Джек Слейд
Лешоядите от Гила Бенд (13)

13.

Нощта се спускаше над Гила Бенд. Най-накрая обитателите на града можеха да въздъхнат спокойно. Те отново излязоха на улиците и в баровете. Изглежда, че отново властваше спокойствие и ред. За това се бяха погрижили ездачите от ранчото на Френчи. Най-накрая на мисис Финдли се бе удало да информира хората си и да ги извика на помощ. Алберто Лафизо трябваше да напусне с остатъка от бандата си бойното поле. За това спомогна и слухът, че на път е едно силно отделение на доброволните отряди.

Мисис Френчи Финдли бе посетена изненадващо от своя брат, свещеник от Мисури. Тя седмици наред бе пленница на бандата на Лафизо, говореха хората, и никой в Гила Бенд не бе заподозрял нещо. Говореше се много и за този храбър мъж Ласитър, който сам се бе противопоставил на надмощието, за да помогне на стария Абел и на осиновената му дъщеря Гила.

За съжаление този голям герой бе убит. Говореше се, че е попаднал на засада на бандата на Лафизо.

В помпозно обзаведения салон на вила „Финдли“ мисис Финдли нареди да сервират богата вечеря. До нея на отрупаната маса седеше брат й, свещеникът. Срещу нея — Гила и Абел Карсън.

Старецът отново и отново се бе извинявал на Френчи и я бе уверявал колко съжалява за това недоразумение. Тя, от своя страна, сама приемаше по-голямата част от вината, тъй като без съмнение бе постъпила напълно погрешно, когато Абел я бе потърсил за частта от наследството на Гила. Преподобният отец също се намесваше, като постоянно бърбореше престорено за „неведомите пътища господни“. Той така добре играеше ролята си, че дори Френчи почти вярваше, че думите идват от сърцето му.

Гила въобще не участваше в разговора. Тя стоеше някак си особено замислена и изяде без апетит няколко хапки.

— Много съм уморена — каза тя най-накрая. — Надявам се, че никой няма да ми се разсърди, ако си легна да спя.

— За бога, скъпа моя! — каза мило русата лейди и посегна към малкото сребърно звънче. Доприпкаха Лучиа и Пила, двете красиви дъщери на Елфего, мексиканския майордом. — Отведете мис Гила в стаята й и се погрижете да не й липсва нищо! — заповяда тя.

След това тя заобиколи голямата мраморна маса и се сбогува с момичето, като я целуна за лека нощ.

— Аз също скоро трябва да си полегна — каза Карсън и се прозина, без да се притеснява. — Зад гърба ми са най-напрегнатите и най-трудни дни от моя живот. Понякога си мисля, че това е съкратило с няколко години живота ми. Но какво да се прави! Сега поне мога спокойно да умра, след като знам, че моето дете ще бъде подслонено добре при вас, Френчи.

Жената и свещеникът си размениха многозначителни погледи, но това, за съжаление, не бе забелязано от стария Абел Карсън. Той не знаеше, че смъртта му бе решена. Вече не се нуждаеха от него. В приповдигнатото си, подсилено от шампанското настроение той им бе разказал за своето находище. Не му направи впечатление, че свещеникът много умело насочи разговора в тази посока. Старецът дори начерта план на разположението. Той считаше, че най-после всичко е в добри ръце. Нямаше и представа какво се прави с подобно богатство. Дори обеща на свещеника щедро дарение за църквата му в далечно Мисури. Като отплата за това преподобният Неро му обеща място в рая.

Сега старият Абел Карсън бе доста изморен. Елфего го придружи до спалнята му на първия етаж. Абел имаше нужда от водач, тъй като бе много неустойчив. Дори сам се учуди на това. Не бе пил всъщност толкова много.

Той не можеше да знае, че в чашата му бяха прибавили един прах.

Долу в салона отново се играеше с открити карти.

— Е, най-после стигнахме целта — каза Френчи. — Кой знае какво още би се случило, ако не беше се намесил ти, Неро.

— Винаги е по-добре да се действа с хитрост, отколкото с груба сила — усмихна се той самодоволно. — Само защото използвах мозъка си, успях да постигна нещо. За в бъдеще предварително ще бия Алберто през пръстите, преди да е направил отново някои глупости.

— А какво ще стане с нас по-нататък, Неро? — попита тя. — Страхувам се, че ти няма да можеш да играеш вечно ролята на свещеник. Все някога ще те разкрият. Ти си все пак търсен в половин дузина щати.

— Не се притеснявай за това.

Тя стана и се приближи до бара, за да си налее някое от многото силни питиета, тъй като имаше нужда от това сега. Само по този начин можеше да успокои обтегнатите си нерви. Тя знаеше, че трябва да бъде напълно спокойна, а последните й задръжки изчезваха най-добре със силна напитка.

Пистолетът й бе вече готов в едно тайно чекмедже. Тя бе премислила всичко точно. Имаше само един път, за да стане отново свободна и независима.

Тя не видя как Неро опипа камата в джоба на сакото си. Той трябваше само да натисне копчето и острието изскачаше от дръжката като езика на змия.

Една фигура се промъкваше в стаята, в която спеше Абел Карсън. Старецът хъркаше така силно, че влезлият въобще не си даваше труд да бъде особено тих. В стаята бе съвсем тъмно, но мъжът познаваше обстановката. Той бе разгледал през деня всичко.

Уверен в целта, той достигна до леглото и протегна ръце към мястото, където трябваше да се намира шията на Абел Карсън.

Старецът трябваше да бъде удушен, така бе решил Неро. Нужно бе всичко да се извърши така, че да не останат следи. На следващия ден щеше да се разпространи, че е умрял от естествена смърт. След това щяха да имат лека задача с наследницата му, наивното, неопитно момиче със смесена кръв. Също както и с Френчи, русата вещица. Неро също я бе осъдил на смърт. След това нямаше да има никой, който да разваля работите на братята Лафизо.

Алберто Лафизо напипа гърлото на Абел Карсън. В следващия момент го обхвана смъртен ужас. Една ръка го хвана и го отдели от жертвата му. Алберто измъкна мълниеносно един нож и замахна. Но нещо силно го удари по главата. Той се строполи с хъркане и не се помръдна повече.

Една лампа светна. Абел Карсън бе седнал на ръба на леглото и пусна клечката кибрит, с която бе запалил лампата на земята, без да й обръща внимание.

Ласитър се наведе над мъртвия и го обърна по гръб.

— Жалко — каза той тихо. — Предпочитах да беше жив.

Острието на ножа бе забито до дръжката в гърдите на Алберто.

Френчи изпразни чашата си и я напълни отново. Тя постави обратно шишето и в следващия момент с пистолет в ръка се обърна към Неро. Той гледаше като ударен от гръм двойната му цев.

— Луда ли си, Френчи?

Тя ехидно поклати глава.

— Няма начин да избегнем това — каза, усмихвайки се. — Премислила съм всичко точно. Нищо няма да излезе от нас двамата. Ти никога не търпиш равноправен партньор до себе си. С мен няма да е по-различно, отколкото с Алберто. Той по принцип не беше нищо друго освен твоя маска. Ти искаш да подчиниш всички и всичко, Неро Лафизо. Но с мен не можеш да направиш това. Само ако си мъртъв, мога да бъда щастлива.

— И как ще обясниш това на хората? — попита той. — Защо си убила собствения си брат?

— Не съм била аз — отвърна тя презрително. — Това е бил Алберто Лафизо, който се е върнал, за да си отмъсти.

— В момента Алберто претрепва стария. Всеки момент ще бъде тук.

— Тогава с него няма да е по-различно, отколкото с теб, Неро. Ще изглежда така, сякаш сте се застреляли взаимно.

След това тя натисна спусъка.

Неро Лафизо падна напред и остана полулегнал на масата. На пода се разбиха чинии и чаши.

Френчи постави празния пистолет така, че да изглежда, сякаш той сам е използвал оръжието преди смъртта си. Веднага след това извади един 22-калибров джобен револвер. С това оръжие искаше да убие Алберто, който трябваше да нахлуе след няколко секунди.

Вратата се отвори.

Но не беше Алберто.

Френчи се втренчи учудено, когато видя Ласитър.

Привидно мъртвият Неро се раздвижи, когато вратата се отвори. С последна сила той хвърли камата и успя да види как острието потъна до дръжката в гърдите на Френчи. Това бе и последният му дъх. Ласитър отпусна ръката, в която държеше револвера. Зад него, откъм мраморната стълба, се чу напрегнат вик. След това Гила се затича и потъна в прегръдките му. На стълбата се появи Абел Карсън. Той се усмихна разбиращо, тъй като знаеше, че Ласитър през цялото време бе в стаята на Гила, за да изчака и да наблюдава как ще се развият нещата. Никой от престъпното трио не бе и предполагал това.

Ласитър бе влязъл в къщата, преди фалшивият свещеник да пристигне с жертвите си.

В залата се появи един мъж със значка на шериф на Съединените щати.

— Ще се погрижите ли за всичко, Лонгтрий? — попита Ласитър.

— Къде мога да ви намеря, в случай че има още въпроси? — попита шерифът.

— В Марикопа — отговори Ласитър. — Мистър Карсън ще ви обясни пътя дотам.

След това той излезе с Гила навън в нощта. Двамата облекчено вдъхнаха свежия въздух…