно от всички страни, тръгнаха към центъра на острова. По пътя си убиваха всички тасманци, невъоръжени и безпомощни — мъже, жени и деца. В момента, когато се срещнаха в центъра на острова, целият народ беше унищожен. Останало живо само едно малко тасманско момиченце, което през време на това избиване успяло да се скрие в хралупата на едно дърво. След три дни я намерил някакъв колонист и като рядък екземпляр я оставил у дома си. Нарекъл я Лала Рук. Тя доживяла до дълбока старост — единствената, останала от цял народ.

Любимците на Кук, таитяните, били завладени от Франция. Когато Кук посещавал Таити, според неговите пресмятания на острова живеели двеста хиляди души. Сега там живеят не повече от петнайсет хиляди. Ето какво струва на таитяните чуждото господство.

За изтребването на хавайците най-много се потрудиха американските мисионери. Хавайците без никакво желание приемаха християнството. Между племената, приели християнството, и племената, запазили религията на своите бащи и деди, започват войни. А тъй като и двете воюващи страни бяха вече въоръжени с пушки и тъй като всяка победа беше придружена с людоедство, то по времето, когато цялата страна беше приела християнството, в нея почти не останаха туземци. Опустелите Хавайски острови бяха отново заселени с пришълци от Америка и Япония.

Най-упорито се съпротивяваха войнствените новозеландци. Както и тасманците, те трябваше да имат работа с Англия. Но в Нова Зеландия англичаните трябваше да вземат всяка педя земя с бой. Туземците отиваха във вътрешността на островите, криеха се в горите и планинските клисури, но не изпускаха ни един случай, когато могат да нападнат някое селище на англичаните и да го ограбят. Но в края на краищата и те бяха победени.

Отначало английското правителство беше превърнало Австралия в място за заточение на престъпници. Заточаването на убийци и крадци беше по-евтино и по-удобно, отколкото затварянето им в затвора. По-евтино, защото престъпниците можеха сами да си намират препитание, а по-удобно, защото не бяха нужни никакви стражи — пазеше ги океанът. Каторжниците скитаха по целия грамаден австралийски материк, търсеха храна и грабеха и убиваха туземците. По времето, когато от Англия за Австралия тръгнаха доброволни преселници, австралийците бяха вече почти изтребени.

Подражавайки на англичаните, французите направиха каторга на прекрасния остров Нова Каледония, открит от Кук. Отначало те изпращаха на заточение там углавни престъпници, после взеха да изпращат революционери. През 1871 година, след падането на Парижката комуна, в Нова Каледония бяха заточени няколко хиляди френски работници. Цветущият, радостен край беше превърнат в зандан.

Така бяха разграбени и поробени всички прекрасни и богати тихоокеански страни, така се превърнаха те в колонии на хищническите държави от Европа. В продължение на сто и петдесет години изглеждаше, че робството им не ще има край. Но в нашето велико време и за тях удари часът на освобождението.

Октомврийската революция в Русия пробуди надеждите на всички поробени народи. Могъщ удар по колониалното робство нанесе страхотната революция в Китай. Индия се освободи от двестагодишното британско владичество. Народите на Индокитай въстанаха срещу своите поробители — французите. Индонезийският народ свали омразната му холандска власт.

Можем да бъдем уверени, че в целия свят ще бъде турен край на колониалното робство. Не е далеч времето, когато свободата ще дойде и на цветущите острови в най-големия от всички океани на земята.

 

1926–1957

Край
Читателите на „Капитани на фрегати“ са прочели и: